Обвиниха ме, че напоследък не пиша толкова редовно, колкото преди. Не е вярно, пиша. Ама не публикувам Натрупах сума ти недовършени чернови, а имам и още няколко идеи, които в най-неподходящи моменти профучават през главата ми, без да оставят трайна следа. Но все някакви по-важни неща ми изникват и дописването остава на заден план.

Ето, и сега е така. Заминавам. Всъщност, когато четете, най-вероятно вече ще съм заминала. На стоп. Освен ако не ме е прецакал снегът. Отново. Първо за София, а после и за други градове. Като Лисабон например (е, до там с аероплана, не на стоп).

На изпита се издъних. Както и очаквах де, оценките си ги прогнозирах с голяма точност. Нищожно малко не ми достигна, за да продължа изпълнението на Плана. По-нататък ще го мисля дали има смисъл и начин да продължавам. Бях се зарекла да е последно явяване.

Чакат ме тежки седмици с много работа, макар и на хубаво място. А като се върна - дупе да ми е яко! Иска ми се някак си вече да е станало април

Един приятелски съвет – не смесвайте ром с коняк!

Ако нямате други въпроси – пресконференцията приключи!

Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден –  до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови “приятели“.

Прочети повече »

голям студ с ужасен махмурлук точка прибрах се рекорден стоп 3 коли 5 часа много сняг точка доволно уморена размразявам се точка чакам резултати изпит точка

Да ни е честита новата тема с новия скин! Обаче, да ви кажа, изприщих се, че покрай мен изприщих и куп друг народ. Тоя, дето е казал, че кодът е поезия, да ми яде… краката! Освен ако не приемем, че го е композирал някой много извратен поет. Както и да е, не е за мен. Не го разбирам, не го харесвам, не го мога! Прочети повече »

Бях отново в София, в нашия апартамент. Влязох в банята и заварих майка ми да чисти. Отново. Беше се захванала с ваната, търкаше ли, търкаше. Предпочетох да се изпаря, преди да ме е хванала за нещо. Но не издържах дълго, и след малко пак влязох. Тя така се беше задълбочила, че беше извадила и подпряла коритото на ваната отстрани, а на място беше останала само рамката. Надникнах в празното място и с изненада открих, че там зее дупка, дълбока чак до долния етаж. Беше облицована с плочки като в нашата баня и имаше стъпала чак до дъното. От един голям страничен отвор се изтичаше вода, а на дъното в единия ъгъл имаше натрупана купчинка пясък. Взех душа и се хванах да го изтласквам със струя вода към отвора. Прочети повече »

Вчера на http://patepis.com/ ексклузивно публикуваха изсмукания от пръстите ми като плод на подла провокация пътепис Там той доста разбуни духовете. Днес излиза и тук, все пак да си го имам в колекцията Прочети повече »

Напоследък все по-често се сблъсквам из мрежата и не само, с разни лицемерни и крайно фалшиво звучащи клишета за позитивно мислене, прекрасен свят, всенародна любов, призиви да бъдем по-добри и други подобни. Имам подозрението, че една не малка доза от тях са подхранени от купищата книги, филми и сайтове за (само)усъвършенстване, от които отдавна ми е писнало. И само се чудя до кога ще търпим разни марионетки, демонстриращи жизнерадостно благополучие да ни вменяват колко сме невежи, слаби и безволеви, като ни казват какво и как е правилно да правим? Това промиване на мозъците по американски тертип ми е толкова противно, че просто няма накъде повече. Прочети повече »

Малко снимки от зимата, която не е зима. Добре, че е украсата, за да се сещам кое време на годината е. Въпреки, че имаше моменти с лек студ, който позволи на ледените цветя да се задържат на прозорците ми поне за малко. Прочети повече »

Честита Нова Година!

Нека бъде по-добра и успешна от предишните.

Прочети повече »

Зимата е шантава и е всичко друго, но не и студена (особено сега, по Коледа и Нова година), но на мен ми е кеф да си представям, че навън е минус много, а аз не мога да изляза заради преспите сняг, така че си стоя на топло и уютно пред камината (поне камина да имах!). Та бездействайки, докато блажено храносмилам снощната мегавечеря, реших, че ми се пие нещо мнооого специално. И си го измислих. Прочети повече »

След дълги размисли „за“ и „против“, най-накрая реших с тази статия, може би последна за годината, да отворя нова категория. А именно – Чревоизгодно. Покрай онзиденшната кулинарна ексцесия, която настъпи в моята кухня, сметнах, че е крайно време да споделя със света какви гастрономически изгъзици сътворявам понякога. Тук включвам и шантавите питиета, които забърквам, често наричани просто – бъркочи. Прочети повече »

Реших през декември да закрия най-накрая тази дълга стопаджийска година. Май за пръв път стопирам толкова много и със сигурност от толкова рано до толкова късно през годината. Успях дори да запълня стопаджийските си пропуски и вече имам попадения със стоп и по тъмно, и в дъжд (макар, че почти не чаках в самия дъжд, той просто си валеше докато се возех), че вече и в сняг. Това даже два пъти за последната седмица. Прочети повече »

Срещнаха се случайно. Всъщност има ли някой, който да се срещне за пръв път с друг нарочно? Освен може би, ако са се запознали на нагласена от трета страна среща… Разсеях се. Та значи – срещнаха се случайно. В началото нищо не предвещаваше какво ще стане – просто двама непознати, случили се по едно и също време на едно и също място с, евентуално, едни и същи интереси. Често се случва, знаете. 

Прочети повече »

-Три лева.
- Ето, заповядайте.
- Благодаря, беше ми приятно.
- На мен също.
- На мен повече.
- Е, така може да спорим до утре.
- Защо не отидем да спорим някъде другаде?
- Защото много съм се наквасила и повече от това не мога да пия.
- Хайде, помислете си.
Завъртам очи към тавана, видимо мъчена от двоуменията и напиращия да излезе обратно навън джин , но накрая отсичам:
- Друг път.
- Сигурна ли сте?
- Не. Лека нощ и лека работа. Прочети повече »

Нещо май не бързам да се похваля, но вчера Дядо ви Коледа подрани и  освен с нова кожа за блога, ме сдоби и с нов племенник. За първи път станах истинска леля, всъщност. Е, жена на чичото, ама все си е леля, нали? Прочети повече »