Нова сълзлива любовна история

Кръгъл идиот

30.12.2012 5:04

Не, не друг. Аз! Чувствам се като един кръгъл, добре оформен, съвсем завършен и невероятно наивен идиот. Винаги съм мислела, че съм имунизирана против подобни изпълнения, но ето, че за пореден път се проявих като един наивник на средна възраст. Чувствам се жертва на един от най-старите и евтини номера, които мъжете прилагат на жените. На слабите и тъпи жени. Кога аз станах една от тях си остава загадка за мен, но явно мозъкът ми вече се е желирал и това не е останало незабелязано. Почти паднах в капана, от който нямаше измъкване. Сега стоя и си блъскам главата, как можах да го допусна! (още…)

Искам да пиша, но какво да пиша, когато ми иде да крещя! Поне светът да беше свършил, та да не се мъча повече, това не е живот. Всяка вечер си лягам с единия и плача за другия. Прегръщам другия и мисля за единия. Добре поне, че се любя само с единия. Но все пак е трудно. И тъжно. Ясно ми е, че няма как да изляза от ситуацията без единият или другият, но винаги и аз, да бъдем наранени. Вече дори не мога да пресметна кой изход ще нанесе по-малко щети – всичките ми се струват катастрофални. (още…)

Фръц-фръц!

25.11.2012 0:16

Невероятно е как един пастис, последван от два абсента могат да накарат всяка муза да вдигне мързеливия си задник от леглото и да отлети при поредния писател в нужда, давайки му вдъхновение да излее или направо да изповръща душата си върху бялата страница. А той, въпросният писател, наистина иска да бълва, след като цял ден стиска зъби и чупи пръсти. Собствените си, нищо, че му се искаше да са чужди. Цялото това напрежение обаче трябва нанякъде да избие, а за всички ще е по-безболезнено да се насочи към необятното интернет пространсто, отколкото към нечие око. (още…)

Аз пак за спането… Никога не съм предполагала, че то може да бъде такъв проблем. До сега единственият конфликт, който някога ме е сполетявал в тази връзка, беше свързан с моя старец, който беше способен да прави секс само по първи петли, докато аз сънувах най-сладките си сънища. Веднъж, два пъти, три пъти, после почна да ме изнервя. (още…)

Фръц!

14.11.2012 2:13

Е, не, започва да ми писва да се държим като сръдливи пубери! Не стига, че тази дистанционна връзка носи куп други трудности, но и допълнително задълбочава и пречи за разрешаването на разни дребни конфликти, които биха били забравени на десетата минута, ако бяхме един до друг. Най-тъпото е, че писмената форма на общуване убива всяка емоция, която би помогнала да не стигаме до крайности и погрешни заключения. Поредна нощ се разделяме нацупени, без дори да сме сигурни какъв е този път проблемът. А предположенията могат да докарат само още главоболия и слонове, произлезли от мънички мухи-винарки. (още…)

Тези дни ме разпитваха за ревността. Дали ревнувам, от кого ревнувам, защо ревнувам, бих ли ревнувала в еди-каква си ситуация… Въобще пълен анализ на ревността ми.  Съвсем не се замислям и абсолютно прямо си отговарям – да, ревнувам, да, от всички бивши, настоящи и бъдещи „заплахи“. Както вече съм констатирала – най-вероятно се дължи на ниско самочувствие. Колкото и да се опитвам да поддържам егото си на висота, самочувствието ми си остава под средния минимум, добре поне, че вече не е така близо до критичния, както е било преди години. (още…)

Вече повече от два месеца съм в плен на нова изпепеляваща любов. След като минах през началните фази, сега нещата лека-полека се уталожват. Вече мога да ям, да спя, по-лесно да си намирам място, когато не сме заедно, макар все още да не спирам непрекъснато да мисля за него. Главата ми не е постоянно пълна с памук, а само отвреме-навреме. Все още ми липсва болезнено, когато не е с мен, а когато сме двамата, продължавам да искам непрекъснато да го галя, целувам и прегръщам. Което, всъщност, води до конфликти. (още…)

Както вече писах, решението е взето. Само остава да бъде оповестено когато и където трябва. Звучи просто и лесно, но не е. Особено, когато съм скована от страх. Страх и нерешителност. И не е само това. Отново бързам, като теле пред майка си. Какво да направя, като съм такава – нетърпелива и нерешителна. Почти като парадокс. Поредните противоречия, от които съм изтъкана. За да е пълна драмата, в която съм се натикала, неумело се опитвам да манипулирам. Никога не съм била добра в тоя тип игрички, чувствам се неловко и сега. (още…)

