2. Лични

Хвани мечтата!

03.08.2009 0:06

От цялата тая работа, обсебила ме през последните няколко дни, която свърши доста безславно, се опитах поне да извлека най-доброто за себе си. Мисля, че успях да изцедя нещо полезно, което, надявам се, ще ми помогне да насоча живота си натам, накъдето искам. Иначе казано, получих начален тласък от шут в задника. И реших, че е крайно време да следвам мечтите си. (още…)

Тия дни малко ме нямаше. Липсвах просто. Откъдето и да се погледне. И понеже вече имам психо изкривяване, докато ме нямаше написах 2 статии и измислих други 2 теми. За това беше леко тъпо, че като се върнах и се разходих тук-там, открих, че малко преди мен моррт вече е писал по едната моя тема. Но това не е лошо. Просто ще си доразвия мисълта. И ще се скарам на моррт за дето не е дал възможност чрез коментари да му наковем канчето за това, че е решил да не реве публично. Все пак и ние имаме нужда от хляб и зрелища. Хляб в магазина има ;-)

(още…)

Все още съм със смесени чувства от цялата работа. Както винаги, нещата не бяха така, както си ги представях, но не бяха и отчайващо зле. Обаче не мога да се отърва от чувството, че нещо не е тамън. Е, то че като цяло не е – не е, но за друго говоря. Някак си изнасилено се случват нещата (тук си поемам вината, пак се издъних), от което се получава така, че не носят търсеното удовлетворение. Един вид по задължение. И подозирам, че е взаимно. Както винаги, мойта работа се оказа хем сърби, хем боли. Хем драго ми е. Криви сметки, кръчмарят го няма никакъв, а аз седя и убивам времето някъде насред нищото и се чудя как още да досъсипя нещата.

(още…)

Най-накрая не издържах. Събудих се и реших, че заминавам. Хванах си шапката и реших да направя каквото ми се е загнездило на акъла. Само дето за пореден път сметките ми се оказаха без кръчмаря – криви, та чак спираловидни. Така де, светът не се върти около мен, както ми се иска. Все пак се надявах, че поне малко може и да направи чупка в кръста, като изключение, ако не друго. Вместо това се наложи отново да стисна зъбки, вече нали така или иначе имам тренинг, колко му е. Позамислих се (малко поне), дали не бъркам пак, дали не е по-добре да не насилвам нещата, но кога ли пък това ме е спирало да правя каквото съм си врътнала на пръста?! И хич не ме е еня за това какво остава след мен. Свършиха тия времена. Отдавна!

(още…)

Преди 19 години (сигурно половината четящи не са били родени :-? баси колко стара се почувствах!), имаше едно незабравимо за мен лято – това с футболното световно първенство – Италия ’90. То промени много неща за мен, а си беше и едно неповторимо изживяване. С няколко щрихи – прослушах метал, пропих бира и прогледах футбол. Последните две неща сега ги ненавиждам. Но тогава…

(още…)

Тия дни на няколко пъти се случи да ми писне, ама много да ми писне! И то заради различни хора. И пак теглих една на всички и всичко. Може и въпрос на зодия да е, но не понасям дълго да ми казват какво мога и не мога да правя, особено хора, които нямат никакво право да го правят. И най-вече, ако нямат и основание за това, което изискват. Писна ми и от капризи от типа „иде ми – дойде ми“ все едно съм маймуна и всеки може да ме разиграва както му е кеф за момента. А веднъж като ми писне, всички са ми черни и ме дразнят дори и само с присъствието си. И обикновено както съм набрала, ставам малко по-луда от обикновено и най-общо казано, върша тежки глупости с лека ръка.

(още…)

Като една отявлена консерва, от години ползвам и тача програмката Yahoo! Messenger, за разлика от скапания Skype. Но вчера открих, след като от известно време ме глождеше, че нещата съвсем не стоят така, както съм си мислела по отношение на едно конкретно нещо. Удобните онлайн версии на IM ми изиграха кофти номер, проваляйки моя кофти номер, който си мислех, че съм изиграла аз преди известно време.

(още…)

Тия дни неясно как се сетих за това как ме тормозеха когато бях малка, да спя следобед, нещо което ненавиждам откакто се помня. Може би го свързах с лятото и горещините, тъй като предимно тогава са ме насилвали, най-вече баба ми. Иначе наще отдавна бяха приели, че аз следобед не спя и никога не са ме карали. Но където и да съм ходила на гости, задължително са ме тормозили. Сега като се замисля, просто дъртите са искали да се кротна, че да си подремнат и те без да ме мислят, но тогава за мен това беше най-големият ужас.

(още…)

За пореден път изхвърлих един чорап, който няколко месеца стоя самотен в гардероба, след като половинката му безследно изчезна.  Защо никога не изчезва и вторият от чифта? А още по-странно е защо никога не се намира първият…

(още…)

Обожавам да чета книги. Израснала съм в къща пълна с книги и от съвсем малка се научих да чета. И като казвам пълна, имам предвид препълнена, буквално. Имаме огромна библиотека на цялата стена в хола, която се пука по шевовете, натъпкана с книги на 3 реда на всеки рафт, освен това камари кашони под леглото, пълни с малко по-низвергнати заглавия, а май има и на тавана. В бившата моя стая има умалено копие на такава една претъпкана библиотека, а от няколко години взех да пълня и библиотеката в сегашната ми къща. Съвсем успешно при това. С две думи – свикнала съм да съм обградена от книги и да имам под ръка едва ли не всяко заглавие, за което стане дума.

(още…)

Къпе ми се на водопад. По възможност на Хаваите. Добре де, може и на други острови в Тихия океан да е. Обожавам водата. Онзи ден източих цял бойлер представяйки си, че съм под водопада. Даже и рибки взех да си отглеждам в импровизираното езерце в пъпа ми. Луда работа, нали? Трябвало е да съм друга зодия, нещо свързано с водата. Или да се напикавам нощем, та да спра да я обичам. Вместо това като малка тичах под дъжда докато стана мокра до кости, след което влизах във ваната с все дрехите и маратонките. Още по-луда работа.

(още…)

Минаха. Толкова дълго ги чаках, с такова нетърпение, а те взеха, че минаха за три дни. И то не по най-добрия за мен начин. Представях си как сме с весела компания, денем миткосваме из плажовете на Калиакра, хапваме миди на Дълбока, запиваме преди да влезем и въобще все хубави неща, както е било неведнъж преди. Вместо това си останахме сами като кукувици само двамата с половинката, бедни като църковни мишки, всеки ден блъскахме път натам и обратно, уморени като кучета, в следствие на което денем нямахме сили да правим нищо интересно и да ходим където и да било.

(още…)

Все повече си мисля, че не може всичкото мъже да са толкова глупаво, колкото е моя, явно пак съм си избрала баш най-дъ беста от чувала. След всичките приказки и сръдни от моя страна, да вземе нашия да приеме един гсм апарат, който му е предложила  тая малка кучка, понеже неговият е на ремонт. С аргумента – на теб нали спря да ти пука? Ми що не върви да спи при нея като не ми пука, а? Пък аз ще му опаковам и багажчето даже.

(още…)

Винаги идва един такъв момент, в който ми е достатъчно скучно и палаво, че се сещам за онези стари мои познати, които все още ми носят мед. Когато е възможно, осъществявам връзка с тях. Да, понякога и такава, за каквато си мислите. В най-честия случай просто им досаждам през нета или по телефона. (още…)

Машиналности

20.06.2009 0:28

Замисляли ли сте се някога за всички онези дребни навици, които имате и които са се появили неизвестно кога и защо, като например да усуквате кичур коса около пръста си, когато се притеснявате или тялом сте тук, а духом – не? Предполагам, че за някой професионалист с кушетка в кабинета те ще разкрият много неща, които даже и вие не знаете за себе си. За мен обаче са забавни (ако са мои), и забавни или дразнещи (когато са чужди).

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline