За първа година водя занятия на задочници. Уж нищо не е, ама се оказа доста по-отговорно и натоварено. Не върви като редовните да ги натиря три седмици да правят проучване, примерно, след като семестърът им има общо четири. Не върви и да пропусна по някаква причина ден, понеже не губя 2 часа, а 10. Въобще, никак не върви. Особено, когато са ми писали дисциплини, от които хал хабер си нямам. (още…)
Зелени очи светят в нощта и осветяват с призрачна бледа светлина летящия дракон. Познах го! Този кораб търся вече толкова време! Започвам да давам сигнали с моите светлини. Дали ме видя? Май да, намалява и се завърта към мен. Изучава ме. Вече знае коя съм и какво съм. След което бавно се обръща и продължава по пътя си…
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Липсва ми. Усещането да си влюбен, да пърхат пеперуди в стомаха ти, да подскача сърцето ти всеки път, когато си помислиш за любимия, да тръпнеш в очакване на среща с него, да бленуваш за прегръдката му, да мечтаеш за целувката му, да не спираш да мислиш за него. Липсва ми. Да срещам обожание в погледа му, да не съществува никой друг в целия свят, освен нас двамата, да гледам през розови очила, да не мога да скрия усмивката си, докато вървя по улиците. Липсва ми. Да съм желана, да търсят близостта ми, да ме прегръщат без причина. (още…)
Човекът е социално животно, малцина са тези, които се чувстват добре само в собствената си компания и обикновено това се смята за патология. А аз сляпо вярвам, че за всеки влак си има пътници и рано или късно всеки намира подходящия човек за себе си. Стига да вдигне глава от мизерното си самосъжаление и да се огледа. Въпросът е дали все още го иска?
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Празници са, но то не пита. Когато някой не си е свършил работата когато трябва, се налага тя да бъде довършена когато ножът опре до кокала. За жалост понякога това може да е фатално. Мен отдавна нищо не ме учудва в „милата“ ни, родна Уногундурия, само от време на време се ядосвам. За това и не гледам, чета или слушам новини, понеже тогава се ядосвам значително по-често. Обаче, когато ножът се окаже опрял в собствения ти кокал, няма как да не се вбесиш! (още…)
Хареса ми миналогодишния отчет за прочетените през годината книги и реших и тази година да тегля чертата. По някое време есента си направих списък, който допълвах, но мисля, че все пак успях да забравя някоя и друга книга, което не се дължи на недостойнствата ѝ, а на моята къса памет. (още…)
Няма начин по празниците да не направя нещо по-завъртяно и гъделско, въпросът е, че не винаги се получава според първоначалния замисъл. Този път обаче избих рибата. Или по-скоро патките. Ще използвам момента да се похваля и с някои преждеприготвени, божествено вкусни рецепти. (още…)
Още ми държи влага онова голямо плюскане отпреди две години, така че и тази година гледах да не се изхвърлям с трапезите. И добре направих.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
След три дни борба с уърдпрес и един ден борба за живот (е, леко преувеличавам, но ще се изкажа с подробности по-нататък), се сетих за това приятно и весело пътуване през една предишна зима.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Защо злорадствам ли? Защото безочливите наглеци, които застроиха плажните ивица и алея, както и половината морска градина, са или надявам се, скоро ще бъдат основните потърпевши от природата, която си отмъщава за всички издевателства над нея.
А съм бясна пак заради същите тези наглеци, които не се спират пред нищо, за да задоволят алчността си за сметка на единственото свястно нещо в този град – прекрасната, стара морска градина и не чак толкова прекрасните вече плажове.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
М-дам-м-м, заподозирам себе си в затъване в нов навик – налегнат ли ме изпити – дояждат ми се курабийки. Ето, днес следобед съм на устен изпит, два дни след това – на писмен. И аз какво правя? Да не мислите, че уча?! Не-е-е-е, точа (вече с истинска точилка, макар и с детски размери) и режа маслено тесто, пека и ръся с пудра захар. (още…)
Кеф ми е да си представям, че навън е минус много, а аз не мога да изляза заради преспите сняг, така че си стоя на топло и уютно пред камината (поне камина да имах!). Та бездействайки, докато блажено храносмилам снощната мегавечеря, реших, че ми се пие нещо мнооого специално. И си го измислих.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Винаги идва един такъв момент, в който ми е достатъчно скучно и палаво, че се сещам за онези стари мои познати, които все още ми носят мед. Когато е възможно, осъществявам връзка с тях. Да, понякога и такава, за каквато си мислите. В най-честия случай просто им досаждам през нета или по телефона.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Винаги съм се възхищавала на хората, които имат някакъв талант, назависимо какъв. Ако ще и да казват азбуката с уригни или да свирят на тромпет със задната си уста. Като малка, в желанието си да открия с какво съм по-добра от другите, съм пробвала да пея (тогава започна да се рони тавана), да свиря (комшиите налитаха на бой), да рисувам (тук и сама можех да видя проблемите), да танцувам не опитах, понеже понеже после много ме болеше, да снимам (няма какво да се лъжем, успешните ми снимки са само плод на теорията на вероятностите), да пиша (ако не въображение, липсва ми поне постоянство). (още…)
Чайките крещят
- Гарга Рошава по Blackout*
- Ondine по Blackout*
- vasko по Зоопарк, но не от пластелин
- Неделен архив – Зоопарк, но не от пластелин | Хитрата сврака по Зоопарк, но не от пластелин
- куба екскурзия по Липсва ми
- midnight по Липсва ми
- Липсва ми | Хитрата сврака по Колко горчива може да бъде луната?
- Неделен архив – Гъзар бъди, бекяр умри! | Хитрата сврака по Гъзар бъди, бекяр* умри!
- Мария по Да не дава Господ!
- midnight по Литературен отчет – 2011
))
Сега чичко Гугъл ...
вече много ми се иска сняг, слънцето да се пази за лятото! 