Случвало ли ви се е да излезете да купите хляб, а да се върнете с капан за сънища и още 6 пълни торби? С мен става редовно. Голяма грешка е да ме пуснат да пазарувам с пари в джоба, защото имам невероятната дарба да ги изхарчвам до стотинка – буквално. Така пресмятам какво да купя, че да наместя и последното петаче и да се прибера с натежали торби и олекнали джобове. Пазаруването винаги ми е действало ободряващо и ощастливяващо, за това неведнъж съм го използвала като терапевтично средство. Кога обаче се е превърнало в мания, ми се е изплъзнало (между пръстите).

Нещата са още по-зле откак преди 4-5 години открих онлайн пазаруването – лекотата, с която се случва, както и невиждането на излитащите от портфейла ми банкноти го правят един прекалено лесен начин за подхранване на манията. Но пък успявам да се сдобия с куп не чак толкова нужни ми неща, които ме правят щастлива за около два дни, след което в повечето случаи биват забравени в някой шкаф.

Как разбрах, че пазаруването вече не просто ме успокоява при необходимост, а е станало мания ли? Когато се усетих, че прекарвам часове наред, понякога и дни, ровейки в онлайн магазини, въпреки че по разни причини въобще не е възможно да осъществя покупка от тях. Или когато осъзнах, че при всяко влизане в по-голям универсален магазин пазарувам като че ли още утре идва краят на света и аз се нуждая от бункер, пълен с несметни количества храна и вещи, които вече имам, но нека има повечко, че не се знае след колко години ще мога пак да пазарувам. 

Четох някъде преди време, че това безумно, хаотично и ненужно презапасяване е признак на стрес и страх по време на криза. Може и да са прави, макар че аз съм вещоманка от дете и придобиването на нови и нови съкровища винаги ми е било слабост и без да е обвързано с кризата. Или може би пък е свързано – тогава, в условията на социализъм, магазините бяха пълни (или по-скоро празни), с еднообразни, скучни стоки, а аз по сто пъти прелиствах хилядите страници на каталога на Quelle

Любимият ми форум никак не ми помага в опитите за въздържание – там непрекъснато текат поръчки на цветя и всякакви свързани с тях джвъджки. Няма да ви казвам, каква камара градински цветя съм накупила, при положение, че дори нямам градина. Но самият акт на пазаруване ми носи по-голямото удоволствие. Ето и сега, например, поръчах си дърва! Преодолях вроденото си нежелание да контактувам с непознати, особено да правя първа крачка, и се свързах с фирма вносител. Преглътнах срама, докато обяснявах за какво, аджеба, ми трябват десетина корково-дъбови кори. И за какво наистина – да има, пък те все някога ще влязат в употреба. Отново придобиването се оказва движещият мотив, по-важен от проследващото приложение. Но пък как е хубаво, като започнат да пристигат една след друга пратките. Толкова хубаво, че чак се вцепенявам какво ще ги правя толкова много неща.

Тия дни пък прочетох, че имало поне едно полезно нещо в тази ми мания. Макар че явно има ефект само, ако пазаруването е от истински магазин, а не от канапето, приело вече формата на задните ми части. Струва ли си обаче да използвам задоволяването на шопинг-глада, за да взема дневната си доза движение? Прекалено разорително е, къде-къде по-евтино ще ми излезе, ако всеки ден просто карам колело. Обаче това не би ми напълнило душата така, както пълните торби. Ех, каква дилема!

Изводът е един и безспорен – неспираемо съм пристрастена към безцелното и ненужно пазаруване. Помощ!

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline