Тия дни се събуди старата ми, неугасваща мечта да живея в собствена къща с прилично голям двор. Имаше някаква надежда, че нещо може и да се получи най-накрая, но тя в последствие беше смъртоносно ранена, макар че лекарите все още се надяват на чудо. Ако не друго, поне си помечтах и пооплакнах окото.
В процеса на обсъждане за пореден път възникна спорът – крайградско-селска къща с двор или централно-градски апартамент? Основният спонсор както винаги има обратното на моето мнение и ме смята за инфантилна мечтателка заради това, което мисля. А аз се опитвам съвсем аргументирано и обективно да обясня защо точно моят вариант е по-добър и как не си измислям нещата сама, а че по цял свят е така – даже в университета едно време учехме за дезурбанизацията и „кварталите-спални“ (субурбанистични агломерации). Е, изсмяха ми се и темата беше приключена за момента, но ще си го кажа тук. Може пък някой да ме обори достатъчно разумно, за да си променя мнението (да бе, да, сякаш е възможно).
„ЗА“ апартамент в центъра:
-
малки разходи за транспорт до работа, бързо придвижване;
-
относително по-малки режийни (ток, вода, поддръжка, ремонти);
-
близост до Морската градина и морето, магазините, хората, цивилизацията;
-
евентуална гледка от по-горните етажи.
„ПРОТИВ“ апартамент в центъра:
-
пълна липса на места за паркиране;
-
почти пълна липса на пространства за игра и разходки, с изключение на пренаселената и презастроена вече градина;
-
шум и мръсен въздух, на практика невъзможност да държа отворени врати и прозорци поради опасност от натравяне с изгорели газове (и въобще не преувеличавам);
-
съседи от входа – това никак, ама никак не е за подценяване! Едно е да не ги поздравяваш и да се правиш, че не ги познаваш, ама друго е като ти протече покрива и трябва да изкопчиш от тях пари, а те са се свили като кокоши задник.
„ЗА“ (край)градска къща с двор:
-
тишина, спокойствие, относителна чистота;
-
пространство, където човек да релаксира, да се занимава с хоби (ах как ми трябва такова пространство!) и някога си евентуалните бъдещи деца да играят без опасност да ги гътне кола или да стане нещо по-модерно от рода на педофилщини и отвличания;
-
винаги (сухо) място за колата;
-
при добър късмет и по-дълбок джоб може и гледка да има.
„ПРОТИВ“ (край)градска къща с двор:
-
отдалеченост и повече разходи за транспорт до работа;
-
по-скъпи поддръжка и отопление (но пък има възможност за ползване и на алтернативни източници);
-
слаба вероятност за кофти комшии, но поне нищо няма да делим.
-
друго просто не се сещам!
И като стана дума за комшии… Това наистина си е напаст Божия! Съвсем малко са хората, които съм чула да са доволни от съседите си. Винаги се намира поне един, дето да вмирисва цялата работа – къде преносно, къде буквално. При нас ситуацията е много зле – които не са по-стари от 70 години, живеят под наем и не ги е еня. Дъртите отказват да плащат за каквото и да е, нали им е по-лесно да минат и да си избършат обувките на моята изтривалка, вместо да плащат за чистачка, наемателите – и те не плащат, нали не са оттук и са за малко. Имаме си и един алкохолик, който е всеобщото оправдание да не искат да чистят, ремонтират и плащат – понеже той чупи и разваля. За това две зими вече входната врата зяе отворена, а стъклата между етажите са изпочупени. Кой го отнася – ние, разбира се, понеже сме на първия етаж. Да не споменавам, как и домофоните не искат да оправят, а всички на нас звънят, че ни било по-лесно да слезем да отворим.
Обаче вече казах „Баста!“ – не отварям на никого, ако не го видя през шпионката, а понякога и след това. Не плащам за нищо, докато не оправят това, за което вече съм платила. Не чистя, докато не наемат чистачка и не спрат да ми ползват изтривалката. Не съм любезна като преди, не поздравявам и не им се усмихвам. Превърнах се в една от тях – тъп, навъсен, невъзпитан темерут!
И за това си търся къща. Самостоятелна. С ограда. По-височка, все пак сме в Булгаристан. Тогава поне като дам пари за поддръжка, ще знам, че е имало файда, а не са потънали безследно в нечий джоб. И моето ще си е мое и ще си го пазя.
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
[twitter-button]
Та забравих… аз съм за къща и докъде ми стига поглед – да ми е гледка без да ми се блъска погледа…
Мда…
п.с
Кефи ме блога ти
Ако си мислиш, че да живееш в къща е по-малка свинщина (и ако сте 2 семейства в къщата с обш вход и стълбище) ЖЕСТОКО се лъжеш ! Истинската къща е двуетажна,с малък двор отпред и голяма градина зад къщата,гараж и ограда.И най-важното – ЕДНОФАМИЛНА !!! Подръжката на къща е по-скъпа от колкото на апартамен и слугинажа е повечко.Двора също си иска своето. Ако погледнем новото панелно строителство на къщи – много може да се икономиса от енергийните разходи и там може да е дори по-добре от апартамент.Аз съм твърдо ЗА къща но да имам и финансовите възможности да си я позволя и поддържам
Len
P.S. Не забравяй,че ако имаш къща и си близко до морето лятно време си направо хотел за родхините – цяло лято без прекъсване!
да не мислиш, че не съм мислила по тия въпроси? ще карам по точки:
1. никакви две и повече семейства – категорично еднофамилна, ако има как и да е единствена в радиус километър – най-добре
2. по-скъпата поддръжка е сложена в негативите – общо взето няма как да се избяга от това, макар че понякога нещата са относителни.
3. градинският слугинаж е част от хобито, така че се предполага, че умората ще е сладка.
4. мъжо е голям фен на сглобяемите къщи, така че и това е вариант.
5. ние и така и така сме си целогодишен хотел на полупълен пансион, с плътна заетост през лятото, така че нищо няма да се промени особено много
Illusions, това пък с решетките го ненавиждам!