Два часът е. Всичко е спокойно. Дори прекалено. Отсреща два прозореца светят под наполовина спуснатите щори. Може би и други има, но не става ясно именно заради щорите. Тук дори и през деня повечето прозорци са с плътно спуснати външни ролетни щори. Не ги разбирам тези хора, как може да живеят като прилепи?! Аз дори и нощем не мога да издържам на съвсем тъмно, какво остава за денем.

Тихо е. Няма ги дори така характерните за България закъснели и подпийнали компании, прибиращи се със смях и пиянска песен на уста. Дори коли не минават. Таксита също. Градът спи. Дълбоко и повсеместно. И най-вече скучно. Макар и никога да не съм била привърженик на бурния нощен живот, все пак понякога съм (с)нощна птица и тогава се радвам да разбера, че не съм единствена от своя вид (нали трябва да се продължи рода). Радват ме и денонощните шкембеджийници и баничарници. А тук няма. Пълно мъртвило, откак преди два часа минаха боклукчиите и последното метро. Спи и клошарят на входа на аптеката отсреща. Ляга си точно в 10, за да стане в 6 сутринта. Като всички останали.

Лисабон. Градът, който спи. Непробудно.

 

P1240635

P1240640

P1240645

P1240649

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

3 Comments

2 Trackbacks / Pingbacks

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2023 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline