Все повече си мисля, че не може всичкото мъже да са толкова глупаво, колкото е моя, явно пак съм си избрала баш най-дъ беста от чувала. След всичките приказки и сръдни от моя страна, да вземе нашия да приеме един гсм апарат, който му е предложила тая малка кучка, понеже неговият е на ремонт. С аргумента – на теб нали спря да ти пука? Ми що не върви да спи при нея като не ми пука, а? Пък аз ще му опаковам и багажчето даже.
Archive for юни, 2009
Ето на това му викам аз старо Но пък си е яка пачанга. И моя стара мечта. Така де, в Бразилия са едни от най-лудите метал фенове
За разлика от Стани богат, тук не става дума за риалити предаването Биг Брадър. Май повече се доближаваме до книгата. Иначе казано, за броячките иде реч. Защото освен за статистика, те ми служат и за дедуктивно следене на това кой, чий и защо го дири из моя блог.
Лятото най-накрая дойде, хората се поразголиха, тръгнаха по плажа и… о, ужас! Навсякъде е пълно с плужеци! Вълнáта на стадото помита все повече и повече хора. Добре де, мъже. И където и да погледна виждам бръснати мъжки крака, кореми, гърди, ръце, че и гърбове. Пълна отврат, имат по-малко косми и от мен!
(още…)
Поредната банда от времето на топираните коси и впитите ластични дънки. Може да си изключите субтитрите, ако ви дразнят.
Никак не е лоша идеята на световно успешното предавне „Who wants to be a millionaire?“. Но като всяко побългарено нещо, порядъчно сме го окепазили. И то като започнеш от най-същественото – паричната награда Дори и след удвояването и от 100 000 на 200 000 лв, пак сме много далеч от истината. Но за мен, като един човек, за когото парите не са най-важното , от по-голямо значение е другото. Същинския пълнеж на играта, това, което кара всеки да се загледа, подвластен на желанието си да блесне с невероятни умствени възможности и широкоспектърни познания.
И те ще ми паднат на концертчето!
И ето пак се спуска нощ над града. Изгрява луната, някой запалва звездите и става тъмно. Улиците се опразват, движението бавно умира, светлините в прозорците изчезват, светофарите мигат в жълто. На власт идва Нощта. И нейните потайни създания.
Винаги идва един такъв момент, в който ми е достатъчно скучно и палаво, че се сещам за онези стари мои познати, които все още ми носят мед. Когато е възможно, осъществявам връзка с тях. Да, понякога и такава, за каквато си мислите. В най-честия случай просто им досаждам през нета или по телефона. (още…)
След първите две части на този невероятен разказ, ето че е време и за може би последната. Освен ако след завръщането си (което не съм сигурна дали вече не е факт), seasoul не реши да направи един по-подробен разказ за пътуването си, за което разбира се, ще ви уведомя. Отново направих автоматичен превод от латиница за по-лесно четене.