Лято е. Вървиш си по улицата. Качваш се в претъпкания рейс. Ароматите са повече от смесени и неприятни – парфюми, пот, афтършейфове, миризливи покупки… И сред всички тях усещаш един, нотка някаква, която просто те подлудява! Дори и без да се оглеждаш много-много можеш да откриеш източника. И ти се иска да му се хвърлиш на врата, да му разкъсаш дрехите и да се почнете още там. Не ви се е случвало ли? Отпушете си носа! (още…)

„София, мой малък Лондон“, пееше едно време Тодор Колев. А сега може би е по-актуално да бъде „София, мой малък Клондайк“! Виж, попадението е малко по-точно за „Варна, мой Сан Франциско“ – все места, бъкащи в миналото от златотърсачи – мърляви, сурови мъже, готови да продадат собствената си майка, само и само да се докопат до голямото златно находище, което ще ги направи много, много богати! 

Съвременните златотърсачи обаче са други. Те са предимно жени, „натокани“, „тунинговани“ или иначе казано – пички та дрънкат. (още…)

… каза: „Чакай малко!“… и знаете какво се пее нататък. Пирамидено-фараонената ексцесия беше изключение. Тази песен все едно е писана за Майсторите! Онези, дето им плащате да дойдат у вас и да свършат нещо, което вие не можете или не искате, а на тях им е работа – чиста сделка. Да, ама не! В най-честия случай те ви изпиват бирата, съсипват мебелите и си оставят ръцете, а понякога и шапката, а вие си довършвате ремонта сами.  (още…)