2. Лични

Две

16.02.2011 0:01

И ето как в шеги и закачки мина още една година! Някак си на майтап бях блогър цели две години. Няма да излъжа като кажа, че имаше моменти, в които ми омръзваше и бях на път да зарежа всичкото това писане и пускане на статии, песни и снимки. Миналата година по това време блогът все още ми се струваше вечен. Днес, някак си по-хладнокръвно и все едно отстрани гледам на нещата и знам, че и той ще бъде ден до пладне, както много други като него. (още…)

Че бакшишите са племе, на всички е ясно и въобще не ми дреме, че кумът ми е негов представител. Те са един от големите клонове на по-голямото шофьорско племе, за което вече съм говорила. Част от отличителните им черти са: те винаги са прави, винаги могат да те преметнат, ама уж не искат и в крайна сметка винаги го правят – „ако мине номерът“ е движещата им сила.

(още…)

Някои редовно надничащи тук (освен новата ми майка – kathryn :P ), може би са забелязали, че напоследък не съм особено активна. Имаше си причини, основната беше, че през последната седмица отново бях на гастрол – безнетна. Да си призная, този път въобще и не се сетих за интернет – влязох два пъти когато бяхме на гости (втория път за да прочета нещо за новите си жаби), и 3 пъти в скайп през телефона – за по 5 минути, колкото да направя 2-3 уговорки за срещи. През останалото време дори не се сещах за мрежата, камо ли да ми липсва. И не просто мрежата, дори за блога си не се сетих и през цялото това време нито веднъж не влязох в него. Не, не съм го разлюбила, просто нямах потребност от него. Имах къде-къде по-интересни и приятни истински преживявания. (още…)

Онзи ден излязох да купя хляб, а се върнах с капан за сънища. Отчаяните хора прибягват до отчаяни мерки, ще си помислите, но на мен просто ми харесаха перушинките, а и имам идеално място за него над леглото в спалнята. И ако между другото върши работа – още по-добре!  А според индианските легенди, въпросната работа е да улавя кошмарите в паяжината си и да пропуска през дупките ѝ само хубавите сънища, които да достигнат до спящия. Впримчените лоши сънища биват унищожавани от сутрешната светлина, попаднала върху капана. Така си легнах с надежда, че най-после ще се наспя спокойно, което обаче… не се случи. (още…)

Ванко

07.01.2011 0:10

Той се казваше Иван, но всички го наричаха Ванко. Семейството му купи половината ни двор и построи в него голяма къща още когато бях малка. След време ни запознаха, били сме на по-малко от 10 години. В началото не бяхме близки, даже напротив. Аз се движех в компания на по-големи деца благодарение на по-голямата ми братовчедка, така че тогава той за мен беше… е, не никой, но не беше престижно да съм близка с него. Дори когато веднъж дойде при нас, аз съвсем безпричинно и публично го набих, благодарение на което получих малко по-различно реноме от дотогавашното ми. (още…)

Наскоро си говорихме в приятна смесена компания за това има ли мъже, които не са подвластни на визуалната сексуална стимулация или иначе казано – такива дето не им става като видят готина секси мадама. Жените подкрепяхме тезата, че да, има, макар и да са нумизматична рядкост. Мъжът, разбира се, беше контра, твърдейки, че няма на света такъв, дето да не се повлияе от една впечатляваща секси гледка. (още…)

Като ми e скучно – ми е скучно, ама като не ми е, всичко ме затрупва наведнъж! Ето, например онзи ден… Цял ден в празната ми главица тревожно се лутаха мисли, прескачащи от човек на човек като някоя разгонена жаба, която скача от лист на лист в блатото. В резултат се изнервих и разсеях, което веднага даде отражение и в работата.  (още…)

Вече около година и половина играем на гоненица. А-ха да те хвана, и ми се изплъзваш! Добър си, признавам ^:)^ Само че, май се уморих. Вярно, че ми даваш дълги почивки за възстановяване на силите и интереса, но дори и след тях все по-бързо ми омръзва.

(още…)

Ама прав е Пинокио, че гладната сврака просо сънува! Че и царевичка понякога, и лъскави неща. Ето вчера, например. Имах два съня, много различни един от друг, но и двата оставиха в мен едно топло и приятно чувство, както и нежелание да свършат. Хайде, единият понеже мокър, нали…, но другият беше доста необичаен, само за ценители. И именно той остави нереалната омая след себе си и се отпечата по-трайно в главата ми.  (още…)

Шампанско в пъпчето, бита сметана по клитора и кубче лед да се търкаля по гърдите ми. И някой достатъчно гладен и жаден за мен, който да се възрадва на символичните порции. След това един наистина хубав, чувствен секс със себеотдаване на мах. Оказва се, че това не било само мой блян. Според един СМЧ* това са обичайните желания на всяка жена; дете, кариера или дебилен съпруг оставали на заден план. :)) Може пък и да е прав, след като знам какво си говорят жените когато сме сами… :%? Хайде, онова за вкуса на мъжките течности (разговор със СМЧ от женски пол, да не посочвам, че всички я знаете), не мисля, че спада към еротиката баш, но да беше само то! (още…)

От два дни така съм набрала гняв, че съм като суха слама край бенгалски огън. Започна с потрошаването на капака на големия терариум с гущерчетата. Докато оправях поразиите, станаха куп по-малки сакатлъци – каквото хванех изпусках, накъдето се завъртах – събарях. После дойде случайно мернатата новина, която ме вбеси. Отвратих се от цялото българско племе и ми се прииска да си нарежа личната карта и паспорта на конфети и да ги разпилея от покрива, след което да се преселя на друга планета. То бива дебелооко малоумие и кретения, бива алчност и мутренски дебилизъм, ама това вече ми дойде в повече. За капак ме заболя и мъдрец.  (още…)

Нашепване

06.11.2010 0:11

Мисля, не съм спирала. Понякога и сънувам. То не зависи от мен. Веднъж сънувах сватба, а след нея лъсна фалш. Било е горе-долу когато спряха влизанията. Вече не боли толкова, стига да не потъна в спомени. Избягвам да го правя, макар че сутрин между съня и ставането ми се случва. Бях спокойна, макар и неудовлетворена. Сега съм и неспокойна, и неудовлетворена. Дали животът продължи или напротив? Онзи ден прибягнах до една почти отчаяна постъпка, само дето не ми се получи още в началото. Знам кои хора ще кажат да не се занимавам, но аз само искам да натъртя, че всичко е там, макар и дълбоко заровено.

 

[twitter-button]

В резюме

05.11.2010 0:16

Вчера сутринта ме нарекоха баба. Това ми е сефтето, макар и по телефона. Модулиран мъжки глас. Чудя се кой им се връзва все още. Уведомих го, че малко ми е рано… Следобяд се опитаха да ме преметнат. Или пък успяха. Във всеки случай – любопитството ми остана незадоволено и беше заместено от мрачно подозрение. А след това ме предредиха. Няколко пъти. Благодарение на това – трети неуспешен опит. Утре е последният и после тегля една дълга и широка. Единственият светъл лъч беше шопинг терапията, която си проведох, но дори и тя не ме отспихна напълно. Вечерта водката свърши. А друго обаждане по телефона ме довърши. Тъп четвъртък!

[twitter-button]

Колко ѝ трябва на една гарга, за да е щастливо рошава? Едно гущерче – прокрадва се усмивка, две – ухилката стига до ушите, три жаби в добавка – подскача на място от кеф, а с едно неочаквано и необмислено флиртче от типа „де го чукаш – де се пука“ вече върви по улиците и се смее, като почти не стъпва по земята. Небето е светло, слънцето щипе, а нещо гъделичка зад ухото и подтиква към чутовни дела (тоя лаф си го откраднах, признавам си ;;)  ). (още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline