Тия дни малко ме нямаше. Липсвах просто. Откъдето и да се погледне. И понеже вече имам психо изкривяване, докато ме нямаше написах 2 статии и измислих други 2 теми. За това беше леко тъпо, че като се върнах и се разходих тук-там, открих, че малко преди мен моррт вече е писал по едната моя тема. Но това не е лошо. Просто ще си доразвия мисълта. И ще се скарам на моррт за дето не е дал възможност чрез коментари да му наковем канчето за това, че е решил да не реве публично. Все пак и ние имаме нужда от хляб и зрелища. Хляб в магазина има
Иначе аз тъкмо бях стигнала до същия извод – че след като си се утвърдил в някаква степен някъде и някакви хора са те поопознали криво-ляво, е доста по-трудно да ревнеш така, както си го правил преди, когато няколкото ти читателя са били напълно непознати. И все пак – трябва ли да се променяме заради това? Или периодично да си правим нов блог, където да ревем известно време, преди да минем нататък? За мен нещата стоят така – или спира да ти пука и си караш през просото както преди, или ставаш друг човек, слагаш маската и пишеш за читателите, а не за себе си. А блогът не е ли всъщност твоят дневник, в който записваш какво те е зарадвало, изтормозило или защо са ти избили чевиите? Това, че е електрически (много ми хареса това, открадвам си го ), не би трябвало да променя нещата. Просто хората, които имаме нужда от внимание, даваме дневника да бъде четен от разни непознати и неблизки нам хора – ей така, за лично удовлетворение. Колкото до познатите ни – нали за това са ни познати – да познават различните ни страни. Ако отношението им към мен се промени в посока надолу само защото са открили нещо неподозирано, хич не ми и трябват.
В моя конкретен случай, блогчето ми дава възможност да кажа косвено на някои специални хора неща, които по разни причини не мога да им кажа лично. Освен това е моят отдушник. Душевният ми кенеф. Ако не мога да се освободя от натрупваните емоции (в болшинството случаи негативни), просто ще ми гръмнат бушоните някой ден. И вместо да надувам главите на всеки един от обкръжението ми поотделно, с един куршум отстрелвам цяло стадо. За сега сработва. Наистина, на няколко пъти изпаднах в състоянието на моррт, да не смея да изокам, че може да ме прочете някой, който не искам. В този случай или стискам очи и се хвърлям напред, теглейки една майна, или просто така извъртам нещата, че да ме разбере добре само който трябва. За това и някои статии са тооолкова отвлечени. Не, не се друсам. Или слагам катанец на съответната статия. Поне това мога да контролирам – кой да наднича там и кой не. В тоя случай боли ме за СЕО-то, в края на краищата го правя за себе си на първо място, после за хората, но не и за някакви измислени класации. Така де!
Казах, олекна ми, отивам да си лягам, че пето денонощие се оливам по казашки и спя по не повече от 5-6 часа в най-добрия случай
[twitter-button]
1 Trackback or Pingback
[…] Напоследък са ме налегнали отново разни мисли, подобни… […]