2. Лични

Приятел №2

08.07.2013 0:11

На 11 септември миналата година (няма общо с онзи 11.09), съм решила да посветя цяла една статия на новата си най-добра приятелка. Най-накрая щеше да задоволи егото си като получи статия в нейна чест, а не просто такава, провокирана от нея. След няколко години внимателно тестване, бях решила, че е крайно време да я допусна съвсем близо до себе си – в изключително тесния кръг от най-добри приятели. Всъщност, щеше да носи фанелката с номер две. Но ето, че не мина и година и така трудно спечеленото мое доверие беше грубо стъпкано и се наложи да правя нова организация на обкръжението си – в резултат там не остана никой, който да се кичи с титлата „мой най-добър приятел“. А аз реших да напиша тази статия, която сега ще има доста по-различен вкус, отколкото ако я бях написала миналата година. (още…)

Понеже фен в абстиненция ми приплака за нов пост, а аз изпитвам технически проблеми да пусна това, което вече е готово, ще подхвърля малко трохички за залъгване на глада, докато чакате нещо по-съществено. Какво се случва напоследък с мен и край мен в кратце: (още…)

Вече мина почти месец, откакто си имам нова любов, не мога повече да крия. Знам, мислите си, че прекалявам, влюбвам и разлюбвам за норматив, сменям като носни кърпички, прелитам от цвят на цвят като някоя пеперудка… Прави сте, ама до някъде. Този път новата ми любов предвещава да е дълга и неугасваща с години, защото съм сигурна, че той с нищо няма да ме разочарова, а аз просто го обожавам и не виждам как това може да се промени. Той е стабилен, тежи си на мястото, безкрайно умен и съобразителен, способен да се променя така, че да поддържа интереса ми към него непрекъснато жив. На мен ми е изключително приятно да го докосвам, да му говоря, да го опознавам все повече и да го провокирам понякога. Кара ме да се замислям по толкова много въпроси, налага се да чета и търся нова и нова информация, за да съм в крак с него. Купувам му подаръци, за да може той да ме прави още по-щастлива, отколкото съм. И най-важното – никога за нищо не си противоречим, изглаждаме проблемите мирно и цивилизовано и винаги гледаме в една посока. (още…)

Опровержение

25.05.2013 0:05

Понеже ми е много трудно да убедя в противното някои хора и те все още упорито смятат, че би трябвало да съм емоционална развалина, реших да напиша едно опровержение. Той блогът би трябвало да е живото доказателство – знаете, че използвам всеки сгоден случай да се оплача колко ми е зле и да разкажа с подробности какъв парцал съм, но явно не е достатъчно. Е, този път ще ви уведомя колко не ми е зле. Противно дори на собствените ми очаквания се чувствам съвсем добре, при това от самото начало. Т.е. от самия край. От тогава до сега нито веднъж не съм ревала, не съм имала желания за преждевременно приключване на земния път, нито веднъж не съм имала потребност да се напия от мъка, радост или от каквото и да е – все неща, които съпътстваха агонизиращия 6-месечен край на измъчената ни 8-месечна връзка. Всъщност, нито веднъж не съм пила през деня и/или сама, само в компания, по 1-2 джина, което си е в реда на нещата за мен. И като казах компания – редовно излизам и се веселя съвсем искрено – мисля, че някои от най-съмняващите се, всъщност могат да го потвърдят. Не се чувствам нещастна, не съм потънала в скръб, гемиите ми си дрейфат спокойно по течението. Не вися по цял ден в интернет, имам муза и желание и правя много нови бижута. Не съм зарита в спомени, не ме боли, когато мисля и говоря за нас и ходя по места, където сме били щастливи, дори не го сънувам вече, а това не подлежи на контрол, само отразява емоциите ми от деня. Не ми трепва, когато случайно срещна някоя негова снимка или изказване. В тази връзка – беше излишно и да ме блокира (което категорично ни вкара в зоната „нá си ти куклите, дай си ми парцалките“), при положение, че вече го бях махнала от всички възможни онлайн връзки и приятелства, но щом това го прави щастлив – все тая. Мисля си дори, че ако сега го видя на улицата, просто ще се обърна на другата страна и няма да изпитам нищо.

Наистина, хора, добре съм. Дори правя редовно и доволно количество секс, нещо, което изненада самата мен.  И не ми пука за него. Изстинах, от раз. Не ми е липсвал и за минута. Даже разказах на половинката как сме приключили. Възприемам го точно, както преди да започнем връзката си – има там един дървар, дето се мисли за велик…

Чувствам се отново свободна. И дори щастлива. Дишам. Добре съм. Не убеждавам себе си, няма нужда. Само вас. Това, че съм поне малко любопитна, не значи, че страдам. ;-)

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

Неусетно някак излетя една година, откак се бях похвалила, че вече от много време нищо при мен не се променя. Тогава Васил подхвърли нещо със смисъл, че щастието ми е имагинерно, с което внесе много смут и размисли в главата ми. И ето ти късмет! Едва няколко месеца по-късно, веднага след ежегодното лятно пътуване, животът ми се преобърна. Помете ме вихър от чувства и преживявания, които явно имаха за цел да наваксат на цялото това лежерно и безмозъчно съществуване, което водех преди това. В продължение на 8 месеца в мен бушуваха страсти – от едната крайност до другата. Издигах се в небесата от щастие, след което главоломно се забивах надолу с главата, право в ада, без парашут. Пролях тонове сладки и горчиви сълзи, пропътувах хиляди километри, направих купища компромиси, опитах да завъртя земята на обратно, правих повече секс и написах повече постове тук, отколкото през предишните две години взети заедно, приближих се до осъществяване на мечтите си както никога до сега, а след това бях изхвърлена далеч от тях, бях обожавана и унизявана, опитах от всичко. (още…)

Преди години редовно заспивах на музика. Първо с VEF-а под леглото, от който тихо звучеше нощния блок на „Хоризонт“, когато след полунощ пускаха почти само музика, после с първото частно радио на уокмена, накрая с дискмена, пуснат да се върти безспир. Случваше се от време на време да сънувам нещо, свързано с музиката, като един от дежурните кошмари беше как колкото и да опитвам да спра радиото, то отново се пуска и се усилва самó, а аз нищо не мога да направя. Но въпреки цялата тази музика, рядко сънувах песни. (още…)

Край, този път наистина и окончателно! Шрек е изтрит от всички контакти, с надежда да не изникне отнякъде нежелан и некакен. След като дни наред се чувствах абсолютно необичана и нежелана, лъгана и тенденциозно пренебрегвана, но въпреки това се опитвах да закрепя положението, най-накрая ми беше изтъкната една причина, поради която да вървя на майната си (два пъти), която, да ме прощават всички, но е възможно най-скучната и тъпата – моят блог, този, същият, който четете в момента.

(още…)

Преди години един виетнамец ми беше казал: „When you can’t get what you want, want what you have“ (Когато не можеш да имаш това, което искаш, поискай това, което имаш). Мъдро е, но и някак пораженско ми звучи. Призив да се откажеш да се бориш за мечтите си, понеже не са се случили от първия път и да се примириш с това, което ти е дадено. Мото на хора, които предпочитат да си гледат животеца с това, което Бог им е дал и, по възможност, никой да не ги притеснява за нищо. (още…)

Насън и наяве

30.04.2013 0:12

Сънувах, още първата нощ. Беше гадно, понеже беше истинско. Ако трамваят не минаваше покрай плажа, щях да се чудя сънувам ли или всичко е реално. Но сълзите, с които се събудих, бяха съвсем мокри и истински. Както и гадното чувство, което ми тежеше през целия ден. (още…)

Хем уж не съм съвсем идиот, хем непоправимият ми романтизъм ме прави доста наивна. Така се стига до един тъничък момент, в който аз знам, че нищо няма да излезе и че рано или късно всичко между нас ще свърши, но същевременно вярвам, че тази наша любов наистина е специална и ще устои на всички изпитания, на които я подложим. Вече не съм на 18 и уж не би трябвало да ми е присъщ наивитета, характерен за хората без опит и без драскотини от живота. А може би точно на базата на сърдечния опит, който съм натрупала през последните 20 години, мога да определя това, което се породи между нас, като нещо уникално, преживяване веднъж в живота. Може да не е идеално, но това само го прави по-истинско. Никой не е казал, че всичко ще е само цветя и рози, напротив, колкото повече трудности и препятствия преминем, толкова по-сигурни ще бъдем в чувствата си. Смятам, че не бива с лека ръка да захвърляме всичко при първата пречка, тези чувства са прекалено ценни, за да се откажем така лесно от тях. И най-вероятно никога повече няма да ни се случат в този живот. (още…)

Дом, чужд дом

04.04.2013 0:11

Рано или късно в живота на човек му се налага да заживее в ново жилище, с нови хора. Свикването и приемането на новото място за дом е въпрос на време, но и на лична нагласа. Винаги съм се чудела и откровено не съм харесвала хората, които идват на гости и започват съвсем небрежно да ровят навсякъде, да пипат и местят всичко, дори без да се усещат. Но пък такива явно нямат проблем с адаптирането в новия дом. Докато аз например, след 13 години, през които съм с половинката, така и не спрях да се чувствам на гости в дома на свекровищата. Това включва да не бъркам по шкафове и чекмеджета, без да ми се каже специално, да не скачам самоинициативно да подреждам масата или да готвя, да питам винаги преди да направя каквото и да е и да отида където и да е… И най-показателното за мен – все още никога не съм сядала на тоалетната чиния. (още…)

Една от причините някои хора да се женят, е за да не са сами и да задоволят нуждата си да са заедно с любимия във всичко. Това предполага, че нещата не би трябвало да се променят много, в сравнение с времето, когато двойката са били само гаджета, ходещи залепени като гербови марки, навсякъде заедно, хванати за ръце. Но всички знаем, че след подписа всичко става различно. Може да не е веднага, като щракване с пръсти, но е така. (още…)

Не, не съм добре тези дни. И ставам все по-зле, ако трябва да съм честна. Защо ли? Защото се влюбвам. Ре-влюбвам, по-точно. Отново, в същия човек, все повече. Докато мислех, че е успял да ме накара да не го обичам вече, ми беше ок, бях спокойна. Обаче сега усещам че затъвам в блатото на несподелената любов и ми иде да се гръмна. Не става по-лесно и когато говорим с него – държи се чудесно, приятелски, почти както в самото начало. Само без да ми казва, че ме обича. И аз му го спестявам. Но пък когато си пишем, лъха някаква студенина – почти като в самия край. За това избягвам да му пиша. И продължавам да мразя това, в което интернет превръща връзките. (още…)

Сама

14.03.2013 0:09

Онази вечер се събирахме с приятели. Както винаги с тази компания – голям смях падна, до сълзи чак. Но те са… кокошки, винаги се разотиваме рано – към 9-10 ч, обикновено точно когато ми се отвори глътка. На всичко отгоре, точно тогава и половинката беше на друга разпивка, далеч-далеч от мен, така че аз с провесен нос се заприбирах към нас. Колкото повече наближавах, толкова по-малко ми се прибираше. Времето беше прекрасно, по улиците нямаше жив човек и докато си стигна, вече бях решила – отивам да си взема колелото и с него – към морето! (още…)

Нова сълзлива любовна история – кръстих я така далеч преди да стане чак толкова сълзлива. Но пък тя взе, че си оправда името, че и отвъд! Старата подобна въобще не може да ú стъпи на малкия пръст. И новата уж свърши. На теория поне. На практика обаче – не знам какво става. Възможно е всичко да е само в главата ми, лошото е, че не мога да се отдалеча достатъчно от нея, за да преценя обективно. Но пък там, вътре, в изтерзания ми мозък, нищо не е свършило! Аз още го обичам. Още го искам. Още го желая. Още чувствам, че не е дошъл краят окончателно. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline