Липсва ми. Усещането да си влюбен, да пърхат пеперуди в стомаха ти, да подскача сърцето ти всеки път, когато си помислиш за любимия, да тръпнеш в очакване на среща с него, да бленуваш за прегръдката му, да мечтаеш за целувката му, да не спираш да мислиш за него. Липсва ми. Да срещам обожание в погледа му, да не съществува никой друг в целия свят, освен нас двамата, да гледам през розови очила, да не мога да скрия усмивката си, докато вървя по улиците. Липсва ми. Да съм желана, да търсят близостта ми, да ме прегръщат без причина. (още…)

Винаги идва един такъв момент, в който ми е достатъчно скучно и палаво, че се сещам за онези стари мои познати, които все още ми носят мед. Когато е възможно, осъществявам връзка с тях. Да, понякога и такава, за каквато си мислите. В най-честия случай просто им досаждам през нета или по телефона.

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]

Познах го точно по свирукането. Нямах никакво съмнение, че е той, нищо, че беше с гръб към мен и че сега ми се стори много по-нисък от колкото преди 20 години. И той се сети за мен, макар че въобще не ме позна.

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]

Вървях един следобед, без цел и посока – точно като в песента. Дори „шляех се“ може би ще е по-точно. И както си пресичах Раковска, изведнъж разпознах лице в насрещната тълпа. Секунда – две докато се сетя името, след което го извиках с леко въпросителна интонация – все пак можеше и да не е той. Но беше – обърна се и ме загледа с любопитство, под което прозираше напрегнат опит да си спомни коя съм. Помогнах му с име, последваха още секунда-три и изведнъж прочетох по лицето му проблясък, посърнал почти мигновено – явно се беше сетил и подробностите. (още…)

Ден 0. Баси, колко яко било да правиш секс! Почти бях забравила. Този път ще започнем да го правим по-редовно, сигурна съм. То такъв кеф може ли да се пропуска?!

Ден 8. Е, колко са осем дни, нормална пауза между две въргаляния в леглото. Само да не става повече.

Ден 17. Да му се не види, и тоя месец май ще се разпишем с не повече от два пъти. Аман!

Ден 26. Сещам се как едно време бившият ми разправяше каква съм късметлийка с него, че правим секс средно през ден и как другите жени ако правели по веднъж в месеца добре било, а аз не му вярвах – струваше ми се абсурдно.

(още…)

Който помни Хитрата сврака вероятно е забелязал, че напоследък Гаргата е отлетяла на юг и хич не пише. Не е въпрос само на отпускарски сезон, и друго има. Прекалено рутинното ми, безметежно съществуване напоследък си казва думата в липсата на теми за писане. Злободневното не ме вълнува, ежедневното е скучно за описване. Усещам как мозъкът ми закърнява със страшна сила. Беглите проблясъци, редящи букви, думи, изречения в главата ми са прекалено краткотрайни и въобще не дочакват да отворя страницата за нови постове. Хилядите снимки, които чакат да ги покажа и разкажа, отлежават без дори да са елементарно обработени. Литрите коктейли се изпиват без следа. Музата я няма. Щастливите писатели са лоши писатели.

(още…)

Казват, че седмата година от брака била от критичните, наред с четвъртата и кои бяха там още… При нас се оказа една от най-лесните и приятни от всички до сега, без никакво напрежение помежду ни, сякаш вече сме си наместили чарковете. Илюзорно е да очаквам тепърва някакви шеметни любовно-романтични развития, но поне нека продължим да си пасваме така добре Пиле, честита годишнина!

Цък на линка от текста, за да видите цялата статия

[twitter-button]