Звучи толкова… ще използвам така омразната ми напоследък дума – позитивно! Хем обич, хем кеф, радост и веселие, един вид песни и пляски на народите… Всъщност това е името на главния герой от едноименния, овехтял вече, но все така класически английски серал на ВВС – „Lovejoy“. Добре, че беше kathryn да ме открехне, че го има в торентите, с всичките му 6 сезона! Дадоха 1-2 от тях преди бая години по Канала, не пропусках серия тогава. Дано преведат всички, за сега има субтитри само за първите 12 серии.

Очаквах, че сега ще го видя със съвсем други очи, ще ми се стори стар и скучен, наивен дори, но не би! Все така свеж и забавен, както преди 20-тина години. Провинциална Англия си е все такава аристократична провинция, емблематичните червени телефонни будки са си все така чаровни, а носталгията се пробуди като видях огромните сателитни телефони – лукс и голяма рядкост тогава (голяма, голяма, колко да е голяма… колкото две тухли четворки), както и огромен сребрист касетофон, галещ ухото със стар и див хеви метъл, а и кой вече слуша реге?!

Дребните, безобидни мошеничества, които Лавджой и компания вършат, са наслада за сетивата, особено когато натриват носа на вечния си враг – Чарли Гимбърт. Всички пият и пушат пред камерата като част от пейзажа, свободно и несъобразено с ничии политика, рейтинги и PR прийоми.

Спомням си, че когато го гледах преди години, за мен лейди Джейн олицетворяваше грозноватите конски физиономии на всички английски жени. Ерик беше лошото момче, слушащо метъл и участващо във всички полу- или съвсем незаконни щуротии, в които Лавджой се забъркваше, а на Тинкър не бях обръщала внимание до сега (защо ли?!). Чудесно му лепва описанието, което намерих за него в нета – „the genially intoxicated Tinker“ – той вечно е приятно пиян, но въпреки това чудесно изпълнява ролята на очи и уши на Лавджой.

Сериалът донякъде кореспондира със съвременния, но също толкова очарователен, колкото и да е странно да се нарече така един криминален сериал, „Убийства в Мидсъмър„. Макар да не съм била в класическата провинциална Англия, мисля, че съм почти влюбена в нея. Прекрасни стари къщи с пасторални градини, имения на залязващи аристократи с тристагодишни ливади, надъхани и дейни селски активисти, организиращи мероприятия от всякакво естество (като състезание по биене на църковни камбани), и т.н., примери безброй. И двата сериала представят един спокоен и безметежен селски живот, разнообразяван само от маниите, в които са се превърнали хобитата на тези така уравновесени иначе хора. Карат ме да се чудя всеки път – как, по дяволите, се издържат? С бране на гъби?

Предстои ми ново ходене до Лондон. Вълнувам се, разбира се, но повече искам да отида извън него, в малките градчета и селца, за да проверя дали наистина атмосферата е такава, каквато е представена в тези два сериала. И ако е, сигурно няма да искам да си тръгна. А до тогава – продължавам да се наслаждавам на живота и радостта и да изпитвам удоволствие от гледането на „Лавджой“… и от всичко останало.

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]

4 Comments

  • frog казва:

    Падам си по „Убийства в Мидсъмър. :) Ама тези английски провинциалисти били големи маниаци, бе! Във всеки епизод има по 3 убийства, кое от кое по-изчанчено. :D

  • Steliyan казва:

    Заповядай в село Калиманци – само на 16км. е от Варна – бъкано е със стари англичани :)

  • Гарга Рошава казва:

    аз не искам стари англичани с млади ливади, а обратното :P

  • kathryn казва:

    О, да, говори ми, говори.
    Замислих се сега, кое първо пробуди, нестихващата ми любов, към англичаните, които са меко казано, приемливи даже и на по-преклонна възраст. /Вземи за пример сър Антъни Хопкинс или колегата му Бен Кингсли или неустоимия Джеръми Айрънс…ох!/ Джейн Остин с „Гордост и предразсъдъци“, трябва да е била, далеч преди сериалите и филмите за и с тях. Филмите допринесоха точно с картините на английската провинция.
    Колкото до лейди Джейн, ще ме извиняваш, обаче освен с конската си физиономия в ония времена правеше впечатление и със страхотните си дрехи. Социализъм беше, все пак.
    И не си само ти, дето се питаш: „Как по дяволите се издържат?!“
    П.П. Един от епизодите в „Убийства с Мидсъмър“ се въртеше около колекция орхидеи и най-ценния екземпляр в нея. Очите ми изтекоха.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline