Наскоро сключих сделка с дявола – разменихме си с kathryn по един сериал, който всяка препоръча на другата, с уговорката после да пишем за него. На мен се падна Big love (Голяма любов), за който самата тя вече е писала. Аз подходих леко скептично и въпреки това с известна доза любопитство, понеже вече съм се сблъсквала отблизо с мормоните и тяхната религия. Точно поради това не съм сигурна до колко ще се придържам към коментирането на сериала и дали няма да навляза повече в дебрите на фундаменталното мормонство. За пръв път гледам филм с лист и молив в ръка! Няма да се спирам на актьорски и режисьорски състав, за да не се повтаряме с Катрин, а и информацията я има в IMDb. Прочети повече »

Лято е. Вървиш си по улицата. Качваш се в претъпкания рейс. Ароматите са повече от смесени и неприятни – парфюми, пот, афтършейфове, миризливи покупки… И сред всички тях усещаш един, нотка някаква, която просто те подлудява! Дори и без да се оглеждаш много-много можеш да откриеш източника. И ти се иска да му се хвърлиш на врата, да му разкъсаш дрехите и да се почнете още там. Не ви се е случвало ли? Отпушете си носа! Прочети повече »

„София, мой малък Лондон“, пееше едно време Тодор Колев. А сега може би е по-актуално да бъде „София, мой малък Клондайк“! Виж, попадението е малко по-точно за „Варна, мой Сан Франциско“ – все места, бъкащи в миналото от златотърсачи – мърляви, сурови мъже, готови да продадат собствената си майка, само и само да се докопат до голямото златно находище, което ще ги направи много, много богати! 

Съвременните златотърсачи обаче са други. Те са предимно жени, „натокани“, „тунинговани“ или иначе казано – пички та дрънкат. Прочети повече »

… каза: „Чакай малко!“… и знаете какво се пее нататък. Пирамидено-фараонената ексцесия беше изключение. Тази песен все едно е писана за Майсторите! Онези, дето им плащате да дойдат у вас и да свършат нещо, което вие не можете или не искате, а на тях им е работа – чиста сделка. Да, ама не! В най-честия случай те ви изпиват бирата, съсипват мебелите и си оставят ръцете, а понякога и шапката, а вие си довършвате ремонта сами.  Прочети повече »

„Всичко, което е далеч от морето, е провинция“ е казал мъдрият Хемингуей. И е бил прав. Поне аз така чувствам нещата. Колкото и да не ми харесват кусурите на града, не го заменям за друго място, освен ако не е на море/океан.

Топла, влажна вечер в средата на август, плажът е пълен с хора, насядали на пясъка. Морето е спокойно, почти като огледало, набръчквано само от вълничките, които правят хората в него. А те са доста. Завидях им, но нямаше как да съм на две места едновременно. Все някой трябваше и да снима

Специалният поздрав днес е за Галина Бланка Прочети повече »

Пак изпадам надолу. В някакво езеро без дъно – дупка в дупката. По никое време – в средата на лятото – аз отново летя надолу с главата. Лятото, дето го чакам по цяла година, всяка година! Може би последното истинско, цяло лято, което имам за години напред. Пилея го с пълни шепи и спомен не остава. Времето лети, а аз само го зяпам отстрани. Ще го търся после, ама няма! Прочети повече »

Импровизираните работи стават най-хубави, което е всеизвестен и многократно доказан факт. Тръгнах оня ден да си купя от изложението книги, пък вместо това се озовах на палеосреща с няколко непознати. Това бегло ми напомни доброто старо време, когато излизайки сутрин не знаех кой ден ще се прибера. Та на въпросната среща уж основното беше да се планира експедицията за търсене на фосили на другия ден. Моето единствено, но непреклонно условие беше да сме някъде на море, иначе ме губят на момента. Така че мястото беше ясно, единственото възможно - Бяла. Прочети повече »

Отдавна излезе професионално заснетото видео от първия и незабравим ден на Sonishere festival в София. Вярно е, че мина месец и нещо от този грандиозен концерт, ама все нямах муза да се занимая нито със снимките, нито с писането. За това време впечатленията ми от големите групи  и природните стихии поизбледняха, но снимките припомнят това-онова. Все пак - обещах на хората с лулите и макар и с голямо закъснение, ще си изпълня обещанието.

Прочети повече »

Най-накрая се преборих с разните му там галерии и грипове, дето ми късат нервите от два дни и мога да разкажа за третия и последен фестивален ден, втори за нас. По няколко причини се отказахме от палатката, така че отново пътувахме до Каварна. Трябва да спомена, че тази година има най-малко хора, в сравнение с предишните три, в които съм присъствала, а по думите на мъжо – и когато ме е нямало, пак са били повече. А бе, най-малко хора евър. Никога до сега не съм виждала центъра на Каварна толкова празен по време на какъвто и да е метъл концерт в града, дори и извън фестивалите. Кризата яко е ударила и по местните, и по приходящите, като за вторите не без значение е и това, че джобовете им бяха изтръскани още на концертите на големите AC-та, DC-та, Четворки и т.н. Прочети повече »

Дочакахме и този, пети поред, рок фест в Каварна. До сега само един съм пропуснала, по независещи от мен причини, и още страдам. Сонисфиър, ала-бала – истината е тук! Или както му вика мъжо – селският метъл фест. Селски, ама така е много по-як от тоя в София, който има леко ежедневен оттенък. Тук градът изглежда все едно в него има метъл панаир, което всъщност си е точно така. Отвсякъде се лее бира, пушат кебапчета, висят зли метъл фанелки, рок и метъл дъни от всякъде от пробити китайски касетофончета, бръмчат мотори, парадно се разхождат какви ли не образи, накипрени подобаващо за съответния концерт. Прочети повече »

Бяхме си легнали преди половин час, но аз четох книга. Най-после угасих и зарових с удоволствие глава във възглавницата. Миришеше странно, реших, че е време да перем чаршафите. Затворих очи и тъкмо се унасях, отвън се включи аларма на кола. От най-досадните, въпреки че едва ли има такива, които да не са досадни в 12.30 посреднощ. Молех се да се е пуснала случйно и да спре всеки момент, не ми се прекарваше поредната нощ в неудобното легло в хола. Не спря. Мислено възпроизвеждах предния път, когато не издържах и звъннах на 112, та ме разхождаха до колата да съм ѝ запишела номера и пак да звънна. Мързеше ме и ми се спеше, а и на другия ден ни чакаха пътуване, плаж, палатка, концерти… Нещо гръмна, половинката подскочи сънено кокорейки се. Казах му: Прочети повече »

Спомените ми от детството винаги ме изпълват с умиление и носталгия, не само защото когато си дете животът е по-прост и лесен, не само защото още бяха живи любими мои хора и не само защото изкарвах всяко лято на морето, оставена да правя каквото, когато и както си искам. Прочети повече »

Добре де, извадихте ми душата, воайори такива! Ще си напиша седемте местенца, без претенции за оригиналност. Дано поне някой си вземе бележка и не си губи времето и бройката с опити там

Прочети повече »

Това е, този път сме сериозни! Ще има сбирка на бирка и когото каквото му харесва, на тиферич, по хладина, с готини хора.

Ден – четвъртък, 15 юли.

Час - 19 ч – след работа, по хладно.

Място – „Уест“ – заведение с маси под небето или поне, надявам се, под чадъри, близо до пазар Чаталджа. За по-ценни указания виж картата.

Хора - Гарга Рошава, kathryn, exoticzoo, kenkal, Steliyan… не чакайте, включете се!

Вече имаме резервация за 12 души (но има място за още, ще се сместим, ако трябва) – на името на Ренета Костадинова, който стигне може да пита за нея и ще го упътят

Всички знаем за тръпката да те хванат или в някои по-особени случаи – тръпката от това да се покажеш пред другите. Адреналинът се повишава, а оттам и удоволствието (е, за сметка на продължителността, но въпреки това си струва). Дали заради липсата на време или на по-добра възможност, или за разнообразие, или воден от експериментаторски дух, всеки е правил поне веднъж секс извън леглото си. Не вярвам, да има някой, който да е правил 10 или повече пъти секс и поне един от тях да не е бил на някое нетрадиционно място. Прочети повече »