Даването, а и приемането на бакшиши е национална особеност, както всички вероятно знаем. В Западна Европа е включен в сметката и няма как да избягате от него, в Китай е забранен със закон, а в Япония най-много да ви резнат главата, ако оскърбите някого, давайки му бакшиш. Няма универсални порядки, свързани с бакшишите, но има поне някакви най-често срещани случаи. У нас е нормално да се дадат 5-10 % от стойността на услугата, от която сме останали доволни. Но! Даването на бакшиш е абсолютно доброволен акт, породен от удовлетворението на клиента и размерът му зависи от степента на същото това удовлетворение.

Като всяка хубава работа обаче, у нас и тази е окепазена. Или клиентите са циции, които никога, на никого и за нищо не дават бакшиш, или предоставящите услуги най-нагло и безцеремонно си го вземат сами, а колко точно – по тяхно усмотрение. За мен, както винаги, най-добра е златната среда – даваш, когато си доволен и колкото е прието или повече. Ще ми се да вярвам, че и осигуряващите услугата мислят по същия начин (което едва ли е така), за да имат стимул да се стараят повече от една страна, и за да не ме е страх, че следващият път ще ми плюят в супата, от друга. Правилно ли е обаче, собствениците да карат персонала да разчита на тези несигурни пари? В не малко заведения у нас, твърдата заплата е малка, но към нея се включва бакшишът. Какво ще стане, ако се заредят една камара клиенти, за които е нормално да не дават или да дават символичен бакшиш? В Португалия например е прието да се дава до 1-2 евро, независимо от сумата на сметката. Това често пъти е далеч под 5-те процента, да не говорим за 10. Но те са си циции, за рожден ден колегите се черпят по едно кафе и ако някой купи към него и кексче, го гледат накриво :-q От друга страна, бакшишът си е жив стимул за повече и по-добра работа. Или съм наивна, а?

Откривам и други разлики между нашата и другите страни. Другаде е прието бакшиши да се дават само в места за хранене и евентуално, спане. Тук обаче захранваме и момчетата на бензиностанцията, фризьорките, миячите на коли, че дори и касиерките по магазините, като умишлено не си прибираме рестото. Това обаче не води ли до едно разглезване и свикване персоналът да не си върши добре работата, ако не бъде извънредно финансово стимулиран? И въобще, защо трябва да се дават допълнително пари за услуга, която така и така заплащаме и за която те така и така получават заплата? Аз, понеже съм крайно неориентирана по отношение на това къде какво е прието, такива нерегламентирани взаимоотношения много ме изнервят. Никога не знам трябва ли и колко да давам, и без това едва се научих как да се оправям по заведенията. Вие от кои сте – ларж, колкото е прието или какви пет лева?!

 

* от френски (pourboire – за пиене) и руски (на чай – за чай).

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

1 Comment

  • аз казва:

    Не мога да реша от кои съм: според мен е доброволен акт, който изразява задоволството от хубаво дадена услуга, давала съм и 30-40% бакшиш, а преди седмица конкретно и ясно обясних, че няма да дам след като за едно еспресо и чаша сода чаках 15 минути…
    от друга страна защо трябва да се даде бакшиш на човека, който ми мие колата? та нали си плащам?
    може би трябва да се обсъди…?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline