1. Карашик

Тия дни се събуди старата ми, неугасваща мечта да живея в собствена къща с прилично голям двор. Имаше някаква надежда, че нещо може и да се получи най-накрая, но тя в последствие беше смъртоносно ранена, макар че лекарите все още се надяват на чудо. Ако не друго, поне си помечтах и пооплакнах окото.

В процеса на обсъждане за пореден път възникна спорът – крайградско-селска къща с двор или централно-градски апартамент? Основният спонсор както винаги има обратното на моето мнение и ме смята за инфантилна мечтателка заради това, което мисля. А аз се опитвам съвсем аргументирано и обективно да обясня защо точно моят вариант е по-добър и как не си измислям нещата сама,  а че по цял свят е така – даже в университета едно време учехме за дезурбанизацията и „кварталите-спални“ (субурбанистични агломерации). Е, изсмяха ми се и темата беше приключена за момента, но ще си го кажа тук. Може пък някой да ме обори достатъчно разумно, за да си променя мнението (да бе, да, сякаш е възможно). (още…)

Добре де, нави ме тотенлихт, при това прекалено лесно, да се включа в поредната щафетка, този път започната от Бу и наречена фестивал. И без това тия дни съм в малко носталгично настроение, защо да не се върна много години назад и да се се сетя за първата си голяма любов. Казвам голяма, защото по същото време имах още един-два трепета, но не с тези мащаби. Явно от малка ми е било трудно да канализирам чувствата си само в една посока. И така… (още…)

Не помня

28.04.2011 0:24

Вече не помня какво е да те будят птичи песни, вместо ревящи боклуджийски камиони. Вече не помня какво е като отвориш прозореца, отвън да влезе свеж въздух, носещ със себе си ухание на цъфнали дървета и някоя заблудена пчела, вместо да нахълтат тежки, задушливи изгорели газове. Вече не помня как изглежда сутрин изумрудената трева, посипана с мокрите диаманти на росата, вместо това навсякъде всичко е сиво-кафяво, покрито с два пръста прах. Вече не помня какво е да се търкаляш по поляните, изпъстрени с бели маргаритки, вместо да газиш калта, в която са затънали фасове и торбички. Вече не помня свежия дъжд и белия сняг, вместо калните следи, които остават по листата на дърветата. Вече не помня детския глъч, огласящ улиците по цял ден, вместо зомбираните, злобни погледи в детските очи. Вече не помня вкуса и аромата на дивите горски ягоди, вместо вкуса на тиква и липсата на аромат на огромните червени мутанти.

Вече не помня. Или може би точно обратното – помня, но всичко ми се струва като в стар научнофантастичен роман или още повече – като в книгите на Даръл, които четях в замечтан захлас, описващи толкова простички и красиви неща, които обаче са толкова далечни в наши дни. Няма ли шанс да се случи отново всичко това?

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]

Ейййй, ама много мразя да ме правят на балък*! И не само заради материалната ми неизгода, а най-вече защото обиждат интелигентността ми, която може и да е малко, но щом съм се усетила – значи е достатъчно. А от всички, българският търговец (в широк смисъл), е цар в опитите за правене на клиентите си на балъци. (още…)

Случвало ли ви се е да излезете да купите хляб, а да се върнете с капан за сънища и още 6 пълни торби? С мен става редовно. Голяма грешка е да ме пуснат да пазарувам с пари в джоба, защото имам невероятната дарба да ги изхарчвам до стотинка – буквално. Така пресмятам какво да купя, че да наместя и последното петаче и да се прибера с натежали торби и олекнали джобове. Пазаруването винаги ми е действало ободряващо и ощастливяващо, за това неведнъж съм го използвала като терапевтично средство. Кога обаче се е превърнало в мания, ми се е изплъзнало (между пръстите). (още…)

Сърце в буркан

23.03.2011 0:11

Не, не става дума за трансплантация на органи, нито за филм на ужасите, включващ луд професор, зловещо експериментиращ в някой порутен замък по време на гръмотевична буря. По-скоро говоря за съзнателното изолиране и пренебрегване на чувствата, за затварянето им в буркан и поставянето му на рафта – възможно ли е въобще, до каква степен и за колко дълго време? (още…)

Песен на деня

01.03.2011 0:13

Ми не, днес не искам да пускам песен.  Едно такова ми е… носталгично, да речем. Пуснете си каквото носталгично ви е на сърце. Пък и плъгина за планиране на публикации отказа да приеме дата 29-02.2011…  :roll:

Имате понякога едни такива познати, наблягам на познати, понеже такива рядко успяват да ви станат чак приятели; та тези познати са толкова тънкообидни, позитивното им отношение към вас е толкова крехко и толкова са обсебени от търсенето на телета там, където не им е мястото, че единственият начин да продължите да си общувате с тях (което си е жив мазохизъм), е да стъпвате на пръсти и да ги пипате с кадифени ръкавици. За предпочитане бели. (още…)

Кога одъртях толкова, че близките хора около мен да започнат да страдат от разни фатални болежки? За няколко седмици разбрах за трима мои любими приятели, сдобили се с тежки здравословни проблеми, които може би ще им попречат да живеят живота си така, както до сега. Или дори да живеят.

Това беше преди година. А сега и моят старец е на ред

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline