Хората идват и си отиват от живота ти, предимно май си отиват, оставяйки те да се чудиш в теб ли е вината или просто те са си такива. За някои, които си тръгнаха дори без дума, още ми е болно и ядно, за други вероятно не се и сещам. Понякога ми се иска самата аз да се оттегля от всички, ей така, без обяснения, но това противоречи на виртуалния ексхибицонизъм, който развих през последните години. (още…)

Последните няколко дни първото нещо, което видя като се събудя сутрин, са ордите обезумели птици, които настървено кълват бадемите на дървото. Миналата година допуснах грешката да не им обърна голямо внимание и всичко, което остана за мен, бяха няколко бадемчета. Каквото не успееха да изкълват от ядката, падаше на земята, където мравките го довършваха буквално за минути. Тази година бях твърдо решена да се добера до повече за мен. Днес станах и си казах – ще одрусам сливата. Да се чете като „ще обруля бадема“. (още…)

Не, не съм станала нито данъчен инспектор, нито укривам данъци. Добре де, малко. Но има един, който категорично отказвам да плащам – това е данък „обществено мнение“. Въобще не ме интересува кой какво щял да си помисли, ако аз направя еди-какво си или изглеждам еди-как си. Даже напротив, обичам да провокирам хората, за да им гледам предвидимите закостенели реакции. Къде минава тънката граница между все пак приемливото и напълно неприемливото поведение? Ясно е, че това зависи от съответното общество като цяло, както и от разкрепостеността на отделните негови индивиди в частност. (още…)

Имате ли от онези приятели, които са ви толкова близки, че си позволяват да ви кажат абсолютно всичко, без да се притесняват, че след това ще се наложи повече да не са ви приятели? Такива, които са готови да ви замъкнат към правилната посока, влачейки ви за косата или ушите, игнорирайки шумните ви протести? Такива, които няма да обърнат внимание, когато ги карате да ви оставят на мира и ще продължат да ви помагат? Ако имате, значи сте щастливци. А ако никога не сте имали – може само да съжалявате. (още…)

Жега е, мечтая за разхлада отвън и отвътре. Отвътре понякога е по-лесно, отколкото отвън, стига да мога да си поръчам един голям айрян с лед. До миналата година „голям айрян“ обикновено означаваше една голяма, потна бирена халба – половинка, която да излоча с кеф. Тази година обаче, критериите явно са се променили… Вече съм убедена – това лято всички участват в аферата с млякото! (още…)

СПЕШНО! Отчаяна жена на 35, копнееща само за любов, търся мъж до 45 г, без значение външния вид, който да ме обича, уважава, да се грижи за мен, да ме желае и това да си личи, доброволно да иска да е с мен, да задоволява редовно сексуалните ми нужди, да не ме лъже и да не се крие от мен, да не се променя, но да не кара и мен да се променям, да ме приема такава каквато съм – с всичките ми предимства и недостатъци, да ме смята за единствена и неповторима, изключителна и невероятна, да се интересува от мен и нещата, които правя, да иска да излиза заедно с мен и приятелите си, да ми е верен, но да обсъждаме заедно готините мацки, да иска дете от мен и да го направи, да му харесва да споделя живота си с мен, да не ме смята за досадна, когато му показвам любовта си, да може да чете в очите и душата ми, да не ме наранява по никакъв начин и повод, да си казва, когато нещо не е наред, да не се впряга и връзва от дреболии, да знае как да живее и да иска да го прави с мен. И всичко това да продължи повече от два месеца. И повече от две години. Нека са поне двадесет! В замяна отвръщам със същото, получава и мен – с ръце в джобовете, сърцето и душата ми. Това е всичко, което имам. Ако въпреки всичко наруши споразумението и ме стъпче, си запазвам правото да го мразя цял живот, да му пусна хлебарки или пеперуди в обувките и супата, да спя с най-добрия му приятел и с новата му любовница, да разнеса кирливите му ризи из цялото нет пространство, да подпаля хобито му и, евентуално, ако всичко предишно не помогне за моралното и душевното ми удовлетворение, да го масажирам по стъпалата по особено мъчителен и бавен начин.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

Ей го кога беше, когато се възмущавах за втори път от пълното нежелание на мъжете да ме включват в коч компаниите си, и ето, пак съм там. При възмущението, де. Този път ми дойде от неочаквано място, където до сега никога не съм имала проблеми. Явно мъжките предразсъдъци са заразни. Или пък има нещо общо с ЕГН-то ми. Колкото повече одъртявам по паспорт, толкова повече не ме искат. А аз толкова повече се дразня, понеже нищо вътре в мен не се е променило. (още…)

Не може да не ви се е случвало поне веднъж в живота да сте се ограничавали по някаква причина за известно време от някои любими ваши дейности, като похапването на вкусен кекс, да речем. И когато дойде моментът отново да го опитате, му се наслаждавате с всичките си сетива, обръщайки специално внимание на всяка хапка, на всяка трошичка от него. Примлясквате с удоволствие и затворени очи, докато божественият вкус се разнася в устата ви. Посягате към ново и ново парче, докато накрая не може да поемете повече, но въпреки това сте доволни от сладкото преяждане и ви се ще да можехте да погълнете още поне мъничко. (още…)

Някои пият от сутринта, други само по празници, а трети от мъка. Минала съм ги и трите. Освен това и на инат съм пила. Няма по-голямо оправдание за пиенето от мъката обаче. От мъка пият дори и хора, които иначе не пият. А такива, които пият малко, се оливат. Тия, които пият много, просто пият още повече. И да, понякога започват от сутринта. Връзката между силата на мъката и количествата алкохол е правопропорционална. Въпросът е обаче, има ли ефект върху душевните страдания или това е самозаблуда и ако има, този ефект положителен ли е или отрицателен? А също и дали това е просто удобен момент човек да се освини и все пак да предизвиква съчувствие или наистина се дължи на нуждата мъката да бъде удавена. Буквално. (още…)

От няколко месеца пак съм почнала много да мисля, въпреки, че историята сочи, че това до нищо хубаво не води. До сега, колкото пъти съм се замисляла по-сериозно, толкова пъти се скапва това, за което мисля. И сега така стана, разбира се. Само дето продължих да мисля и след края. И мисля, че го измислих! Късно е вече, но все пак носи някакво удовлетворение. (още…)

Напоследък все повече започна да се говори из Интернет пространството за новата българска търсачка Napred.BG. Това, което най-много впечатлява потребителите, е времето, което им пести тя, и улесненията, които предлага при търсене. Най-много за това допринася директното пренасочване, кокето Napred.BG прави, когато търсенето на потребителя е достатъчно ясно. Например, ако напишете „туитър“, директно ще влезете в twitter.com. За други търсения когато пренасочването към 1 сайт не би било уместно, Napred.BG предлага собствени резултати, избрани от редактори и описани от тях. Така ако напишете „коли“ ще попаднете на специалната страница за това – http://napred.bg/koli.html. Друго голямо улеснение при търсене е възможността да се търси директно чрез търсачката в най-използваните от българите сайтове като Youtube, Vbox7, Google Images, Wikipedia, IMDB, Facebook и други.

Въпреки че редакторите в Napred.BG до момента са направили правила за над 70 000 думи, те не могат да покрият всяко едно случайно търсене. Затова те комбинират направеното от тях с огромните мощности на Google. Така, ако за вашето търсене няма въведено правило, например за „Търся Samsung Galaxy втора ръка“, търсачката ви препраща към конкретните резултати на Google.bg.

Друго нещо, което хваща окото в българската търсачка, е и облакът от търсения, който предлага директен достъп до често посещаваните от вас сайтове. Именно за това някои хора я препоръчват и за начална страница. Дали това е и вашето мнение може да проверите на http://napred.bg/