2. Лични

Не ви ли е писвало понякога от домашния уют и служебното благополучие? Не ви ли се е приискало поне веднъж да теглите една майна на всичко и да заминете нанякъде? За вас, които нямате пари, за вас, които нямате надежда, за вас, които нямате кураж. Тази книга е за вас. Защото ВСЕКИ Е СВОБОДЕН ТОЛКОВА, КОЛКОТО СИ ПОЗВОЛИ. И също толкова богат. И точно толкова щастлив…

(още…)

Мислех да изчакам с пускането на тази статия до 21 юни, въпреки, че е написана още преди десет дни. Но няма за кога, сезонът за мен вече е в разгара си. ;-)

Най-накрая дойде и моето така мечтано лято, чакано цели 2 години. Отново мога да почувствам нежните ласки на слънцето, което все още сдържа цялата си мощ, но съвсем скоро ще му отпусне края. Несравнимо е усещането на парещата кожа, която пред очите ти придобива бронзов загар, а заедно с него и един особен мирис, който ме влудява от удоволствие и ме кара да се отнасям някъде далеч.

(още…)

± рожден ден

20.05.2009 9:17

Уж не съм от равносметкаджиите, но днес някак си ми се прииска да поанализирам малко. Ако не цялата изминала година, то поне вчерашния ден. Зарекох се да не се ядосвам. Но явно наистина мазохизмът е движещата ми сила. Можеше просто да си остана в къщи, висейки с лаптоп в скута, успешно убивайки времето си в очакване на вечерта, когато да отидем мирно и тихо в някоя кръчма, да се натъпчем надве-натри, да се чукнем за мое здраве и преяли да се дотъркаляме обратно до нас.

(още…)

Историята вече си има опашка. Само дето не ми се говори. Седя, наливам се с пастис на парцали с ментов сладолед и се чудя, ако тия три неща се случат наведнъж в какъв ли точно ред ще са – да стана алкохоличка, да убия някого ей така, за спорта (стана ясно, че себе си няма да мога), и да полудея – бавно но сигурно…

От умрял писмо

12.05.2009 23:18

До сега не ми се беше случвало да получа писмо от умрял, дори и да става дума за мъртвата ми любов. Но вчера и това стана. Надявам се, че за последен път се протяга ръката от гроба на тази връзка, за да ми подаде подаръка за миналогодишния рожден ден. Поредното нещо, което ми е минало между ушите. Преди точно една година без една седмица. Само ако знаех тогава… :-(

(още…)

Лошо, Седларов…

10.05.2009 23:13

Май отново избързах, аман! Пусто, като не търпя да тъпча на едно място… Все пришпорвам нещата, дори и да не са узрели. Но нали веднага трябва да яхнеш коня, ако искаш някога пак да яздиш. Залитнах малко, поне не паднах. Май…

(още…)

Ревизия

08.05.2009 23:03

Предварително се извинявам на тези, които може да се засегнат, аз всичките си ви обичам. Обаче! След направената ревизия се налагат нЕкои промени в приятелската ми листа. По-точно – оказа се, че аз май нямам истински приятели.

(още…)

Добре де, знам, че не трябваше да ходя! Стига сте натяквали. Но бях длъжна да се уверя, да го видя с очите си и да го чуя с ушите си. Сега вече мога да съм напълно убедена, че всичко е свършило без шанс за връщане назад, защото сърцето му наистина не ме обича. Най-накрая разбрах и истинската главна причина. Егоизмът погуби котката. (още…)

Любовта е луда!

05.05.2009 22:57

Обичам да изненадвам, дори и себе си, например като привеждам в изпълнение разни откачени идеи и върша напълно непредвидими неща. Или може би само ми се иска да са непревдидими. Факт е обаче, че успявам да спретвам доста силни приятни и не толкова приятни изненади. До сега не ми е стискало само да си направя косата светло синя, макар, че неведнъж ми се е искало. Ако все пак един ден се реша, със сигурност няма да кажа преди това на никого. :twisted:

(още…)

Даам, получих удар от там, откъдето най-малко очаквах. Или може би не, очаквах, но не вярвах, че ще се случи. Абе с две думи – тихи води…

Дали го предизвиках с непрекъснатите си подозрения или просто беше наказание свише, не знам, но фактът е, че днес се изненадах възможно най-неприятно. Открих смс в телефона на половинката, който започваше с: „Hello, very sexy girl“… (още…)

Смятах да не пиша. Ама то кървящо шило в торба стои ли. Мислих днес. Много мислих. На фона на яд и омраза най-вече. Искаше ми се да се застрелям, но нямам нищо по-подходящо от един новогодишен фишек, с който освен да ми излизат звезди през ушите, друго едва ли ще постигна. Искаше ми се да гръмна поне нея. Нали уж „нет человека – нет проблемы“. Напираха купища въпроси, търсех анализи на думите му… (още…)

Не ми се многослови. Няма голям смисъл. Изтрих си клавишите да пиша неща, които се оказаха напълно излишни, стига да ми беше казано от самото начало това, което най-накрая изкопчих днес. Фактите накратко: той обича нея, не мен. Не и двете, не мен повече от нея, не нея от съжаление или нея като приятел (всичките сценарии ми бяха казани, да). Той обича нея. Ами, дето се вика – честито на печелившите! Този път точката, която сложих е окончателна. Той е изтрит от всичките ми контакти. Раздялата ще преболедувам, но агонията, ако бях останала, щеше да е без прекъсване. На нея пък е пуснато известие, остава да си прибере наградата. Заслужава да знае какво става, така мисля. Е, признавам си (нали съм си открита), мъъъничко злорадствам, че след мен ще е потоп. Това съм аз. Който ме познава е наясно. С това смятам да приключа въпроса окончателно, статиите от тази категория ще потънат след време. Надявам се повече да не се сещам за тях. Мислех да ги отключвам, но май е по-добре да останат така.

Да, именно – долно! Или поне не чак възвишено. Така разбрах вчера. Било много по-ценно да обичаш някого като приятел, отколкото като човек. Може и така да е. Особено щом говорим за приятелство между мъж и жена. О, да, ценно е, понеже е рядко. Лично аз смятам, че е невъзможно. Освен ако някой от двамата не е гей, разбира се, което пък ни води отново до еднополовите приятелства, които не са проблем и за това може би не са толкова възвишени.

(още…)

Аз вече започвам да се чудя остана ли друго общуване, освен виртуално?! Всички са получавали оня списък с точки, по които отмяташ дали и на теб ти се е случвало, например да искаш да дадеш „undo“ когато си разлееш кафето, като крайната идея е да разбереш колко дълбоко си нагазил в интернет лайната.

(още…)

За приятелите ще пиша. По-точно за онзи, в когото съм влюбена, но ми разби сърцето и онзи, който е против. Третият е зает напоследък и (временно) изпада от класацията.

Говорили са си вчера. За мен, без мен, самоинициативно. Един вид от грижа за човека. После ми беше ковано по канчето. Добре де, крива съм. И дива В лошия смисъл. И ината. И въобще – магаре на мост… или французин в публичен дом.

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline