Най-накрая не издържах. Събудих се и реших, че заминавам. Хванах си шапката и реших да направя каквото ми се е загнездило на акъла. Само дето за пореден път сметките ми се оказаха без кръчмаря – криви, та чак спираловидни. Така де, светът не се върти около мен, както ми се иска. Все пак се надявах, че поне малко може и да направи чупка в кръста, като изключение, ако не друго. Вместо това се наложи отново да стисна зъбки, вече нали така или иначе имам тренинг, колко му е. Позамислих се (малко поне), дали не бъркам пак, дали не е по-добре да не насилвам нещата, но кога ли пък това ме е спирало да правя каквото съм си врътнала на пръста?! И хич не ме е еня за това какво остава след мен. Свършиха тия времена. Отдавна!
Archive for юли, 2009
Онзи ден ме привика шефът. Не се случва често, не е и страшно повечето пъти, най-вече е скучно и досадно. Този път беше изключително скучно и невероятно досадно. Защото аз се явявах третият човек, който си чакаше реда, докато шефът и другият 3 /три!/ часа обсъждаха пред мен Системите за управление на качеството или иначе казано – ISO еди-какъв-си номер.
Тази песен ми носи доста меланхолия, слушам си я като ми е едно такова, особено… както онзи ден, например.
Както си говорехме с един мой нов приятел , навсякъде е пълно с откачалки. Най-много са се навъдили в нета, но има и от по-старата генерация… които също може да се срещнат в нета
Е, и няма лошо да гледаме позитивно на нещата, все пак няма страшно, корабът потъва нормално…
Преди 19 години (сигурно половината четящи не са били родени
баси колко стара се почувствах!), имаше едно незабравимо за мен лято – това с футболното световно първенство – Италия ’90. То промени много неща за мен, а си беше и едно неповторимо изживяване. С няколко щрихи – прослушах метал, пропих бира и прогледах футбол. Последните две неща сега ги ненавиждам. Но тогава…
Бая време я търсих тази песен, преди да разбера как се казва.
Тия дни на няколко пъти се случи да ми писне, ама много да ми писне! И то заради различни хора. И пак теглих една на всички и всичко. Може и въпрос на зодия да е, но не понасям дълго да ми казват какво мога и не мога да правя, особено хора, които нямат никакво право да го правят. И най-вече, ако нямат и основание за това, което изискват. Писна ми и от капризи от типа „иде ми – дойде ми“ все едно съм маймуна и всеки може да ме разиграва както му е кеф за момента. А веднъж като ми писне, всички са ми черни и ме дразнят дори и само с присъствието си. И обикновено както съм набрала, ставам малко по-луда от обикновено и най-общо казано, върша тежки глупости с лека ръка.
Тия дни не остава много време за статиите, които са ми в акъла, така че ще послушате още музичка.