Някои пият от сутринта, други само по празници, а трети от мъка. Минала съм ги и трите. Освен това и на инат съм пила. Няма по-голямо оправдание за пиенето от мъката обаче. От мъка пият дори и хора, които иначе не пият. А такива, които пият малко, се оливат. Тия, които пият много, просто пият още повече. И да, понякога започват от сутринта. Връзката между силата на мъката и количествата алкохол е правопропорционална. Въпросът е обаче, има ли ефект върху душевните страдания или това е самозаблуда и ако има, този ефект положителен ли е или отрицателен? А също и дали това е просто удобен момент човек да се освини и все пак да предизвиква съчувствие или наистина се дължи на нуждата мъката да бъде удавена. Буквално. (още…)
Archive for февруари, 2013
Dg: Кифла кроасанена
21.02.2013 2:09
От няколко месеца пак съм почнала много да мисля, въпреки, че историята сочи, че това до нищо хубаво не води. До сега, колкото пъти съм се замисляла по-сериозно, толкова пъти се скапва това, за което мисля. И сега така стана, разбира се. Само дето продължих да мисля и след края. И мисля, че го измислих! Късно е вече, но все пак носи някакво удовлетворение. (още…)
Бавното пътуване към бързото сбогуване
15.02.2013 0:06
Отдавна не съм писала за пътуванията ми на стоп, а те бяха доста през последните пет месеца. Имаше интересни, имаше скучни, имаше приятни, имаше и досадно дълги и бавни. Бяха толкова много за толкова кратко време, че вече са ми в мъгла. Но последното ще го помня дълго време.
Бях го решила от два дни – във вторник, след работа, хващам стопа, отивам да проведем очи в очи тежък разговор с предсказуем с голяма вероятност край и през нощта се прибирам с рейса. Просто нямаше друга възможност за следващите поне 20 дни, предвид зле направената ми програма за този месец, а не можех да издържам повече.
Post mortem – Неизпратено писмо 2
09.02.2013 0:14
- Изслушах всичките ти лъжи, глупости и сладки приказки. Дадох ти всичко, а ти просто ме предаде. Надявам се, че си щастлив.
Това е второто писмо, с което мислех да се опитам за последен път да запазя целостта на връзката ни. Въобще не се стигна до него, след като скъсахме още с първото изречение след „Добър вечер“.
За момент искам да оставим настрана мен и твоите проблеми и да обсъдим нас и нашата връзка – каквато е тук и сега, без планове, без бъдеще, без приказки за брак, деца, къщи и яхти. (още…)
Post mortem – Неизпратено писмо 1
08.02.2013 0:12
Докато се опитвах да задържа с телбод разпадащите се части от нашата връзка, няколко пъти пробвах да облека в думи всички блуждаещи мисли, които бръмчаха в главата ми. И понеже най-добре се изразявам писмено, писах. Първото писмо написах на ръка (обичам да пиша на ръка), в дните между Коледа и Нова година. Второто писах преди няколко дни, в нощта преди Бавното пътуване. И двете останаха недовършени и непрочетени. За това ги пускам тук, макар да знам, че точно който трябва едва ли ще ги прочете. Но поне шансът това да се случи е по-голям, отколкото ако никога не ги споделя и задържа всичко в себе си. А то е като торба с лайна – не ги искам в мен! (още…)
Укротяване на опърничавата – неуспешно
07.02.2013 0:06
Знам си аз, че няма никакъв смисъл да правя опити да се променям заради някого, особено мъж, но като мине повечко време от предния път, решавам, че може пък да се получи. Да бе, да! Трети опит – неуспешен. Но пък издържах цял месец, опитът дори беше започнал да прилича на успешен. Всъщност, този път вината за несполуката не беше моя. Наистина имах желание да се харесам. Дори предложението за операция „Укротяване на опърничавата“ беше изцяло мое. До толкова клекнах, че предложих сама да се укротявам, само и само да не създам трудности. Но знаете, че когато няма стимул, в един момент се чудиш защо продължаваш да го правиш? А стимул не просто липсваше, а дори имаше отрицателен, който да прави нещата още по-тежки. Въпреки това с някакви титанични усилия аз продължавах да се стискам и да се усмихвам. Докато спрях да виждам смисъл. (още…)
