1. Карашик

Тия дни се събуди старата ми, неугасваща мечта да живея в собствена къща с прилично голям двор. Имаше някаква надежда, че нещо може и да се получи най-накрая, но тя в последствие беше смъртоносно ранена, макар че лекарите все още се надяват на чудо. Ако не друго, поне си помечтах и пооплакнах окото.

В процеса на обсъждане за пореден път възникна спорът – крайградско-селска къща с двор или централно-градски апартамент? Основният спонсор както винаги има обратното на моето мнение и ме смята за инфантилна мечтателка заради това, което мисля. А аз се опитвам съвсем аргументирано и обективно да обясня защо точно моят вариант е по-добър и как не си измислям нещата сама,  а че по цял свят е така – даже в университета едно време учехме за дезурбанизацията и „кварталите-спални“ (субурбанистични агломерации). Е, изсмяха ми се и темата беше приключена за момента, но ще си го кажа тук. Може пък някой да ме обори достатъчно разумно, за да си променя мнението (да бе, да, сякаш е възможно). (още…)

Добре де, нави ме тотенлихт, при това прекалено лесно, да се включа в поредната щафетка, този път започната от Бу и наречена фестивал. И без това тия дни съм в малко носталгично настроение, защо да не се върна много години назад и да се се сетя за първата си голяма любов. Казвам голяма, защото по същото време имах още един-два трепета, но не с тези мащаби. Явно от малка ми е било трудно да канализирам чувствата си само в една посока. И така… (още…)

Не помня

28.04.2011 0:24

Вече не помня какво е да те будят птичи песни, вместо ревящи боклуджийски камиони. Вече не помня какво е като отвориш прозореца, отвън да влезе свеж въздух, носещ със себе си ухание на цъфнали дървета и някоя заблудена пчела, вместо да нахълтат тежки, задушливи изгорели газове. Вече не помня как изглежда сутрин изумрудената трева, посипана с мокрите диаманти на росата, вместо това навсякъде всичко е сиво-кафяво, покрито с два пръста прах. Вече не помня какво е да се търкаляш по поляните, изпъстрени с бели маргаритки, вместо да газиш калта, в която са затънали фасове и торбички. Вече не помня свежия дъжд и белия сняг, вместо калните следи, които остават по листата на дърветата. Вече не помня детския глъч, огласящ улиците по цял ден, вместо зомбираните, злобни погледи в детските очи. Вече не помня вкуса и аромата на дивите горски ягоди, вместо вкуса на тиква и липсата на аромат на огромните червени мутанти.

Вече не помня. Или може би точно обратното – помня, но всичко ми се струва като в стар научнофантастичен роман или още повече – като в книгите на Даръл, които четях в замечтан захлас, описващи толкова простички и красиви неща, които обаче са толкова далечни в наши дни. Няма ли шанс да се случи отново всичко това?

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]

Ейййй, ама много мразя да ме правят на балък*! И не само заради материалната ми неизгода, а най-вече защото обиждат интелигентността ми, която може и да е малко, но щом съм се усетила – значи е достатъчно. А от всички, българският търговец (в широк смисъл), е цар в опитите за правене на клиентите си на балъци. (още…)

Случвало ли ви се е да излезете да купите хляб, а да се върнете с капан за сънища и още 6 пълни торби? С мен става редовно. Голяма грешка е да ме пуснат да пазарувам с пари в джоба, защото имам невероятната дарба да ги изхарчвам до стотинка – буквално. Така пресмятам какво да купя, че да наместя и последното петаче и да се прибера с натежали торби и олекнали джобове. Пазаруването винаги ми е действало ободряващо и ощастливяващо, за това неведнъж съм го използвала като терапевтично средство. Кога обаче се е превърнало в мания, ми се е изплъзнало (между пръстите). (още…)

Сърце в буркан

23.03.2011 0:11

Не, не става дума за трансплантация на органи, нито за филм на ужасите, включващ луд професор, зловещо експериментиращ в някой порутен замък по време на гръмотевична буря. По-скоро говоря за съзнателното изолиране и пренебрегване на чувствата, за затварянето им в буркан и поставянето му на рафта – възможно ли е въобще, до каква степен и за колко дълго време? (още…)

Песен на деня

01.03.2011 0:13

Ми не, днес не искам да пускам песен.  Едно такова ми е… носталгично, да речем. Пуснете си каквото носталгично ви е на сърце. Пък и плъгина за планиране на публикации отказа да приеме дата 29-02.2011…  :roll:

Имате понякога едни такива познати, наблягам на познати, понеже такива рядко успяват да ви станат чак приятели; та тези познати са толкова тънкообидни, позитивното им отношение към вас е толкова крехко и толкова са обсебени от търсенето на телета там, където не им е мястото, че единственият начин да продължите да си общувате с тях (което си е жив мазохизъм), е да стъпвате на пръсти и да ги пипате с кадифени ръкавици. За предпочитане бели. (още…)

Права за ползване © 2018 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline