Archive for април, 2009

Не ми се многослови. Няма голям смисъл. Изтрих си клавишите да пиша неща, които се оказаха напълно излишни, стига да ми беше казано от самото начало това, което най-накрая изкопчих днес. Фактите накратко: той обича нея, не мен. Не и двете, не мен повече от нея, не нея от съжаление или нея като приятел (всичките сценарии ми бяха казани, да). Той обича нея. Ами, дето се вика – честито на печелившите! Този път точката, която сложих е окончателна. Той е изтрит от всичките ми контакти. Раздялата ще преболедувам, но агонията, ако бях останала, щеше да е без прекъсване. На нея пък е пуснато известие, остава да си прибере наградата. Заслужава да знае какво става, така мисля. Е, признавам си (нали съм си открита), мъъъничко злорадствам, че след мен ще е потоп. Това съм аз. Който ме познава е наясно. С това смятам да приключа въпроса окончателно, статиите от тази категория ще потънат след време. Надявам се повече да не се сещам за тях. Мислех да ги отключвам, но май е по-добре да останат така.

След като стигнах дъното и два дни копах в тинята, реших, че това е един много мъдър съвет, да.

Да, именно – долно! Или поне не чак възвишено. Така разбрах вчера. Било много по-ценно да обичаш някого като приятел, отколкото като човек. Може и така да е. Особено щом говорим за приятелство между мъж и жена. О, да, ценно е, понеже е рядко. Лично аз смятам, че е невъзможно. Освен ако някой от двамата не е гей, разбира се, което пък ни води отново до еднополовите приятелства, които не са проблем и за това може би не са толкова възвишени.

(още…)

Дали е толкова лесно да върна всичко както беше… като просто си затворя очите?

Текста може и сами да си го намерите. Но си го мисля, да.

Аз вече започвам да се чудя остана ли друго общуване, освен виртуално?! Всички са получавали оня списък с точки, по които отмяташ дали и на теб ти се е случвало, например да искаш да дадеш „undo“ когато си разлееш кафето, като крайната идея е да разбереш колко дълбоко си нагазил в интернет лайната.

(още…)

Продължава ли животът някога?

(още…)

За приятелите ще пиша. По-точно за онзи, в когото съм влюбена, но ми разби сърцето и онзи, който е против. Третият е зает напоследък и (временно) изпада от класацията.

Говорили са си вчера. За мен, без мен, самоинициативно. Един вид от грижа за човека. После ми беше ковано по канчето. Добре де, крива съм. И дива В лошия смисъл. И ината. И въобще – магаре на мост… или французин в публичен дом.

(още…)

Сънувах пилота. Беше прекрасен, точно какъвто го помня, устремен към висините, съвършен. Чувството беше неописуемо, чудесно е да ти започне така денят.

Сънувах и жаби. Големи влажни сладури, черни с жълти очи и жълти с черни очи. И все уголемени :D Може и да е защото онзи ден си налепих на плочките в банята цяло стадо зелени жаби с вендузи. Което пък ми припомни един виц:

Звъни момчето на гаджето си. „Ало, жабче, ти ли си?“, а отсреща нервен глас на ръба на избухването отговаря: „Не. Бащата на блатото е!“.

Зелената фея

26.04.2009 22:17

Иначе казано, с риск да разочаровам фейоманите, за абсента иде реч. Падам си по бохемско-декадентски питиета със стара слава, средно до слабо популярни в наши дни, особено в България. Не случайно любимото ми питие е джин с тоник – толкова буржоазно-английско (сега, а в миналото – отрепко-английско), че няма накъде. Избрах си, че това искам да пия, още преди да съм близвала алкохол. Ей така, за престиж. В последствие ми хареса, така че не се отказвам от този си избор. (още…)

Мразя манга, защо на половината песни са им направили такива клипчета?! Предпочитам статична картинка пред това.

Помните невероятната история на мацката, която обикаля по света на стоп, нали? Е, имаме си малко новини от нея и както обещах – пускам ги тук.

Развитието на историята се състои в това, че един от завиждащите и (редом с мен), е решил да се пробва, като се вкара в подобно приключение и търси информация от нея. Леките правописни редакции и трансформацията от латиница на кирилица са мое дело, понеже постът и е дълъг, а аз лично се уморявам да чета шльокавицата.

(още…)

Обещания

24.04.2009 22:11

Слънце, дракони, тинтири-минтири… Обещах. И ще го изпълня. Държа на думата си, какво друго имам? И за бунгало обещах. Не съм се отметнала. Най-малкото искам да провалям нечии планове заради някакви си чувства. Щом съм поела ангажимент, ще го изпълня, каквото и да ми струва. Поне за това не трябва да се притесняваш.

(още…)

Може би вече е ясно, че щракането насам-натам с фотоапарата ми е хоби. На моменти се справям добре, понякога обаче ужасно. Имам десетки гигабайти със снимки вече, но от тях стойностните едва ли са много. Лошото е, че когато тръгна да отсейвам и да трия провалите, в един момент се получава така, че над половината много си ги харесвам и не си ги давам.

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline