Продължава ли животът някога?
Сънувах пилота. Беше прекрасен, точно какъвто го помня, устремен към висините, съвършен. Чувството беше неописуемо, чудесно е да ти започне така денят.
Сънувах и жаби. Големи влажни сладури, черни с жълти очи и жълти с черни очи. И все уголемени
Може и да е защото онзи ден си налепих на плочките в банята цяло стадо зелени жаби с вендузи. Което пък ми припомни един виц:
Звъни момчето на гаджето си. „Ало, жабче, ти ли си?“, а отсреща нервен глас на ръба на избухването отговаря: „Не. Бащата на блатото е!“.
Мразя манга, защо на половината песни са им направили такива клипчета?! Предпочитам статична картинка пред това.
Няма нищо случайно на тоя свят…
Сънувах сън… За пореден път. Сънувам почти всяка нощ поне по един сън. Сънищата ми са много истински, понякога чак и аз се питам дали не съм пеперуда. Жанрът на сюжетите е най-вече трилър, понякога с елементи на екшън или ужаси. Една ентусиастка веднъж се опита да ме анализира по сънищата ми. Ами… за човек, който поне малко ме познава, не е трудно да се справи като нея и без тях.
Трудно е, и аз май не мога повече…
Една от най-шантавите жени, за които се сещам, но може би точно заради това, а и заради несбъркваемия глас, ме кефи.
Ей, като децата сме! Ама и аз – хем мразя такива номера, хем съм първа писта да ги въртя. Задълбавам до там, че накрая не помня защо го правя, но е въпрос на чест и на инат да продължавам.
(още…)
И пак сме на пътя. Щеше да е страхотно, ако не бяха мислите в главата ми. Все пак ще се опитам да заредя батериите, понеже ако и с това пътуване не успея, май е време да се гръмна.
Търсех нещо съвсем съвсем друго, когато случайно попаднах на тази песен. Не можах да повярвам на текста?! Ами че той дословно повтаря мислите ми отпреди месец. И за целувката, и за смеха, и за погледите…