Мине – не мине и току се замислям за красотата на простотата. Винаги стигам все до един и същи извод – колкото по-простичко живее някой, толкова е по-щастлив. Обратно на принципа „Колкото повече знам толкова повече знам, че нищо не знам“ (Сократ) – колкото по-малко знаеш за света около теб, толкова повече си мислиш, че знаеш и следователно имаш нужда от по-малко. А тия дето уж много знаем с течение на времето сме се барикадирали с толкова много технологии, процедури, предразсъдъци, че все нещо ни липсва и все нещо чакаме, за да се почувстваме истински щастливи. А всъщност щастието е в малките неща. Убедена съм, че примитивните (според нас) народи всъщност са много по-щастливи и удовлетворени от живота от нас. Тези, които живеят най-близо до природата, уважават я и се радват на благата и. И друг път съм казвала, че не ме вълнува материалното и мога да съм щастлива и без него, но животът и обществото ни са такива, че е трудно да го пренебрегнеш (напълно).

Не отричам прогреса, напротив, той улеснява моя така любим и необозримо голям мързел. Но той ни прави нещастни. Заради високите блокове наоколо не виждаме изгревите и залезите. Заради неоновите реклами и уличното осветление нощем не виждаме звездите. Заради безбройните газове не можем да поемем дълбоко глътка свеж въздух. Заради мръсотията не виждаме цветовете на цветята. Заради химикалите не можем да откъснем и отхапем зряла праскова край пътя. Заради шума от трафика не чуваме птиците по дърветата. Ако въобще има дървета. Прогресът е докарал безброй негативизми, които са ни накарали да забравим кои сме и откъде идваме. И кои са важните неща в живота. Наистина важните. Това не е новата още по-голяма плазма на стената, на която да гледаш световното по футбол с HD качество. Не е мечтаният ъглов офис с големите прозорци. Не е двуседмичната почивка на о-в Санторини. Не е новият джип, за чието изхранване ти трябва лична бензиностанция. Не е жената на съседа. Е, в някои общества тя върши работа ;-)

Разбира се, след като вече сме носили бутикови дрехи, гледали сме над 300 сателитни канала, имали сме оптичен интернет с висока скорост, пазарували сме от претъпкани хипермаркети, качвали сме се дори и само за 500 метра в колата, не можем да живеем без климатик през лятото, не знаем как да ловим храната си, звъним си по мобилния дори и в съседната стая, след като живеем по целия този начин, едва ли ще можем да бъдем щастливи някъде без всички тези неща. Поне не в началото, докато не преживеем абстиненцията, не се пречистим и не спрем да се ръководим от принципа „колкото повече имам – толкова повече искам“.

Винаги, когато започна да размишлявам на подобни теми се сещам за онази книга – „Aquarius – Далаверите на един Водолей“ на Владимир Христов – Вовата. В нея той разказва как по време на неговото пътешествие е бил на Маркизките острови. Описва хората там и начина им на живот. И това, което ги прави щастливи. А то си е цяла житейска философия, ние не го можем. Поне повечето от нас. За мен остава само да си мечтая един ден да попадна там, поне за малко, и да прихвана от тяхната простота. И понеже ми се иска да ви преразкажа всичко, по-добре да пусна тук откъс от книгата с малки съкращения. Отделете малко време, когато можете и прочетете на спокойствие разказа. Мисля, че няма да съжалявате. По-скоро ще започнем да споделяме обща мечта ;-) За фон може да послушате и малко подходяща музика. 8-?

 

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

10 Comments

  • kenkal казва:

    :) Много навреме ми дойде този разказ. Благодаря! А истината за нашите „примитивни мозъци на бели хора…“ в края просто ми пасна по много показатели.

  • Недоразбрал казва:

    Потърси и „Рароя – щастливия остров“ на Бенгт (Бернгт???) Даниелсон.

    Ако по време на търсенето решиш да използваш 2-3 бири за примамка – шансовете ти се увеличават многократно (е, всъщност само право пропорционално на бирата).

  • Недоразбрал казва:

    P.S. Ако ще захвърляш iPhone-а – нали не е заради новия модел??? :)

  • Гарга Рошава казва:

    ако някой вдъхновен от моите писания ще захвърля айфони, да свирне овреме, да мина след него да събирам.
    а за биричките няма проблем, само да не стане като със страта…

  • kathryn казва:

    Къде фукнА пак, да ходиш на маркизките острови? Я си стой в цивилизацията :). Това с „фу“-то и смяната на мъжа най-много ми хареса. Виж, 24 деца ми се виждат малко множко. Светът и без това е пренаселен.

  • Гарга Рошава казва:

    ма те само сумарно са 24 :)) пък циливилизацията си я дръж!

  • vasko казва:

    Запази си Айфона докато пристигнеш на Маркизите, пък после го хвърляй ;)
    То там май и обхват нямат на повечето острови..

  • DividedByZero казва:

    Това за красотата на простатата нещо не го разбрах.

    Да не си станала хирург?

  • Гарга Рошава казва:

    а, аз от просташки жлези не разбирам, сори. сбъркАл си доФтора.

  • Асен казва:

    О, много ми беше приятно да прочета това. Книгата на Вовата съм я чел може би 3-4 пъти, но я нямам за съжаление.
    Страхотно!

1 Trackback or Pingback

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline