1. Карашик

Не ми се пише :(

11.10.2009 0:10

Тези дни нещо хич не ми върви писането. Като изключим, че през повечето време въобще и не се сещам за него, когато се сетя, то е само за да установя как не ми се пише точно в дадения момент. И така от около седмица. Стоят си седемте започнати чернови, някои вече около месец, чакайки да дойде тяханата муза. А тя не идва. Явно животът ми потръгна прекалено гладко и прозаично. Което не е лошо, но вреди на писането. Седя си с чаша кехлибарен коняк и тъмно парче лютив шоколад, които сами по себе си се явяват чудесна предпоставка за едно здраво плодотворно писане, но нищо такова не се случва. Май е дошъл моментът да вдигам чукалата и да хващам стопа, пък да видим какво ще стане. При всички случаи ще има поне малко материал за блога.

[twitter-button]

Аман от липси!

29.09.2009 0:12

Да знаете, взе да ми писва от непрекъснатото изчезване на клипове! X( Колкото пъти мина назад из музиките, поне 3-4 клипа вече са свалени и на тяхно място има едно голямо сиво нищо. Защо го правят, като знаят, че ще си намеря същия клип, но от друго място? Запазени права – дрън-дрън! Какъв е смисълът, щом намирам същия клип на поне още осем места?! Единственото е, че ми губят нервите и късат времето. (още…)

И каква стана тя? Цяло лято се подпирах, а като взе да свършва се задействах активно. От няколко дни насам ме преследват едни такива донякъде вече преживяни случки и ми е хем хубаво, хем леееко притеснено заради тях. Чувствам се като премръзнало бито куче. Въпреки това ми е гот. Сладка болка, нежен гърч. (още…)

Цък! за голяма снимка.

Честно казано, не съм сигурна да се радвам или да се ядосвам на това, което вчера ми изпратиха сканирано от в-к Труд от 14.09.2009 г. От една страна се надух и ми се погъделичка самолюбието, че влязох в хартиената преса отново, този път с „Хитрата сврака“, много по-рано, отколкото се надявах това да се случи. От друга страна, никога не ми е било приятно някой да ме цитира някъде без да ме уведоми/пита за това. Не съм и очаквала, че вестник като Труд ще го направи, но все пак… Ако загрижени хора не ми бяха изпратили сканираните страници (мерси, Бланка ;-) ), нямаше и да знам, че това се е случило. Успокоение е, че поне са цитирали източника (ако не бяха – не ми се мисли, въпреки че практиката показва, че освен едно голо извинение, друго не се случва). (още…)

     – Внимавай, вдясно зад теб! Аз го поемам.

     – Бий се, бий се де, убиват те, не виждаш ли?! Бягай оттам, БЯГЯЙ!

     – Удрям, не виждаш ли, че ме замрази, какво да направя? Много е силен гадът.

Тия дни у нас възкръсна едно чудовище – Играещият Франкенщайн. При това вече е зомби – живее втори живот, след като веднъж успях да го убия. Плаши ме. :-S

(още…)

Във връзка със ЗИПОМ (задействане изпълнението на плана за осъществяване на Мечтата), най-накрая смогнах да подкарам водолазния курс, на който му се каня толкова отдавна и който сам по себе си изпълнява една друга, малко по-незначителна мечта. Още при първите няколко гмуркания успях да достигна до някои фундаментални изводи, от които ще формулирам малко съвети за начинаещи водолази като мен. Може пък някой да се поучи от моите грешки и преживявания. ;-)

(още…)

Вече е на лице и поредния пирон в блога Хитрата сврака – цял нов комплект с емотикони. :-bd Колекцията е заимствана от смайлитата на Yahoo! Messenger. Като всяка гарга, и аз се радвам на шаренко и лъскаво, така че – запознайте се с новите попълнения!  :D

Всички от тук.

