2. Лични

Обещания

24.04.2009 22:11

Слънце, дракони, тинтири-минтири… Обещах. И ще го изпълня. Държа на думата си, какво друго имам? И за бунгало обещах. Не съм се отметнала. Най-малкото искам да провалям нечии планове заради някакви си чувства. Щом съм поела ангажимент, ще го изпълня, каквото и да ми струва. Поне за това не трябва да се притесняваш.

(още…)

Сънувах сън… За пореден път. Сънувам почти всяка нощ поне по един сън. Сънищата ми са много истински, понякога чак и аз се питам дали не съм пеперуда. Жанрът на сюжетите е най-вече трилър, понякога с елементи на екшън или ужаси. Една ентусиастка веднъж се опита да ме анализира по сънищата ми. Ами… за човек, който поне малко ме познава, не е трудно да се справи като нея и без тях.

(още…)

Празнини

21.04.2009 21:47

Тия дни пак ми е скапано. Или по-точно пак имам време да се скапвам. Вече съм си в къщи и събитията отпреди да се махна оттук ме връхлетяха отново с предишната сила. Освен опразненото ми сърце най-неочаквано се появи и друг дразнител. Въпреки, че теоретично бях подготвена, напоследък не се бях замисляла по въпроса и новината ме изненада. (още…)

Ейййй, писна ми! Напоследък май все по-често се връщам към тийн-годините си. От известно време насам, точно както тогава, ми се иска да се дяна някъде сам-сама и всички да ме оставят на мира, да не се съобразявам с чужди прищевки и капризи и да си правя това, което на мен ми е кеф, така както си искам. То бива фасони, бива, ама вече взе да ми идва до над ушите. Единият вика „Пикае ми се“, другият вика „Бързо, ела да видиш!“, а аз просто исках да ме оставят да си гледам и снимам това, което на мен ми е интересно. (още…)

Орел, рак и щука

19.04.2009 21:43

Преди няколко дни се сетих коя е основната причина да не искам да карам кола. Добре, че не бях аз зад волана, че щях с кеф и облекчение да ни засиля в първото дърво. Разиграха се незабравими сценки от „Трима души в една кола, без да броим GPS-а“.

(още…)

Болен мозък

18.04.2009 21:41

Не мога да спра да се чудя – аз ли съм болен мозък, или това, което става е нормално? Направих нещо против собственото си желание, без никой да ме е карал – прекъснах връзка, на която много държа. Не е минал и час, в който да не съжалявам за това. (още…)

Ей, като децата сме! Ама и аз – хем мразя такива номера, хем съм първа писта да ги въртя. Задълбавам до там, че накрая не помня защо го правя, но е въпрос на чест и на инат да продължавам.
(още…)

Огън и лед

24.03.2009 13:23

Колко различни се оказахме – като огън и лед. Или като морето и планината – аз непостоянна, изменчива, примамлива, прекалено разголена и откровена, а ти земен, устойчив, непоклатим и забулен в стаени чувства и мъгла. Опитах да те подкопая. Ако беше по-близо можеше и да успея. Но невидени очи бързо се забравят.

(още…)

Ами това беше…

23.03.2009 13:21

Казали са – човек каквото сам си направи, и Господ не може да му го направи. И още – на каквото си постелеш, на такова ще легнеш. А аз се постарах да осера всичко. И успях. Прецаках се жестоко. Преди година направих огромна грешка, която осъзнах напълно чак днес, но тя ми струваше много скъпо. Всичко. И сега нямам нищо. Искам много неща да кажа. Но нямам сили май. И въобще – какъв е смисълът да казвам каквото и да било. Всичко свърши. Другото няма значение.

Без тема

22.03.2009 13:20

P1200250

Просто така, нищо конкретно, но ми се прииска да си попиша. Все още ми е доста тъповато, повече депресивно отколкото весело. Снощи здраво си поревах долу до морето, та малко ми олекна. Ако не беше такъв кучи студ (като за първа пролет), щях сигурно да остана и повече. Успокояващо е да си сам в тъмното и да гледаш как трепкат светлините, отразени във водата. Но е и доста тъжно да осъзнаеш колко си сам в действителност.

(още…)

Срещнах днес една мисъл, от биографията на Хичкок, написана от Франсоа Трюфо. Та според човека с птиците, хората били два вида – ексхибиционисти и воайори. Има логика, като се замисли човек. Въпросът е аз от кои съм? И възможно ли е да си едновремено и воайор, и ексхибиционист, понеже май натам клоня?

(още…)

Апатия

20.03.2009 13:15

След дълго емоционално лутане от едната крайност в другата, най-накрая изпаднах в апатия. Явно защитна реакция на организма, който взе да не издържа на толкова глад, бой и стриганье. И сега всичко е вдигане на рамене, „все тая“, „не ми пука“ и „не ме занимавай“.

(още…)

Ей така…

18.03.2009 13:12

Този път без голям подтекст, просто това ми импонира на настроението сега, след халба главоболен коктейл…

 

Как може да стане така, че да намразиш любимата си песен? Или любимия си филм, книга, някой човек дори? Много просто – като разбереш, че конкуренцията е луда по тях. Тъпо е, знам. Но не е прецедент за мен. С всяко гадже, което е значело нещо повече за мен, се е случвало. Заради първото сериозно такова, 5 г. скипвах една от любимите си балади. Поздрав с нея, по този повод ;-)

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline