Archive for април, 2013

Насън и наяве

30.04.2013 0:12

Сънувах, още първата нощ. Беше гадно, понеже беше истинско. Ако трамваят не минаваше покрай плажа, щях да се чудя сънувам ли или всичко е реално. Но сълзите, с които се събудих, бяха съвсем мокри и истински. Както и гадното чувство, което ми тежеше през целия ден. (още…)

Най-накрая дойде моментът и аз да поплюя по Фейсбук. Много отдавна се въздържам – първо, защото не можех да говоря от първа ръка, после – защото ми се струваше лицемерно да го правя, след като го ползвам, макар и за косвена финансова изгода.

Много мои близки са затънали в блатото му – кои повече, кои по-малко. Един от най-близките ми се оказа затънал до върха на зелените си уши, същият той се опита да подкопае омразата ми, като предрече, че до месец ще стане така, че аз да си направя собствен профил. Нищо такова, разбира се, не се случи. Но признавам, че 2-3 пъти се изкуших леко. (още…)

Ей го кога беше, когато се възмущавах за втори път от пълното нежелание на мъжете да ме включват в коч компаниите си, и ето, пак съм там. При възмущението, де. Този път ми дойде от неочаквано място, където до сега никога не съм имала проблеми. Явно мъжките предразсъдъци са заразни. Или пък има нещо общо с ЕГН-то ми. Колкото повече одъртявам по паспорт, толкова повече не ме искат. А аз толкова повече се дразня, понеже нищо вътре в мен не се е променило. (още…)

Хем уж не съм съвсем идиот, хем непоправимият ми романтизъм ме прави доста наивна. Така се стига до един тъничък момент, в който аз знам, че нищо няма да излезе и че рано или късно всичко между нас ще свърши, но същевременно вярвам, че тази наша любов наистина е специална и ще устои на всички изпитания, на които я подложим. Вече не съм на 18 и уж не би трябвало да ми е присъщ наивитета, характерен за хората без опит и без драскотини от живота. А може би точно на базата на сърдечния опит, който съм натрупала през последните 20 години, мога да определя това, което се породи между нас, като нещо уникално, преживяване веднъж в живота. Може да не е идеално, но това само го прави по-истинско. Никой не е казал, че всичко ще е само цветя и рози, напротив, колкото повече трудности и препятствия преминем, толкова по-сигурни ще бъдем в чувствата си. Смятам, че не бива с лека ръка да захвърляме всичко при първата пречка, тези чувства са прекалено ценни, за да се откажем така лесно от тях. И най-вероятно никога повече няма да ни се случат в този живот. (още…)

Дом, чужд дом

04.04.2013 0:11

Рано или късно в живота на човек му се налага да заживее в ново жилище, с нови хора. Свикването и приемането на новото място за дом е въпрос на време, но и на лична нагласа. Винаги съм се чудела и откровено не съм харесвала хората, които идват на гости и започват съвсем небрежно да ровят навсякъде, да пипат и местят всичко, дори без да се усещат. Но пък такива явно нямат проблем с адаптирането в новия дом. Докато аз например, след 13 години, през които съм с половинката, така и не спрях да се чувствам на гости в дома на свекровищата. Това включва да не бъркам по шкафове и чекмеджета, без да ми се каже специално, да не скачам самоинициативно да подреждам масата или да готвя, да питам винаги преди да направя каквото и да е и да отида където и да е… И най-показателното за мен – все още никога не съм сядала на тоалетната чиния. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline