– Внимавай, вдясно зад теб! Аз го поемам.

     – Бий се, бий се де, убиват те, не виждаш ли?! Бягай оттам, БЯГЯЙ!

     – Удрям, не виждаш ли, че ме замрази, какво да направя? Много е силен гадът.

Тия дни у нас възкръсна едно чудовище – Играещият Франкенщайн. При това вече е зомби – живее втори живот, след като веднъж успях да го убия. Плаши ме. :-S

А се пазех. Като дявол от тамян. Дълго време се опазих – и преди първия път, и между първия и втория, всъщност особено тогава, защото вече знаех каква краста е. Но се оказах слаба, само два дни врънкане бяха достатъчни за да се пречупя и да се потопя обратно в света на злото.

Не мога да се нарека кой знае каква геймърка, даже напротив, въпреки, че играя от ’86-та. Но когато ме хване лудостта – дните минават неусетно край мен, без да закача нищо от тях. @-) Моите 5 минути започват да се равняват на поне един реален час. Животът започва да се случва след „само да довърша нивото“. Всичко, което ми се казва трябва да се повтори поне още два пъти, докато най-накрая чуя и вникна в смисъла. В конкретния случай сега половинката не се вбесява от това, само защото играем заедно ):) Но за разлика от мен, той има много по-голям самоконтрол и може във всеки един момент да спре. А аз продължавам и без него…

Вярно, има и мнооого по-тежки случаи от мен, особено тези, които играят онлайн – там вече историята познава пълни безумия, вкл. и смъртни случаи след неколкодневно непрекъснато играене. Даже наскоро разбрах, че гейм пристрастяването вече се таксува като патологично състояние, с абстиненция, лекуващо се с терапии от рода на „Здравейте, казвам се Х и съм пристрастéн към игрите“. 8-} Далеч съм от там, въпреки че има моменти, когато симптомите ми притеснително много отговарят на описаните в линка по-горе. За щастие, това приключва за няколко дни, когато се осъзнавам… или просто играта свършва.

Някои хора са започнали да извличат и материални ползи. Всъщност, това може и да не е новост, просто аз наскоро го научих. Честа практика било в онлайн-игрите от типа на World of Warcraft да се търгува с натрупаните съкровища и припаси. Срещу истински пари. Ще се окажат прави хлапетата, които едно време ми изброяваха като полезни изкопаеми дърва, злато, камъни, скъпоценни камъни, мана… Така де, нали все пак хората, които играят по около 20 часа в денонощието и съответно не им остава време да работят, трябва да не умрат от глад, а не могат да ядат камъни и дървье. Така че те просто обменят виртуалните си пари за реални. Хитро, нали? Докато аз вече втора нощ събирам камъчета, жълтици и хладно оръжие, след което ходя да продавам в магазина. $-) Да, ама на сън.

И все пак, съм против компютърните игри. Едно е да наредиш един-два пасианса преди лягане, друго е да не легнеш въобще заради обезумяло безпаметно играене. Златната среда е много хубаво място, само да знаех как да стигна там…

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline