stock-vector-taxi-driver-s-maze-game-help-the-lost-taxi-driver-find-the-right-way-home-to-the-airport-mazeОтдавна не съм споделяла башкишни преживявания, а не е да не е имало. Наскоро обаче ми се случиха две едно след друго. И не спират да те карат да се чудиш – да ги обичаш ли или да ги мразиш, като те лутат от едната крайност в другата?

#1

– Добър ден! Отиваме в Люлин, след малко ще ви кажа къде, че забравих адреса.
– Е, за сега и Люлин стига.
– Абе, беше нещо като осми микрорайон, блок 329 примерно…
– Няма как блок с триста в номера да е в осми микрорайон.

Звъни телефонът, казват ми адреса. Не съм уцелила нищо, освен квартала. Като бонус ми съобщават и улицата и вече успокоена се облягам назад.

– Не я знам тая улица, ама няма страшно, ще я намерим.
– Е, нали има GPS?
– А, няма за една улица да го пускам я.

Стигаме карето, но от улицата няма и помен, от блока още по-малко. Въртим се из разни задънени междублокови сокаци, докато накрая не издържах и поисках да сляза и да извикам да ме приберат.

– Няма страшно бе, ще спра апарата, ако това те притеснява.

Притеснява ме, и още как! Само тук навъртяхме поне левче… След още два неуспешно нацелени блока и все още включен брояч не издържах, слязох и се обадих на спасителния екип. Разбира се, на бакшиша мистериозно му бяха свършили всички дребни, та ме увътри по всички възможни начини, за които се сети.

#2

Същата вечер след дълго и показно мляскане с моя спасител преди да се кача в таксито, попадам на един интересен образ с невероятна гола глава и профил като от римска монета. Аз, както винаги на връщане – порядъчно оживена от количествата джин, той – пуснал някакъв рок по радиото. Незнайно защо се засрами от него и го смени.

– А, не, върни, върни, не го махай!
– Така ли, радвам се, че все повече хора слушат.
– Е как, винаги! Наистина е хубаво, че се слуша повече, макар у наше село още да не личи толкова. Но има надежда де, чалгата леко отстъпва за сметка на хубавата музика. А ти знаеш ли, че ми приличаш на китариста на Accept – Волф Хофман? Между другото нямам и стотинка, но не се притеснявай, ще се обадя на мъжо да слезе да плати.

После разговорът някак си се премести върху моята работа и бакшишният Волф изяви желание да ми стане студент, поканих го настоятелно, но му казах, че ще го скъсам…

– А, ето го и мъжо, карай там към него, той ще плати. Леле, гледа лошо…
– Интересен живот живееш – каза с плешивата си усмивка той, докато аз бях разцъфнала до него и ровех в балата двулевки, подбирайки щедър бакшиш.
– Само, ако знаеш… ;)

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

2 Comments

  • LaSombra казва:

    Не си знаела как да постъпиш с онзи в Люлин. Номерът е, щом слезеш от колата казваш „Абе чакай, тука изтървах една петдесетачка под седалката…“ Онзи ще отпраши с мръсна газ и няма да трябва да му плащаш :D

  • Гарга Рошава казва:

    :)) за другия път ще знам!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline