Наскоро сключих сделка с дявола – разменихме си с kathryn по един сериал, който всяка препоръча на другата, с уговорката после да пишем за него. На мен се падна Big love (Голяма любов), за който самата тя вече е писала. Аз подходих леко скептично и въпреки това с известна доза любопитство, понеже вече съм се сблъсквала отблизо с мормоните и тяхната религия. Точно поради това не съм сигурна до колко ще се придържам към коментирането на сериала и дали няма да навляза повече в дебрите на фундаменталното мормонство. За пръв път гледам филм с лист и молив в ръка! Няма да се спирам на актьорски и режисьорски състав, за да не се повтаряме с Катрин, а и информацията я има в IMDb. Прочети повече »

Лято е. Вървиш си по улицата. Качваш се в претъпкания рейс. Ароматите са повече от смесени и неприятни – парфюми, пот, афтършейфове, миризливи покупки… И сред всички тях усещаш един, нотка някаква, която просто те подлудява! Дори и без да се оглеждаш много-много можеш да откриеш източника. И ти се иска да му се хвърлиш на врата, да му разкъсаш дрехите и да се почнете още там. Не ви се е случвало ли? Отпушете си носа! Прочети повече »

„София, мой малък Лондон“, пееше едно време Тодор Колев. А сега може би е по-актуално да бъде „София, мой малък Клондайк“! Виж, попадението е малко по-точно за „Варна, мой Сан Франциско“ – все места, бъкащи в миналото от златотърсачи – мърляви, сурови мъже, готови да продадат собствената си майка, само и само да се докопат до голямото златно находище, което ще ги направи много, много богати! 

Съвременните златотърсачи обаче са други. Те са предимно жени, „натокани“, „тунинговани“ или иначе казано – пички та дрънкат. Прочети повече »

… каза: „Чакай малко!“… и знаете какво се пее нататък. Пирамидено-фараонената ексцесия беше изключение. Тази песен все едно е писана за Майсторите! Онези, дето им плащате да дойдат у вас и да свършат нещо, което вие не можете или не искате, а на тях им е работа – чиста сделка. Да, ама не! В най-честия случай те ви изпиват бирата, съсипват мебелите и си оставят ръцете, а понякога и шапката, а вие си довършвате ремонта сами.  Прочети повече »

„Всичко, което е далеч от морето, е провинция“ е казал мъдрият Хемингуей. И е бил прав. Поне аз така чувствам нещата. Колкото и да не ми харесват кусурите на града, не го заменям за друго място, освен ако не е на море/океан.

Топла, влажна вечер в средата на август, плажът е пълен с хора, насядали на пясъка. Морето е спокойно, почти като огледало, набръчквано само от вълничките, които правят хората в него. А те са доста. Завидях им, но нямаше как да съм на две места едновременно. Все някой трябваше и да снима

Специалният поздрав днес е за Галина Бланка Прочети повече »

Бяхме си легнали преди половин час, но аз четох книга. Най-после угасих и зарових с удоволствие глава във възглавницата. Миришеше странно, реших, че е време да перем чаршафите. Затворих очи и тъкмо се унасях, отвън се включи аларма на кола. От най-досадните, въпреки че едва ли има такива, които да не са досадни в 12.30 посреднощ. Молех се да се е пуснала случйно и да спре всеки момент, не ми се прекарваше поредната нощ в неудобното легло в хола. Не спря. Мислено възпроизвеждах предния път, когато не издържах и звъннах на 112, та ме разхождаха до колата да съм ѝ запишела номера и пак да звънна. Мързеше ме и ми се спеше, а и на другия ден ни чакаха пътуване, плаж, палатка, концерти… Нещо гръмна, половинката подскочи сънено кокорейки се. Казах му: Прочети повече »

Това е, този път сме сериозни! Ще има сбирка на бирка и когото каквото му харесва, на тиферич, по хладина, с готини хора.

Ден – четвъртък, 15 юли.

Час - 19 ч – след работа, по хладно.

Място – „Уест“ – заведение с маси под небето или поне, надявам се, под чадъри, близо до пазар Чаталджа. За по-ценни указания виж картата.

Хора - Гарга Рошава, kathryn, exoticzoo, kenkal, Steliyan… не чакайте, включете се!

Вече имаме резервация за 12 души (но има място за още, ще се сместим, ако трябва) – на името на Ренета Костадинова, който стигне може да пита за нея и ще го упътят

Всички знаем за тръпката да те хванат или в някои по-особени случаи – тръпката от това да се покажеш пред другите. Адреналинът се повишава, а оттам и удоволствието (е, за сметка на продължителността, но въпреки това си струва). Дали заради липсата на време или на по-добра възможност, или за разнообразие, или воден от експериментаторски дух, всеки е правил поне веднъж секс извън леглото си. Не вярвам, да има някой, който да е правил 10 или повече пъти секс и поне един от тях да не е бил на някое нетрадиционно място. Прочети повече »

Телефонът звъни. Няма предисловия, направо на въпроса – „Искаш ли да се видим сега?“. В повечето случаи отговорът е „да“. Захвърляте всичко на момента, измисляте някакво плитко оправдание и хуквате. След час-два може дори да се върнете и да си продължите с купона, който по-рано сте напуснали така внезапно. Или просто да се приберете и отново да си легнете.  Прочети повече »

Мине – не мине и току се замислям за красотата на простотата. Винаги стигам все до един и същи извод – колкото по-простичко живее някой, толкова е по-щастлив. Обратно на принципа „Колкото повече знам толкова повече знам, че нищо не знам“ (Сократ) – колкото по-малко знаеш за света около теб, толкова повече си мислиш, че знаеш и следователно имаш нужда от по-малко. А тия дето уж много знаем с течение на времето сме се барикадирали с толкова много технологии, процедури, предразсъдъци, че все нещо ни липсва и все нещо чакаме, за да се почувстваме истински щастливи. Прочети повече »

Тръгнахме унили - след последния път имаше смяна на ръководството и в катедрата, и в организацията на конференцията. За пръв път се налагаше да стигнем навреме за откриването, а не 2-3 часа след него. За това е напълно обяснимо как настроението ескалира, когато се разбра, че все пак ще спрем на задължителните при тези наши пътувания отбивки. Прочети повече »

Без да искам и със сигурност без да се усетя преди малко съм пуснала една съвсем сурова чернова. Вие пък като дузина хиени веднага я прочетохте, че и коментирахте! Е, лошо няма, аз коментара ще го запазя и ще го пусна когато (ако) дойде времето тази статия да бъде завършена и публикувана. Но благодаря за вниманието

Може би по-малките не си спомнят какво беше това „Зоопарк от пластелин“ – едно ужасно грозно източно-немско филмче, което пускаха за „Лека нощ, деца“. Само дето в него май имаше повече животни, отколкото в софийския зоопарк. Имам чувството, че всеки следващ път животните са все по-малко, а празните клетки все повече. Възможно е и да съм пропуснала някои животинки, които са си били там, но като цяло май намаляват. Като оная слоница, дето си беше счупила врата в обезопасителния ров Прочети повече »

Отново сънувах баба си. Прабаба всъщност, аз моите баби живи не съм ги познавала. Сънят беше хем депресивен, понеже сънувах, че е почти умряла, оставена сама и болна дни наред, хем хубав, защото все пак я сънувах жива, говорих с нея, радвах и се… А всъщност тя почина преди 10 години.

Прочети повече »

И след всички тези приказки колко много обичам всякакви природни стихии, да взема да изпусна тази, която се развихри под носа ми! Сраааам! Ама така е, като не гледам и не чета никакви новини. Добре, че ми казаха от София какво се е случило на 500 метра от прозорците ми, докато аз си играя да снимам клипчета през тях. Веднага хукнах да видя поне резултата, а той наистина е впечатляващ. Мога само да съжалявам, докато си представям колко яко е било, когато се е разиграл този пир на природата над глупостта и наглостта човешка. Прочети повече »