Тате ма’а пръжки с лук. Е, всъщност е малко вероятно, понеже той не обича пръжки, но ако има, аз не бих им простила. То в това време човек трябва да понатрупа мазнинки, че с този студ още малко и зимен сън ще заспим. (още…)
9. Снимки
Няма начин по празниците да не направя нещо по-завъртяно и гъделско, въпросът е, че не винаги се получава според първоначалния замисъл. Този път обаче избих рибата. Или по-скоро патките. Ще използвам момента да се похваля и с някои преждеприготвени, божествено вкусни рецепти. (още…)
Защо злорадствам ли? Защото безочливите наглеци, които застроиха плажните ивица и алея, както и половината морска градина, са или надявам се, скоро ще бъдат основните потърпевши от природата, която си отмъщава за всички издевателства над нея.
А съм бясна пак заради същите тези наглеци, които не се спират пред нищо, за да задоволят алчността си за сметка на единственото свястно нещо в този град – прекрасната, стара морска градина и не чак толкова прекрасните вече плажове.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Винаги съм се възхищавала на хората, които имат някакъв талант, назависимо какъв. Ако ще и да казват азбуката с уригни или да свирят на тромпет със задната си уста. Като малка, в желанието си да открия с какво съм по-добра от другите, съм пробвала да пея (тогава започна да се рони тавана), да свиря (комшиите налитаха на бой), да рисувам (тук и сама можех да видя проблемите), да танцувам не опитах, понеже понеже после много ме болеше, да снимам (няма какво да се лъжем, успешните ми снимки са само плод на теорията на вероятностите), да пиша (ако не въображение, липсва ми поне постоянство). (още…)
Не беше точно това представата ми за класически швейцарски град, но той и без това полвината е в Германия кажи-речи. Все пак си ги имаше и някои отличителни белези – чисто, спретнато, старо и симпатично, с магазините за шоколад и часовници.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]

Няма, няма, пък току ме хлопне някоя муза по главата и сътворя чудеса. Като за последния Хелоуин, например. То не бяха тикви, то не бяха сладкиши! Пък нека не го празнуваме тоя празник.
Пак дойде време за тиквеници и тикви с крем карамел. Като страничен продукт – тиквени фенери. След 1-2 години мързел на тази тема, сега съм се запасила с тикви и тиквенца, които да влязат в употреба още утре. Плановете са грандиозни, да видим дали ще се получи като преждегодишните или ще се проваля.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Похвалих се преди време, как (си) подарих на половинката една разкошна книга за коктейли. До сега я бях ползвала епизодично, но от една-две седмици се заех доста методично да бъркам подбрани рецепти от нея. Явно за да не ми е скучно, авторите са разхвърляли из страниците разни мъдрости, които да ме забавляват или да ми носят прозрения за истините, криещи се в мъглата от алкохолни изпарения. Реших да споделя някои от тях с вас.
Eто и последната написана част за Лисабон. Надявам се да не остане последното за Португалия, дано в един прекрасен момент спре да ме мързи да пиша.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Днес си тръгваме от Лисабон. Чета и препрочитам, и разглеждам старите снимки, понеже този път почти не ни остана време за града.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Така и не довърших разказа от по-предното ми идване в Португалия. Сега пак сме тук и понеже така и така ме мързи да пиша наново, поне да си припомня старото
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
След като преди два дни си тръгнахме от Лондон, а преди два часа се прибрахме от мач между Бенфика и Арсенал, реших, че е подходящо да си припомня предното английско-футболно изживяване.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Реших отново да ни припомня колко беше хубаво, когато в Каварна идваха свястни групи…
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Не е за изпускане идеята за разпивка с приятели от София, само че в … Пловдив! С леко сърце и чиста съвест спретнах една раничка и застопирах към Филипополис.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Чайките крещят
- georgi по Зима е, вънка вие вук!
- Val по Зима е, вънка вие вук!
- Георгиев по О, мои уши и мустаци! Къде са ми белите ръкавици?
- Гарга Рошава по Blackout*
- Ondine по Blackout*
- vasko по Зоопарк, но не от пластелин
- Неделен архив – Зоопарк, но не от пластелин | Хитрата сврака по Зоопарк, но не от пластелин
- куба екскурзия по Липсва ми
- midnight по Липсва ми
- Липсва ми | Хитрата сврака по Колко горчива може да бъде луната?
http://textove.com/text.php?song=c6828506 