Достатъчно е човек да влезе в един произволен профил във Фейсбук и да види как въпросният има минимум 138 „приятели“, имената на половината от които дори не може да прочете, понеже са на неразпознаваеми езици. Това само подкрепя теорията ми, че нетът не е най-подходящото място за завързване на трайни и качествени познанства. За забавление тип „ден – до пладне“ – става. Бая километри съм навъртяла вече из всеобятната мрежа, а какво се оказва – първо тя е едно голямо село и рано или късно се оказва, че всички се познават помежду си и където и да отидеш, не можеш да избягаш от тях и второ – силно се е скъсило времето за намиране и губене на нови “приятели“.
Archive for януари, 2010
: Музики
: Музики
: Музики
: Музики
Да ни е честита новата тема с новия скин! Обаче, да ви кажа, изприщих се, че покрай мен изприщих и куп друг народ. Тоя, дето е казал, че кодът е поезия, да ми яде… краката! Освен ако не приемем, че го е композирал някой много извратен поет. Както и да е, не е за мен. Не го разбирам, не го харесвам, не го мога! (още…)
Чайките крещят
- georgi по Зима е, вънка вие вук!
- Val по Зима е, вънка вие вук!
- Георгиев по О, мои уши и мустаци! Къде са ми белите ръкавици?
- Гарга Рошава по Blackout*
- Ondine по Blackout*
- vasko по Зоопарк, но не от пластелин
- Неделен архив – Зоопарк, но не от пластелин | Хитрата сврака по Зоопарк, но не от пластелин
- куба екскурзия по Липсва ми
- midnight по Липсва ми
- Липсва ми | Хитрата сврака по Колко горчива може да бъде луната?


http://textove.com/text.php?song=c6828506 