[twitter-button]
Archive for октомври, 2011
Както винаги, нещата не бяха така, както си ги представях, но не бяха и отчайващо зле. Обаче не мога да се отърва от чувството, че нещо не е тамън. Е, то че като цяло не е – не е, но за друго говоря. Някак си изнасилено се случват нещата
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
[twitter-button]
[twitter-button]
[twitter-button]
[twitter-button]
[twitter-button]
[twitter-button]
Заваля. Още не сме намерили желаещ майстор за улука. Междувременно протече и този от другата страна на блока. И телевизорът ми се развали. Миялната не топли водата. Няма милост! А само като си помисля за „майстори“ и ми се изправят косите.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
[twitter-button]
[twitter-button]
[twitter-button]
Газя по две циганчета на ден – да уравновесяваме, че иначе след 10 години ще са повече от нас. И тия щях, ама са повече, трябваше да сгазя и майка им.
После не ги оставям, хвърлям ги в Панчарево – поне да хранят рибите. Аз съм рибар. И после като хванеш риба от Панчарево, има мирис на мърша малко – то е от циганите. Ама така са по-вкусни. Нали и те нещо трябва да ядат, поне да се въдят, за това ги храня с цигани.
А ти сваляй гривните, ще ти ги крада. Я гледай, колко ги имаш…
Днес возя на промоция – 9.99 за всеки. Плащай!
––––––––––––––––––––––––––––––-
б.а. Монологът се проведе 10-тина дни преди събитията в Катуница.
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
[twitter-button]