Много отдавна се каня да покажа (добре де, да се изфукам), с нещата, които правя с ръцете си. От малка обичам все да майсторя нещо, взела съм го генетично от дядо ми. Доста време исках да ставам часовникарка, докато не порастнах малко и не открих бижутата – тогава съвсем естествено вече исках да стана златарка. Както много други мои мечти и идеи, така и тези бяха посрещнати с насмешка от родителите ми и с онзи поглед тип „помечтай си, но не прекалявай, понеже това никога няма да стане“. Дълги години след това бях зарязала и идеите, и дейностите в тази насока. Само отвреме навреме, когато много ме засърбят пръстите, търсех нещо да направя, докато имам муза.
Първо припламна леко желание за картички, макар все още да не ми е ясна огромната мания, която цари с тия картички, но се оказа приятно, интересно и с не особено лоши резултати занимание. Още тогава мислех да пусна пост за тях, но така и не се наканих. След това ме присърбя другаде и реших да си нанижа нещо от мъниста – стара моя страст от детските години, а и без това имах такива, които се търкаляха вкъщи от години. Понеже отново не писах тук, макар всичко да е надлежно снимано, реших да се похваля поне на kathryn, нали я знам, че си пада по такива изпълнения. Показах ѝ снимките, тя ги хареса, похвали, върна ми с нещо нейно, аз се амбицирах и така започнах да правя още неща. После разбрах къде са магазините за консумативи и нещата започнаха да стават леко неконтролируеми.
Там някъде, през януари, се плеснахме по челото и почти едновременно споделихме идеята да си направим магазин. Тук може би трябва да кажа, че освен нас двете, има още една грация, наша приятелка, която доста преди нас беше затънала в манията по правене на бижута. Обсъдихме идеята и с нея и така беише решено – ще правим онлайн магазин за продажба на бижутата, които правим! Къде майтап, къде истина, но през юни платихме хостинг – вече нямаше връщане назад. Аз се хванах с магазина, борих се като свиня с тиква, добре че през цялото време ме подкрепяше мощният гръб на Коко. Междувременно понаправих още бижута, насъбрах купища идеи, а няма да казвам колко материали накупих от чужбина. Така пускането на магазина стана вече наистина необходимо. Накрая минахме и през Калин, който за мен си остава богът на SEO-то и бяхме готови да режем лентата.
Понеже се познавам какъв съм мързел и как лесно ме напускат добрите идеи, накрая пришпорих нещата и къде готови, къде – не, пуснахме онлайн магазина Нота Бене официално на 27. 08.2012 г. Още през първите пет минути се случиха първата поръчка, както и първото счупване на магазина, добре че отново Коко беше насреща да оправи мигновено проблема. Сега остава да се надяваме, че няма да има повече проблеми, но че ще има повече покупки, да си пожелаем по-платежоспособни клиенти – ценители, повече време за работа и все по-добри идеи. Който желае, може да хареса страницата ни във Фейсбук или да ни стане приятел пак там.
Понеже снимките на моите бижута така и така могат да се видят в магазина, мисля тук да не пускам албум, а в отделен пост ще ви досадя с малко картички.
[wp:svejo-net]
Уауа!!! Страхотно бе, Рошаво :))) Поздравления и успех! Аз една финтифлюшка не мога да вържа, добре че има творци като теб 🙂 Падам си по такива бижута 🙂 „Бягам’ да разглеждам :))) Казах ли ,че желая успех?! Е, успех!!! 🙂
ау, иронийо, толкова отдавна не си коментирала, че си заподозряна в спам. то какво и да коментираш, като няма кой да пише. мерси за двойния успех, а дано!
Хубаво е човек да има някакъв талант и да има щастието да го развие. Когато харесваш своята работа, ти работиш с желание и си наистина мотивиран.