Продъжлавам да се лашкам от щастието и еуфорията към депресията и тоталното отчаяние и обратно. Вече надух главите на всички, на които можах, а все още изпитвам нужда да се самосъжалявам. Главният виновник отдавна си легна сладко да спи, а аз останах сама с разбитата си психика. Сега е моментът блогът да си изпълни още веднъж задачата на безмълвен душеприказчик и пак да приюти жалкото ми мрънкане. (още…)

Това е, вече е факт. „Ако“ се превърна в „Когато“. Спряхме да мечтаем и започнахме да правим планове. Разни решения вече са взети и само изчакваме подходящия момент за задействане на поредицата от събития. Преживях (тежко) осъзнаването на значението на всичко това и ми стана по-леко, нищо че най-трудното още не е минало. Сега всичко ми изглежда някак по-светло, лесно и подредено. Макар че, едва ли ще е точно така, когато тръгне да се случва. (още…)

Щастлив ли си?

01.10.2012 0:18

Не съм забравила аз коментара на Васко от последния ми рожден ден – как само си внушавам, а не съм наистина щастлива. Признавам, че малко ме жегна – на принципа, че истината боли. И все пак, голяма част от мен остана убедена, че живея щастливо и освен от някои дреболии, няма от какво толкова да се оплаквам. Да, не извършвам чутовни дела, но какво от това? Имам какво да ям и пия, имам покрив над главата, имам любим човек до себе си… Но никога не съм се отърсвала от чувството, че нещо не ми достига и то точно в отношенията с половинката ми. (още…)

Прекарах един страхотен ден и една още по-страхотна вечер. С един страхотен, любим човек. Нощта не беше чак толкова страхотна, понеже не изневерих на себе си и отново не можах да спя добре. След като не издържах и станах малко след 4 часа сутринта, седнах да мисля. Да, онзи вреден навик.

Вечерта, под звездите, пред чинията с ароматно телешко, с чаша вино в ръка, получих нещо, което наивният ми и недосетлив, въобще не схващащ намеци мозък, определи като предложение. Няма да излъжа, като кажа че бях много, много поласкана, но в същото време се втрещих. Какво да правя? Какво да кажа? Какво ще стане? Какво искам? Защо, по дяволите, е толкова хубаво и толкова сложно?! (още…)

Серията „Направо не мога да повярвам“ продължава. След една дълга и безсънна нощ, през която се самонавивах колко съм нещастна, последва едно шеметно утро, след което неусетно се изниза един прекрасен ден. Оказа се, моля ви се, че всичко това, което така успешно ме спихна предната вечер, са били умишлени заблуди, а аз смело и уверено крачех все напред по пътя, осеян с тях. За да разбера след това каква глупачка съм била и че всъщност човекът заслужава не просто да го обичаш, а да си му доживотен фен! (още…)

Снощи нещо ми стана много тъпо, и аз не разбрах защо. Щеше да е хубаво да ми беше минало, вместо да задълбае, но не би. А не съм права да се държа така, но то кога ли съм. След няколкочасово мислене и чудене защо, по дяволите, се чувствам така свински, най-накрая ме осени гениално дежа вю – липсва ми мъжката компания. Както вече съм писала преди – не нечия конкретна, просто неформална мъжка компания, с хора, на които не им пука, че съм жена и се държат свободно и просташки, точно както все едно ме няма. От оня пост до сега така и не съм изживяла това удоволствие, на което съм се радвала толкова много преди години. Ако знаех, че е толкова ценно и едва ли някога пак ще ми се случи, щях да ценя преживените моменти много повече. (още…)

Така си е, освен любима фраза на чичо Чарли, това през последните десет дни е и моята реплика. Просто не мога да повярвам какво се случи! Всичко стана толкова мигновено, колкото не съм си и представяла дори, че е възможно извън екрана на сапунките! Редовно четящите ме сигурно си спомнят колко лесно се влюбвам, но този път като че ли всичко е различно – това е нещо като сбор от всички мои любови, като е извлечено най-доброто от тях. Никога, никога не съм се влюбвала толкова скоростно, буквално за 12 часа! И никога не съм била така сигурна в чувствата си. А те… не помня да са били толкова силни когато и да било през последните почти 20 години. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline