… беше челен и с висока скорост, едвам оцелях. Първо бяха книгите, разбира се. При цялата тази маниашка истерия, ширеща се навсякъде около мен, не издържах и реших, че трябва все пак да видя за какво става дума. Смлях ги за няколко дни, докато скучаех зимата сама в Лисабон. Четох ги на компютъра, почти денонощно. Със сигурност повече нощно. Тогава надълго и нашироко ги разнищвах с kathryn, с която достигнахме до няколко фундаментални прозрения, обясняващи направо мистичното влияние, което тези толкова зле написани книги имат върху женската (почти без изключения) половина от читателите си. А именно, че всяка средностатистическа фуста между 10 и 60 години, която не получава (достатъчно) секс и обожание от посредствения си, не-свръхестествен партньор, мечтае да е на мястото на невзрачната Бела, с която не е никак трудно да се отъждестви. Явно това е печелившата формула на успеха в наши дни:

Изсипете един чувал с митични герои с висок сексуален заряд, в чудесно здраве и с перфектна физика, добавете една мръхла, около която да търчат, докато тя кротко и овчо си мръхти и милионите ще потекат към банковата ви сметка.

Скъпи фенове на Здрач, моля осъзнайте, че понеже вампирите са мъртви и не изпомпват кръв, никога не могат да получат ерекция. Наслаждавайте се на фантазиите за това. – Искрено ваша, Логиката

Започнах да чета невярващо, чудейки се това литературно недоразумение някакъв майтап ли е или все пак чета истинската книга? Все едно беше писана от 12-годишна бездарна ученичка, блееща в час по вероучение. Скучен и неестествен диалог се редуваше със скучен и неестествен диалог. Постното повествование зацикляше непрекъснато върху промиващите мозъка клишета – неизменните златни очи и мраморно твърдата, гладка и бяла кожа на обекта на мокрите сънища на всяка уважаваща себе си тийнейджърка по света – Едуард. Другото неизменно беше смотаността на главната героиня, която, опасявам се, не е ничия мечта – Бела. Колкото до фабулата – или хубаво, или нищо, за това мисля да замълча. Всъщност, надписът на тази картинка казва всичко – „Махнете любовния триъгълник и „Здрач“ е за едно момиче, което се премества в град, където много вали.“. Толкова.

А филмите?! Там, където сценаристите и режисьорите имаха шанс да пооправят нещата, позволявайки си малко художествено изкривяване на историята и образ(ц)ите от малоумните книги, те бяха избрали не просто да следват буква по буква умопомрачителната посредственост, а дори да натъртят върху нея. Диалозите останаха покъртително неестествени и тъпи, динамиката на действието… какви ги говоря, пълната липса на динамика и действие бяха способни да приспят и най-големия кофеинов маниак. Всъщност, ако трябва да съм откровена, филмовият екип се беше справил блестящо с пресъздаването на апатичните герои от книгата, особено добър е подборът на мръхтящата Бела, макар и силно гримираният мъжки  вампирски отбор също да заема достойно място до нея. Единствената наслада за моето око беше „кучето“, когото съвсем целенасочено държаха гол през повечето време. Мога да потвърдя, че това работи!

И понеже нямам намерение да пиша поредното ревю, а съвсем егоцентрично да опиша собствените си чувства, връхлетели ме докато чета книгите и гледам филмите, ще премина направо към изводите. Бях потресена от началото до края – книгите бяха ужасно, невероятно некадърно написани! Това, в комбинация с любителския превод, на който попаднах, просто ме втрещи. Изчетох ги, вцепенена от ужас, чудейки се как е възможно да съществува такава посредственост и тя да се радва на небивал световен успех!

Филмите бяха скучни, досадни и без никаква кинематографска стойност. Тривиалните похвати, на които са разчитали режисьорите, комбинирани с клишираните диалози на сценаристите, само допринасяха за още по-лошото впечатление, което всички серии, без изключение, оставиха у мен. И понеже съм се постарала да ги изтрия от паметта си, сега в ума ми се е загнездила само последната, слава Богу, наистина последна пета серия от четирилогията (още един невероятно дразнещ похват, който беше досаден при Хари Потър, продължи да е досаден и сега). Това изцеждане и на последната капка… кръв, от мозъците на публиката, постигнато чрез разделянето на четвъртата книга в два филма, наистина можеше да доведе до фатален край. Още на 5-тата минута ми се искаше да си пръсна главата. На 15-тата реших да пренасоча гнева си и ми се прииска да пръсна главата на този, който ме беше завел почти насила да гледам това недоразумение. След първия час реших, че няма да го направя, понеже едва ли има по-голямо наказание за него, от това, че гледа филма за втори път, заради мен. :twisted: Това ми донесе известно перверзно удовлетворение.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline