не се отдалечавайХората идват и си отиват от живота ти, предимно май си отиват, оставяйки те да се чудиш в теб ли е вината или просто те са си такива. За някои, които си тръгнаха дори без дума, още ми е болно и ядно, за други вероятно не се и сещам. Понякога ми се иска самата аз да се оттегля от всички, ей така, без обяснения, но това противоречи на виртуалния ексхибицонизъм, който развих през последните години. И все се оправдавам, че работата/доходите ми зависят от интернет, от общуването с хората, от набирането на списъци със стотици контакти. Непознати и студени, напълно безлични. И въпреки това, не се отказвам от тях. Дори и когато ми коства огромни усилия да ги запазя. В трагедия се превръща всяка възможна заплаха да изгубя така скъпоценната си „листа“. А всъщност общувам с една шепа хора, които познавам и в реалния живот и на които държа. Които съществуват и ще продължат да го правят, дори и да нямам безкрайни обвързващи списъци. Това не обезценява ли всички останали?

отнесена от вихъра

Имам някакви виртуални познати, които се смеят на шегите ми, и за които знам повече от собствените им близки. Но това прави ли нас близки? Не мисля. По-скоро е като да надничаш зад пердето на комшийския прозорец. Неусетно ставаш съпричастен, когато съседът си надроби салата и си сипе ракия. Мислено му казваш „Наздраве, комшу!“ и отпиваш от собствената си чаша. И ако той не си сипе ракия, след три дни забравяш, че съществува. Както и другите забравят за теб. Но защо ми пука?!

 

3 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline