2. Лични

Нищо не се променя при мен – ни акъл, ни образование. Нито вятърничевият ми поглед към нещата от живота – знаете, 42 и всичко останало. Не се променят и нещата около мен – хора, пътища, автомобили, птички и пчелички… Кански мързел и безнадеждно реене в облаците. Не са се променили и мечтите ми, не са се променили приятелите ми, не са се променили и нещата, които мразя или обичам. Аз съм си все същата – години наред. Една повече или по-малко – отдавна не ми правят впечатление.

Този път за малко да забравя собствения си рожден ден – толкова малко значение му отдавам. Но ето, днес е. Полу-юбилей. Сериозните хора предполагат, че на тази възраст човек вече трябва да е постигнал нещо в живота, семейството, работата си. Да е някой, да знае откъде идва и къде отива. Но аз съм щастлива и така – докато има кой да ме обича и докато никой не ми пречи да живея както искам. И така ще е и догодина, и по-догодина. И докато може.

Еврика! Открих!

13.05.2012 0:05

Обичайните заподозрени вероятно са отбелязали дългото отсъствие на новости в заснежения ми блог. Така се случи, защото бях заета да откривам разни неща. (още…)

Така е. Блогът ми стана на три години, а аз дори не се сетих за това. Случило се е преди четири дни – на 16 февруари. И не само това. Когато се сетих, че тия дни трябва да има рожден ден, не се сетих коя беше датата. Още по-лошо – не можах и да се сетя на колко точно години става. Къса памет или незначително събитие? Или злощастна комбинация от двете. (още…)

Blackout*

27.01.2012 0:14

За първа година водя занятия на задочници. Уж нищо не е, ама се оказа доста по-отговорно и натоварено. Не върви като редовните да ги натиря три седмици да правят проучване, примерно, след като семестърът им има общо четири. Не върви и да пропусна по някаква причина ден, понеже не губя 2 часа, а 10. Въобще, никак не върви. Особено, когато са ми писали дисциплини, от които хал хабер си нямам. (още…)

Липсва ми

09.01.2012 0:13

Липсва ми. Усещането да си влюбен, да пърхат пеперуди в стомаха ти, да подскача сърцето ти всеки път, когато си помислиш за любимия, да тръпнеш в очакване на среща с него, да бленуваш за прегръдката му, да мечтаеш за целувката му, да не спираш да мислиш за него. Липсва ми. Да срещам обожание в погледа му, да не съществува никой друг в целия свят, освен нас двамата, да гледам през розови очила, да не мога да скрия усмивката си, докато вървя по улиците. Липсва ми. Да съм желана, да търсят близостта ми, да ме прегръщат без причина. (още…)

Празници са, но то не пита. Когато някой не си е свършил работата когато трябва, се налага тя да бъде довършена когато ножът опре до кокала. За жалост понякога това може да е фатално. Мен отдавна нищо не ме учудва в „милата“ ни, родна Уногундурия, само от време на време се ядосвам. За това и не гледам, чета или слушам новини, понеже тогава се ядосвам значително по-често. Обаче, когато ножът се окаже опрял в собствения ти кокал, няма как да не се вбесиш! (още…)

Всичко щеше да е много хубаво, ако не беше толкова ужасно! Имаше всички предпоставки за добро изкарване – хубаво време (дори малко прекалено – температурите от 38°С идваха с няколко градуса в повече), красиви и интересни места, удобно пътуване, любими хора… Е, последното понякога създава проблемите. (още…)

…значи няма! Ни риба, ни рак. Колкото и да бях търпелива в този случай (макар да не ми е присъщо), мисля, че чаках достатъчно дълго време нещо да клъвне. Вместо това червеят на кукичката си взе дълга спа почивка и по-късно умря от старост. Днес официално обявявам хаотичния риболовен сезон за закрит.

Всъщност, това може би е естественото състояние на нещата. След като шаранчето реши да лови акули, някак в реда на нещата е да не му се получава. Вместо това си остана с празни ръце и очи във вмирисаното блато, вдън гората от дървета-джуджета, където единственият светлозелен лъч идва от… Шрек. Кой знае, може пък като няма хаос и Шрек да е риба?

Така или иначе всякаквите ловни и риболовни подвизи приключиха за неопределен период от време. Кой хванал нещо – хванал.

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]

Скука!

15.09.2011 0:15

Не съм си представяла, че когато съм свободна толкова много време, на разположение и самоотглеждане, ще ми се наложи да тъпея толкова сериозно! За десет дни излязох на кръчма точно два пъти с общо трима души. Имах и едно гости с още един човек – станаха четирима. Че аз когато идвам за 2 дни имам по-богат и бурен социален живот, отколкото когато съм за 20! (още…)

Вървях един следобед, без цел и посока – точно като в песента. Дори „шляех се“ може би ще е по-точно. И както си пресичах Раковска, изведнъж разпознах лице в насрещната тълпа. Секунда – две докато се сетя името, след което го извиках с леко въпросителна интонация – все пак можеше и да не е той. Но беше – обърна се и ме загледа с любопитство, под което прозираше напрегнат опит да си спомни коя съм. Помогнах му с име, последваха още секунда-три и изведнъж прочетох по лицето му проблясък, посърнал почти мигновено – явно се беше сетил и подробностите. (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline