Archive for февруари, 2010

Отдавна не съм се присещала за тия ми любимци. Напомнят ми как със скъсана пета струна поливахме изпитите, на които трябваше да се явяваме на следващата сутрин… 8-?

От известно време насам пак съм станала дежурния душеприказчик. През последните дни обаче, положението стана наистина тежко и започнах да не издържам. Опитвам се да проявя разбиране, да вдигна настроението над нулата, но срещам пълно неразбиране и заинатяване. Изтощих се да правя разбор на чужди животи, да подпирам залитащи тела, да плача с чужди сълзи. (още…)

Сред поредното запиване, този път съвсем порядъчно, все пак не ми се искаше на другия ден да оповръщам самолета, взех такси. Сбогувах се с компанията и се качих. Казах адреса (всъщност името на една известна кръчма, понеже е точно до нас), и получих най-тежкия комплимент от години насам, изречен съвсем сериозно: (още…)

Ах, той можел и да пее… :x (да не чувам коментари как!)

Мина се време…

18.02.2010 3:33

Знаеше, че времето лекува. Поне така казваха всички. Всъщност, би трябвало да е така, уж беше изпитана рецепта. Рано или късно спомените трябаше да избледнеят, болката да отшуми, празнината да се запълни или просто да отстъпи мястото си. За известно време дори вярваше, че точно това се случва. До днес. Нещо се случи днес, уж нищо конкретно, но все пак беше важно, даже повратно. Или по-скоро възвратно. (още…)

Нещо пак ме изби на ретро…

Мисля, че вече мога да чуя тази песен отново…

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline