В това еманципирано време съвсем нормално е да се разменят ролите и на приказните герои. Сега ще ви разкажа приказката за отегчената принцеса и цяла сюрия спящи красавци.

Имало едно време една принцеса. Тя не била като другите принцеси, които ходели на тълпи, бродирали за норматив и цвърчали като ято скорци. Нашата принцеса вместо това по цял ден блеела през прозореца и си мечтаела за принцове. Понякога щастието ѝ се усмихвало и тя си намирала някой свободно шляещ се красавец.  Придърпвала го към себе си и го оплитала в любовни мрежи.

Разбрала за това майката на принцесата и отишла при дежурната вещица. Накарала я да направи магия, която да откаже принцесата от разгулния живот, на който се радвала. Тогава вещицата, която се оказало, че е най-подлата и коварна вещица с извратено чувство за хумор, омагьосала принцесата така, че който и принц да се доближи до нея, да заспива непробудно за 100 години.

Принцесата нямала представа за магията и когато срещнала поредния красив принц и го накарала да се влюби, с изненада видяла как той заспива до нея. Тя не знаела какво да прави, такова нещо не ѝ се било случвало до сега. Почакала малко, като решила да му даде време да си почине от скорошната изтощителна езда. Красавецът обаче продължавал да спи и тя станала нетърпелива. Раздрусала го първо леко, после по-силно, накрая му запушила носа, но принцът само се разсумтял в съня си и се обърнал на другата страна. Принцесата се ядосала и го оставила да си спи, а тя отишла да си намери друг красив принц.

Същото се повторило и със следващия, и с по-следващия, докато тя накрая се отчаяла и горко заридала до един кладенец. В този момент от дълбините на кладенеца се чуло прокашляне и няколко кълба дим излетели във въздуха. Принцесата спряла да плаче и видяла една зелена глава да се показва над ръба на кладенеца. Това било зеленото блатно чудовище, с малка лула в устата, от която излизали бели кръгчета дим. Принцесата била чувала за него, носели се слухове, че която го целуне, ще е най-щастлива на света, само че никой не знаел защо. Тя била толкова отчаяна от красивите спящи принцове около нея, че направо се втурнала към чудовището, захвърлила лулата от устата му и го целунала.

Принцесата наистина била много щастлива със зеленото чудовище. То не се превърнало в красив принц, както всички се надявали, но пък магията не му действала. Принцесата яздела с него белия му кон до пълно изтощение и после двамата заедно спели и събирали сили за нова езда. И така си живели щастливо сто години. Тогава спящите красавци се събудили и започнали да търсят къде е принцесата. Като не я намерили, те отишли при ятата бродиращи принцески, на които им било все тая какво правят принцовете, стига да са красиви и да не ги карат да яздят повече от минимално необходимото.

Каква е поуката ли? Кой казва, че всяка приказка трябва да има поука? Е, добре де, тази има. А тя е, че на света има много красиви принцове, но зелените чудовища са кът и за това са много по-ценни. От бродирането се затъпява, а родителите не трябва да се слушат. Сексът на бял кон (на, не със!), е здраве. Сполай ви, добри хора, дето като мен три дни яли, пили и яздили!

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline