Gamma Ray и Helloween в София – 2013

 Цяла седмица мина от концерта в Зала „Армеец“, а аз чак сега смогнах да пусна малко снимки и впечатления. Останах със смесени чувства след този концерт, но причините за това са много и не са свързани само с музиката. За втори път бях на концерт в зала, но след злощастния опит с „Христо Ботев“ се надявах, че в новата супер-друпер зала нещата няма да стоят така. Не би! Първото разочарование ми се стовари като чук още с влизането – не пускаха на седалките, само правостоящи на терена. С моите „исполински“ размери, ясно беше, че пак нищо няма да успея да видя. Проблемът се усложни и поради факта, че трябваше да стоя три часа права, след един мноооооооооого дълъг ден. Но може би трябва да започна с началото му.

Не можах да спя. Вятърът счупи прозорец по някое време през нощта и аз прекарах 3-4 безсънни часа, въртейки се в леглото. След това станах още преди 7 ч, за да се доприготвя за пътуването и да изляза навреме за работа. В 10 сутринта вече чаках на стоп. Пътуването мина доста бързо, но студено, пристигнах вкочанена. Имах около час да си почина и да се пооправя и хайде на концерт! Така се озовах в залата, прималяла от глад и умора. Липсата на места за сядане просто ме довърши. Единствената благодат беше, че групите бяха доста експедитивни, излизаха на време и нямаше безкрайно дълги паузи между тях.

Shadowside опитаха да подгреят публиката. Бразилците направиха каквото можаха, но като всяка подгряваща световнонеизвестна група, не предизвикаха особен интерес. Особено с жена-вокал. Особено, когато тя опита да изпее „Ace of Spades„! Нямаше как, гласът ú просто не е достатъчно „космат“, това може да го постигне само Леми. На мен не ми помогна дори и представата за бразилците в карнавални костюми, така че с известно облекчение дочаках края на тяхното представяне.

Без много бавене след тях на сцената се появиха Gamma Ray. Честно казано, аз на тях се радвах повече и ги чаках с по-голямо нетърпение. Все пак, те са по-новата и по-добра версия на Helloween. Звукът беше значително по-добър от този на Shadowside, което можеше само да ме радва. Градусът бързо се покачи, публиката се раздивя и, признавам, и аз пях и куфях през цялото време. С кеф. Естествено, кулминацията беше „Future World„, което само доказа горното ми твърдение. За радост на душата, изпълниха и един бис.

След което – голямото чакане. Там някъде силите ми свършиха. Просто последната енергия, която имах, бях вложила в Gamma Ray и за хедлайнерите не ми остана грам пауър. Започна да ми причернява, добре че имах мощно рамо, на което да се подпра, преди да се срутя на земята. Прекарах цялата пауза, която на всичко отгоре не беше и кратка, опитвайки да генерирам колкото е възможно повече енергия, но батериите ми бяха прекалено изтощени. Уплътняването на телата около мен определено не помогна.

Когато Helloween забиха първите акорди, щях да падна от потрес – звукът беше покъртително ужасен! Просто не можех да повярвам колко е зле. И за жалост, така и не се оправи. Опитах да го преглътна и да се накефя максимално на песните (о, Боже, дано свършат по-бързо, че ще припадна!), и отново запях и закуфях. До колкото ми стигаше силицата. На „Hold Me In Your Arms“ се предадох и потърсих топлото рамо. И прегръдка. И целувка. И утеха. И сърце. И обич… Облекчението, че не бях посрещната със студенина не може да се сравни с нищо. Вече ми беше все тая за концерта, за света около мен. Можех да остана така завинаги. Оттам нататък музиката ми беше като в мъгла. Опитах да припявам тук и там, но накрая просто се отказах. Преместихме се в дъното на залата, където звукът се оказа в пъти по-добър от мястото, където бяхме преди това. Аз излях шише ледена вода на главата и врата си и леко живнах. Но само колкото да издържа първия бис, след което си тръгнахме. Сега малко ме е яд, че веднага след това е почнало най-интересното – Gamma Ray и Helloween на една сцена, но… другия път.

Равносметката – концертът си струваше всеки лев – ни повече, ни по-малко. Струваше си и всяка искрица енергия, която му дадох. Защото той ми даде много повече.

[wp:svejo-net]