Archive for октомври, 2012

Както вече писах, решението е взето. Само остава да бъде оповестено когато и където трябва. Звучи просто и лесно, но не е. Особено, когато съм скована от страх. Страх и нерешителност. И не е само това. Отново бързам, като теле пред майка си. Какво да направя, като съм такава – нетърпелива и нерешителна. Почти като парадокс. Поредните противоречия, от които съм изтъкана. За да е пълна драмата, в която съм се натикала, неумело се опитвам да манипулирам. Никога не съм била добра в тоя тип игрички, чувствам се неловко и сега. (още…)

Продъжлавам да се лашкам от щастието и еуфорията към депресията и тоталното отчаяние и обратно. Вече надух главите на всички, на които можах, а все още изпитвам нужда да се самосъжалявам. Главният виновник отдавна си легна сладко да спи, а аз останах сама с разбитата си психика. Сега е моментът блогът да си изпълни още веднъж задачата на безмълвен душеприказчик и пак да приюти жалкото ми мрънкане. (още…)

Това е, вече е факт. „Ако“ се превърна в „Когато“. Спряхме да мечтаем и започнахме да правим планове. Разни решения вече са взети и само изчакваме подходящия момент за задействане на поредицата от събития. Преживях (тежко) осъзнаването на значението на всичко това и ми стана по-леко, нищо че най-трудното още не е минало. Сега всичко ми изглежда някак по-светло, лесно и подредено. Макар че, едва ли ще е точно така, когато тръгне да се случва. (още…)

Казвала съм, мисля, че любимата ми книга от дете си остава „Робинзон Крузо“. Неведнъж съм си представяла аз на негово място как бих живяла и какво бих правила, какво ще ми се иска да има още с мен на острова… Тогава си правех къща от чадъри, в която се промушвах, проправяйки си път между най-любимите съкровища, които задължително вземах с мен – камара книги за четене, радио, лампа, одеяло, нещо за ядене и пиене, кутия с моливи (защо ми е била, не знам, така и не станах добра в рисуването). (още…)

Щастлив ли си?

01.10.2012 0:18

Не съм забравила аз коментара на Васко от последния ми рожден ден – как само си внушавам, а не съм наистина щастлива. Признавам, че малко ме жегна – на принципа, че истината боли. И все пак, голяма част от мен остана убедена, че живея щастливо и освен от някои дреболии, няма от какво толкова да се оплаквам. Да, не извършвам чутовни дела, но какво от това? Имам какво да ям и пия, имам покрив над главата, имам любим човек до себе си… Но никога не съм се отърсвала от чувството, че нещо не ми достига и то точно в отношенията с половинката ми. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline