Не мога да се отърва от натрапчивото убеждение, че е грешка. Вече стягам багажа, но непрекъснато мисля за това. Цяла нощ също. Добре де, да не преувеличавам. Половината нощ само. Покрай обсъждането на морала 100 пъти зададох въпроса дали не е грешка това пътуване, 100 пъти си отговорих, че да, грешка е, и въпреки това не се отказах от него.
Archive for февруари, 2009
Както обещах, ще ви пусна тук една историйка, дето ми завъртя шайбата като я прочетох. Недовършена е, понеже още е недопътувана, ще следя продължението и ще ви известявам. За пояснение да кажа, че става дума за една свежа луда мацка, която за жалост познавам само задочно от стопаджийския форум, но много ме кефи. Ще пропусна няколкото отговора, които са и дадени в темата, оттам и някои нейни реплики, който иска да прочете пълната версия, може да влезе направо там.
Добре дошъл, най-нов читателю. Този поздрав е специално за теб с много любов. (Утре, т.е. вече днес, заедно ще борим клипа ) (още…)
Това пък какво означаваше? Въобще има ли в наши дни някой с морал? Моралът бил основата на обществото. То явно за това ни е такова и обществото. А всъщност моралът не е ли сбирщина от човешки предразсъдъци, които на всичкото отгоре са се изменяли през вековете и за това неща, които преди няколко стотин години са били морални, сега не са и обратно? Това не прави ли морала едно доста лесно изменчиво средство за манипулация? (още…)
Не мога да спра да мисля за онази целувка. От нея тръгна всичко, поне в моя свят. Тя беше, която ме отнесе като товарен влак. С останалите подробности вече имах набрана инерция, но тя дойде от нищото. След нея имаше и други, но първата не мога да простя. Това трябваше да бъде моята целувка, а ми беше открадната.
Ето, че днес реших все пак да си тегля оная, дългата и мазната, да си пикая на фасона и да пусна истината за Истината. Достигнах до момента с *бал съм го, да става каквото ще. И така – ето я и нея. (още…)
Както е писано в профила за мен, обичам да пътувам на стоп. През последните години пътувам или с кола, или със самолет, или на стоп. Влак или автобус не са използвани не помня от кога. Пътувам на стоп защото така ми е кеф. Който не е пътувал никога, той не може да разбере удоволствието от пътуването на стоп. Но не съм и някакъв стопманияк, който да маха безцелно, само и само за да се движи нанякъде, пък каквото сабя покаже. Аз пътувам, за да се придвижа от т. А до т. Б при това по най-бързия възможен начин, за да не губя от времето, което ще прекарам в т. Б. Имам книжка, но не карам по разни причини. Най-тайната е, че предпочитам да пътувам на стоп, вместо да шофирам . (още…)
Поради дилемно-морални усложнения, материалът, предвиден за днес, няма да бъде публикуван. Ако в бъдеще съвсем си тегля една дълга и мазна, може и да размисля. Благодарим ви за проявеното разбиране.
За да не сте съвсем на сухо – един поздрав
п.п. някой ще ми каже ли как по дяволите да пускам направо клипчета, а не линкове?!
Въпреки, че тази песен ми я пусна човек, за когото не искам и да се сещам, тя се запечата в ума ми. Най-вече защото в нея разпознах Нас. Една от малкото песни, които ме карат да настръхвам. (още…)
Дааам, прибързах! Тъкмо приех хубавото ведро решение да се взема в ръце и да спра с безмислените душевни терзания и… ТРЯС по главата! Мразя, когато не греша. И даже се плаша колко често и колко точно познавам напоследък. (още…)
Днес вече не издържах. Стисках, колкото можах, чат-пат ми се изплъзваше по някое смс-че, но не беше достатъчно. Глождеше ме дали наистина телефонът ще се окаже изключен, както ми беше казано, че ще се случи, ако прекаля с смс-ите. (още…)
Явно наистина като ти е криво на душата ти се отразява и на тялото. Имало и физическо проявление на тия ми ти работи. Сега например, така ми е цъфнато и вързано, че просто не е за разправяне. (още…)