Вмирисан пепелник, пълен с фасове и пепел. Включен телевизор, на който е обърнат гръб. Мръсни чинии и остатъци от вечеря на масата. Неспазени обещания. Безкрайна умора и торбички под очите. Хронична параноя и пословичен лош късмет. Одеяло на канапето в хола. И тя под него, с дрехите. Заспала отдавна и на моменти похъркваща. Така е, дробовете и не са бели от поне 30 години. Прочети повече »

Два часът е. Всичко е спокойно. Дори прекалено. Отсреща два прозореца светят под наполовина спуснатите щори. Може би и други има, но не става ясно именно заради щорите. Тук дори и през деня повечето прозорци са с плътно спуснати външни ролетни щори. Не ги разбирам тези хора, как може да живеят като прилепи?! Аз дори и нощем не мога да издържам на съвсем тъмно, какво остава за денем. Прочети повече »

Ще започна с уточнението, че тази статийка я писах докато летях в самолета в събота (27.02 2010), по време на бурята с нежно женско име Синтия, която овърша цяла западна Европа, едва няколко часа след земетресението в Чили, но за него чух ден по-късно (аз и за Хаитянското разбрах след 3 дни). Всъщност, пишейки, от всички скорошни катаклизми бях наясно само с бедствието на о-в Мадейра… Прочети повече »

От известно време насам пак съм станала дежурния душеприказчик. През последните дни обаче, положението стана наистина тежко и започнах да не издържам. Опитвам се да проявя разбиране, да вдигна настроението над нулата, но срещам пълно неразбиране и заинатяване. Изтощих се да правя разбор на чужди животи, да подпирам залитащи тела, да плача с чужди сълзи. Прочети повече »

Сред поредното запиване, този път съвсем порядъчно, все пак не ми се искаше на другия ден да оповръщам самолета, взех такси. Сбогувах се с компанията и се качих. Казах адреса (всъщност името на една известна кръчма, понеже е точно до нас), и получих най-тежкия комплимент от години насам, изречен съвсем сериозно: Прочети повече »

Знаеше, че времето лекува. Поне така казваха всички. Всъщност, би трябвало да е така, уж беше изпитана рецепта. Рано или късно спомените трябаше да избледнеят, болката да отшуми, празнината да се запълни или просто да отстъпи мястото си. За известно време дори вярваше, че точно това се случва. До днес. Нещо се случи днес, уж нищо конкретно, но все пак беше важно, даже повратно. Или по-скоро възвратно. Прочети повече »

Днес блогът ми става на една годинка. Уж малко било, ама на мен ми се струва цяло годинище. Минах през пълния набор от случки, характерни за тази възраст – като започнем с коликите, породени от злоба и безсилие, минем през повръщането от пребозаване, спрем се на лазенето и бутането в краката на другите, и стигнем до показването на първите остри зъбки и безцелното търчане и лутане с несигурни крачки в търсене на нещо… Прочети повече »

Тръгнах в дъжд. Проливен, ако трябва да изпадам в подробности. Слава богу, взеха ме още преди да се инсталирам окончателно на старта, макар и само за 30-тина км. А там – пак вали. И освен това е неделя, трафикът е слаб, магистрала, фучат без да гледат и никой не спира. След 20-минутно подгизване едно семейство на средна възраст се смили и ме дръпна още 50-тина км, колкото да слезем от магистралата. Прочети повече »

Обвиниха ме, че напоследък не пиша толкова редовно, колкото преди. Не е вярно, пиша. Ама не публикувам Натрупах сума ти недовършени чернови, а имам и още няколко идеи, които в най-неподходящи моменти профучават през главата ми, без да оставят трайна следа. Но все някакви по-важни неща ми изникват и дописването остава на заден план. Прочети повече »

Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден –  до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови “приятели“.

Прочети повече »

голям студ с ужасен махмурлук точка прибрах се рекорден стоп 3 коли 5 часа много сняг точка доволно уморена размразявам се точка чакам резултати изпит точка

Да ни е честита новата тема с новия скин! Обаче, да ви кажа, изприщих се, че покрай мен изприщих и куп друг народ. Тоя, дето е казал, че кодът е поезия, да ми яде… краката! Освен ако не приемем, че го е композирал някой много извратен поет. Както и да е, не е за мен. Не го разбирам, не го харесвам, не го мога! Прочети повече »

Бях отново в София, в нашия апартамент. Влязох в банята и заварих майка ми да чисти. Отново. Беше се захванала с ваната, търкаше ли, търкаше. Предпочетох да се изпаря, преди да ме е хванала за нещо. Но не издържах дълго, и след малко пак влязох. Тя така се беше задълбочила, че беше извадила и подпряла коритото на ваната отстрани, а на място беше останала само рамката. Надникнах в празното място и с изненада открих, че там зее дупка, дълбока чак до долния етаж. Беше облицована с плочки като в нашата баня и имаше стъпала чак до дъното. От един голям страничен отвор се изтичаше вода, а на дъното в единия ъгъл имаше натрупана купчинка пясък. Взех душа и се хванах да го изтласквам със струя вода към отвора. Прочети повече »

Вчера на http://patepis.com/ ексклузивно публикуваха изсмукания от пръстите ми като плод на подла провокация пътепис Там той доста разбуни духовете. Днес излиза и тук, все пак да си го имам в колекцията Прочети повече »

Напоследък все по-често се сблъсквам из мрежата и не само, с разни лицемерни и крайно фалшиво звучащи клишета за позитивно мислене, прекрасен свят, всенародна любов, призиви да бъдем по-добри и други подобни. Имам подозрението, че една не малка доза от тях са подхранени от купищата книги, филми и сайтове за (само)усъвършенстване, от които отдавна ми е писнало. И само се чудя до кога ще търпим разни марионетки, демонстриращи жизнерадостно благополучие да ни вменяват колко сме невежи, слаби и безволеви, като ни казват какво и как е правилно да правим? Това промиване на мозъците по американски тертип ми е толкова противно, че просто няма накъде повече. Прочети повече »