Жега е, мечтая за разхлада отвън и отвътре. Отвътре понякога е по-лесно, отколкото отвън, стига да мога да си поръчам един голям айрян с лед. До миналата година „голям айрян“ обикновено означаваше една голяма, потна бирена халба – половинка, която да излоча с кеф. Тази година обаче, критериите явно са се променили… Вече съм убедена – това лято всички участват в аферата с млякото!
По традиция сядам в любимо и често посещавано заведение на връщане от плажа – за пръв път след есента. Поръчвам си урока от миналото лято – пържени тиквички, бабината палачинка (макар баба ми никога да не е увивала в палачинките пиле, гъби или пък кисели краставички), и голям айрян. Каква неприятна изненада беше, когато ми донесоха малка чашка с бяла течност. Размърморих се, разбира се, че този не може да е голям, малък е дори и за малък айрян. Сервитьорът се опита да поспори, като ме убеждаваше, че чашата е 300 мл, аз се изсмях и изсипах в нея малката кока-кола, донесена също на масата, а тя не се събра. Тържествуващо погледнах нагоре, а насреща отвърна само вдигане на рамене. Отворих менюто, а там се оказа, че такава напитка дори не се предлага! Изпих си го, платих си го, на другия ден пак така. На третия, обаче, ме обслужи друга сервитьорка. И о, изненада! Донесе голям яйрян. Разбирай, 300 мл. Можело, значи.
Друго заведение, пак поръчвам айрян, след като специално проверих в менюто, че пише 300 мл. Повтаря се същата сцена с празната 200 мл чаша, която напълних с част от колата, за демонстрация, че това не са 300 мл, не са дори и 250. Ответна реакция – нула. А дори се оказа резлив, което от друга страна носеше лекото успокоение, че поне млякото е истинско.
Трето заведение, абсолютно същото! Там се наложи да си поръчам втори яйрян, понеже един не ми стигна. т.е. получих общо 400 мл. Накрая някой ще се изненада ли, че в сметката платих две по 300? Макар че то там не беше само айряна, „Дългото карначе“ беше охлюв с диаметър около 8 см, за 4 лв. Говоря за дървена квартална кръчма. Курорт, какво да го правиш…
След „три от три“ неприятни опита стигнах до извода, че явно това е тазгодишният Номер на кръчмарката – продаваме 200 за 300, а ако номерът не мине, се правим, че нищо не е било и пак си вземаме парите. Знам, дребн(ав)о е, ама ми омръзна да ме вземат за балък. Хората с мен ме ритат под масата да не се разправям, ама то да е веднъж, два пъти… А защо да е дори и толкова? Нали докато им позволявам да ме премятат, ще продължават да го правят, все по-нагло – да проверят до къде ми е прага? Въобще не споменавам нелепата цена на 200-те милилитра, с парите за които мога да си направя два литра хубав айрян? Но нали идеята е да не се затварям в къщи, а да се социализирам, било то и на чаша мляко с вода.
И така реших: призовавам всички да бойкотират измамите с айрян! Вместо него, поръчвайте си джин с тоник! Или елате у нас да си направим един бидон айрян! А най-добре – аз за дойда у вас, ще донеса мляко. Или пък джин.
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
