Два часът е. Всичко е спокойно. Дори прекалено. Отсреща два прозореца светят под наполовина спуснатите щори. Може би и други има, но не става ясно именно заради щорите. Тук дори и през деня повечето прозорци са с плътно спуснати външни ролетни щори. Не ги разбирам тези хора, как може да живеят като прилепи?! Аз дори и нощем не мога да издържам на съвсем тъмно, какво остава за денем. Прочети повече »
Малко снимки от зимата, която не е зима. Добре, че е украсата, за да се сещам кое време на годината е. Въпреки, че имаше моменти с лек студ, който позволи на ледените цветя да се задържат на прозорците ми поне за малко. Прочети повече »
Дочакахме поредния концерт, този път в София и за пръв път за мен – в зала. Но пък какви легенди бях чувала за зала Христо Ботев! За жалост повечето се оказаха вярни. В целия хаос преди концерта се намерихме с morrt, щеше да е голям резил, ако не бяхме успели. Макар, че разменихме само няколко приказки на крак, ми беше изключително приятно, че се видяхме, понеже към него имам особен афинитет – все пак ми е първият Прочети повече »
Довечера е концертът! За втори път ще ги гледам на живо, първият път си беше почти на ушенце – има-няма 500 човека бяхме в Каварна преди 2 години. Може да видите малко мои снимчици по-надолу.
Поради мързел, тази година няма да се занимавам с дълбаене на тикви за Хелоуин , така че ще се изфукам с разни преждегодишни. Още нямах статив тогава, бъдете милостиви
Вчера беше определен от синоптиците като последния ден на лятото – горещ и слънчев – преди да дойдат есенните дъждове и хлад. Познаха, мамка им! За това решихме да го запомним с последния плаж и последния концерт в Каварна за сезона. Прочети повече »
През тази седмица Българските Военноморски сили празнуваха своята 130 годишнина. По този случай от няколко дни всеки ден правят разни дандании, като вчера явно беше кулминацията, щом долетя самият Супер Бойко. Аз пък да взема и най-случайно да го снимам След демонстрация на джандар-сурат Супер Бойко се качи на граничния катер и отплава… Леко закъснял за събитието пристигна и един скромен пасажер. Прочети повече »
Онзи ден решихме да се поразходим до Балчик и Каварна. Нито е за пръв път, нито за последен. Всъщност е за n-ти път. И точно по тази причина, шофирайки към града на кметъла (да бе, аз карах, голям кеф!), ме осени гениалната идея да отскокнем до Румъния, ей така, за малко. Половинката се опита да възроптае, но кой ли го слуша, за разлика от май бест френд, която винаги е готова да ми играе по свирката, че и и е кеф при това. Та така – решено беше. Хапнахме в Каварна, купихме водица, заредихме бензинец и въс! Пътьом решихме, че е крайно време да видим що е то Яйлата и има ли почва в нашия туристически маршрут. Оказа се, че баш преди малко там някъде яко ги е друснал земетръса, а ние нищо не сме и разбрали докато сме били в колата. Прочети повече »
Ето, че мина и последната вечер от тазгодишния Калиакра Рок Фест. Този път подгряващата група Синик ми беше тотално нечувана и неизвестна, така че нямах никакви други очаквания спрямо нея освен любопитството да видя какво ни е довлякла котката. А то се оказа… трудно за описване. И групата, и феновете и (да бе, имаше!), приличаха на преяли с гъби. Контингентът нямаше нищо общо с предишните две вечери – вместо камуфлажи и кубинки – дънки с полуспортни маратонки, тук-таме гладен панталон с ръб, вместо чаши с бира – вода и безалкохолни, вместо зли черни фанелки – шарени тениски с усмихнати човечета, вместо да куфеят – танцуват с движения все едно слушат Азис. Адски странно се чувствах там, заедно с още няколкостотин като мен, с тридневни билети, дошли само защото така или иначе сме си платили. А най-странното е, че на половинката този псевдометал с непрекъснато лутане от дет към нещо, което дори не е метал (определят си го като джаз метал), му хареса. Аз едвам издържах. Прочети повече »
Вторият ден го отчитам като върха на Рок феста и швабския хард рок и метал (като изключим Аксепт, но тях поне съм ги гледала и Рънинг Уайлд, които все още чакам да гледам) - 3 групи, 2 от които доста любими, и трите негледани от мен до сега. Абе въобще – яко! Признавам, че само Едгай не бях слушала и нямах представа що за птици са, но не се оказаха отчайващо зле. Наредих ги една идея над Лоурън Харис. Тръгваше им обещаващо твърдо всяка песен, а после я окепазяваха, що така – не разбрах. Прочети повече »
След едно неуспешно пресрещане на Джулая, при което ситуацията стана толкова безпаметна, колкото не е била от точно 10 години насам, че дори и малко повече, в крайна сметка сме се разминали някъде по пътя и така и не видях изгрев, освен на звезди посред бял ден. Язък само, че не знам къде съм си загубила банските и тениската, но поне добре, че някак си съм се прибрала у нас с останалия ми багаж все пак. Та след едно такова преживяване на мен хич, ама никак не ми се ходеше на какъвто и да било концерт, където да трябва да стоя права и будна с часове. Добре, че до вечерта малко ми се измени гледната точка и в крайна сметка отидох с някакво желание. Прочети повече »