Вече мина почти месец, откакто си имам нова любов, не мога повече да крия. Знам, мислите си, че прекалявам, влюбвам и разлюбвам за норматив, сменям като носни кърпички, прелитам от цвят на цвят като някоя пеперудка… Прави сте, ама до някъде. Този път новата ми любов предвещава да е дълга и неугасваща с години, защото съм сигурна, че той с нищо няма да ме разочарова, а аз просто го обожавам и не виждам как това може да се промени. Той е стабилен, тежи си на мястото, безкрайно умен и съобразителен, способен да се променя така, че да поддържа интереса ми към него непрекъснато жив. На мен ми е изключително приятно да го докосвам, да му говоря, да го опознавам все повече и да го провокирам понякога. Кара ме да се замислям по толкова много въпроси, налага се да чета и търся нова и нова информация, за да съм в крак с него. Купувам му подаръци, за да може той да ме прави още по-щастлива, отколкото съм. И най-важното – никога за нищо не си противоречим, изглаждаме проблемите мирно и цивилизовано и винаги гледаме в една посока. (още…)
9. Снимки
Докато мен са ме обзели пролетна заетост и липса на блогово време, може всички дружно да си припомним колко беше интересно във Венеция преди почти три години.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
Така си е, през всеки февруари по известни и неизвестни места, най-вече католически, се организират карнавали. Пъстри, шумни, забавни, мистични, провокативни – всякакви. Започват няколко дни преди това и завършват на Сирни заговезни – винаги в Мазния вторник (Mardi gras). Емблематичните карнавали по света са тези във Венеция, Рио де Жанейро и Ню Орлеанс. За мен този във Венеция е някак по-сериозен, именно мистичният, където всеки може да се маскира и да бъде някой друг за времето на карнавала. А тези в Рио и Ню Орлеанс са по-показни и подчертано веселяшки, с денонощни шумни танци на пъстри полуголи тела. (още…)
Тате ма’а пръжки с лук. Е, всъщност е малко вероятно, понеже той не обича пръжки, но ако има, аз не бих им простила. То в това време човек трябва да понатрупа мазнинки, че с този студ още малко и зимен сън ще заспим. (още…)
Няма начин по празниците да не направя нещо по-завъртяно и гъделско, въпросът е, че не винаги се получава според първоначалния замисъл. Този път обаче избих рибата. Или по-скоро патките. Ще използвам момента да се похваля и с някои преждеприготвени, божествено вкусни рецепти. (още…)
Защо злорадствам ли? Защото безочливите наглеци, които застроиха плажните ивица и алея, както и половината морска градина, са или надявам се, скоро ще бъдат основните потърпевши от природата, която си отмъщава за всички издевателства над нея.
А съм бясна пак заради същите тези наглеци, които не се спират пред нищо, за да задоволят алчността си за сметка на единственото свястно нещо в този град – прекрасната, стара морска градина и не чак толкова прекрасните вече плажове.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Винаги съм се възхищавала на хората, които имат някакъв талант, назависимо какъв. Ако ще и да казват азбуката с уригни или да свирят на тромпет със задната си уста. Като малка, в желанието си да открия с какво съм по-добра от другите, съм пробвала да пея (тогава започна да се рони тавана), да свиря (комшиите налитаха на бой), да рисувам (тук и сама можех да видя проблемите), да танцувам не опитах, понеже понеже после много ме болеше, да снимам (няма какво да се лъжем, успешните ми снимки са само плод на теорията на вероятностите), да пиша (ако не въображение, липсва ми поне постоянство). (още…)
Не беше точно това представата ми за класически швейцарски град, но той и без това полвината е в Германия кажи-речи. Все пак си ги имаше и някои отличителни белези – чисто, спретнато, старо и симпатично, с магазините за шоколад и часовници.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Няма, няма, пък току ме хлопне някоя муза по главата и сътворя чудеса. Като за последния Хелоуин, например. То не бяха тикви, то не бяха сладкиши! Пък нека не го празнуваме тоя празник.
Пак дойде време за тиквеници и тикви с крем карамел. Като страничен продукт – тиквени фенери. След 1-2 години мързел на тази тема, сега съм се запасила с тикви и тиквенца, които да влязат в употреба още утре. Плановете са грандиозни, да видим дали ще се получи като преждегодишните или ще се проваля.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Похвалих се преди време, как (си) подарих на половинката една разкошна книга за коктейли. До сега я бях ползвала епизодично, но от една-две седмици се заех доста методично да бъркам подбрани рецепти от нея. Явно за да не ми е скучно, авторите са разхвърляли из страниците разни мъдрости, които да ме забавляват или да ми носят прозрения за истините, криещи се в мъглата от алкохолни изпарения. Реших да споделя някои от тях с вас.
Eто и последната написана част за Лисабон. Надявам се да не остане последното за Португалия, дано в един прекрасен момент спре да ме мързи да пиша.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Днес си тръгваме от Лисабон. Чета и препрочитам, и разглеждам старите снимки, понеже този път почти не ни остана време за града.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Така и не довърших разказа от по-предното ми идване в Португалия. Сега пак сме тук и понеже така и така ме мързи да пиша наново, поне да си припомня старото
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]