И почти всички от тук ;-)

Да останеш анонимен или не? Това е въпросът! Тия дни се засегна моментът с правото ми на личен избор да остана анонимна в мрежата. Или по-точно, аз да реша пред кого да не съм анонимна и пред кого да съм. Разни хора се опитаха да ме убедят, че въобще не съм толкова скришна, колкото си мисля, излизайки ми с лаишки номера, слаби дори и за мен, дето нищо не разбирам от компУтри. Но не успяха. Не съм и толкова наивна, напълно ясно ми е, че ако някой, разполагащ с нужните умения, реши – може да изрови отнякъде коя точно съм аз. Е, ще му отнеме вероятно малко време, но ако си няма друга работа – защо пък не. Само че аз разчитам на това, че случайно прелитащите електрони няма да седнат да се занимават с глупости, а ако решат да се заседят и им стане интересно коя всъщност съм аз, може просто да си поискат и да се запознаем ;-) (още…)

Умиргам от кеф, най-после си имам Песен на деня изкарана в страничната лента! Огромните ми благодарности са насочени най-вече към Николай Цветков, който се опита да задоволи повечето ми капризи, не само в този случай, а въобще откакто има неблагоразумието да предложи помощта си :-P Отново благодарение на него се случват и разни други дребни подобрения и наудобнения в блога напоследък (като другата ми гордост – малката сврачка горе в адреса). А само ако знаеше, колко още идеи имам в щурата глава… :twisted: Не знам може ли да носи толкова ;-)

Да не пропускам и огромните благодарности към Калин, който също помага, когато може, особено в началото, когато бях като пиле в кълчища и нямах представа що е това блог. Общо взето, и на него му извадих душата с памук :oops:

С епизодични включвания се разписа и Киро, който е… е, просто Киро ;-) Заслужил си е поне целувка. :-*

Тия дни малко ме нямаше. Липсвах просто. Откъдето и да се погледне. И понеже вече имам психо изкривяване, докато ме нямаше написах 2 статии и измислих други 2 теми. За това беше леко тъпо, че като се върнах и се разходих тук-там, открих, че малко преди мен моррт вече е писал по едната моя тема. Но това не е лошо. Просто ще си доразвия мисълта. И ще се скарам на моррт за дето не е дал възможност чрез коментари да му наковем канчето за това, че е решил да не реве публично. Все пак и ние имаме нужда от хляб и зрелища. Хляб в магазина има ;-)

(още…)

Онзи ден ме привика шефът. Не се случва често, не е и страшно повечето пъти, най-вече е скучно и досадно. Този път беше изключително скучно и невероятно досадно. Защото аз се явявах третият човек, който си чакаше реда, докато шефът и другият 3 /три!/ часа обсъждаха пред мен Системите за управление на качеството или иначе казано – ISO еди-какъв-си номер.

(още…)

Добри <-> Лоши

14.07.2009 0:08

Защо клишето, че  (добрите) момичета харесват лоши момчета се оказва толкова вярно? Кое е това, което ги привлича като с магнит? Ровейки се из нета видях, че този въпрос е разискван предимно из разни тийн общества, което ме накара да се замисля дали разсъждавам по друг начин сега, на тази преклонна от тяхната гледна точка възраст.

(още…)

За разлика от Стани богат, тук не става дума за риалити предаването Биг Брадър. Май повече се доближаваме до книгата. Иначе казано, за броячките иде реч. Защото освен за статистика, те ми служат и за дедуктивно следене на това кой, чий и защо го дири из моя блог. :twisted:

(още…)

Гол като охлюв

27.06.2009 0:15

Лятото най-накрая дойде, хората се поразголиха, тръгнаха по плажа и… о, ужас! Навсякъде е пълно с плужеци!  Вълнáта на стадото помита все повече и повече хора. Добре де, мъже. И където и да погледна виждам бръснати мъжки крака, кореми, гърди, ръце, че и гърбове. Пълна отврат, имат по-малко косми и от мен!
(още…)

стани богат карикатура

Никак не е лоша идеята на световно успешното предавне „Who wants to be a millionaire?“. Но като всяко побългарено нещо, порядъчно сме го окепазили. И то като започнеш от най-същественото – паричната награда ;-) Дори и след удвояването и от 100 000 на 200 000 лв, пак сме много далеч от истината. Но за мен, като един човек, за когото парите не са най-важното  :twisted: , от по-голямо значение е другото. Същинския пълнеж на играта, това, което кара всеки да се загледа, подвластен на желанието си да блесне с невероятни умствени възможности и широкоспектърни познания.

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline