Тези дни нещо хич не ми върви писането. Като изключим, че през повечето време въобще и не се сещам за него, когато се сетя, то е само за да установя как не ми се пише точно в дадения момент. И така от около седмица. Стоят си седемте започнати чернови, някои вече около месец, чакайки да дойде тяханата муза. А тя не идва. Явно животът ми потръгна прекалено гладко и прозаично. Което не е лошо, но вреди на писането. Седя си с чаша кехлибарен коняк и тъмно парче лютив шоколад, които сами по себе си се явяват чудесна предпоставка за едно здраво плодотворно писане, но нищо такова не се случва. Май е дошъл моментът да вдигам чукалата и да хващам стопа, пък да видим какво ще стане. При всички случаи ще има поне малко материал за блога.
[twitter-button]
