Следващото състезание беше на полето на бехемота. Целта беше да бъдат достигнати десет флага закачени по скалите. За бехемота това не беше проблем. Той с лекота достигаше до флаговете и ги събираше. Хидрата обаче ..... тя успя да събере само четири флага... Това състезание приключи в полза на Уариф и бехемота и дойде ред за следващото. Щяха да се състезават Ипотпал и Тикто. Щяха да се изправят един срещу друг базилиска и дракона.... Полето на дракона бяха високите скали, от които горяха огромни пламуци. Там Хаку щеше да атакува различни мишени, което не беше трудна работа. Той порази десет от десет цели. Базилискът също успя да се справи с десетте мишени. Следващата битка беше на полето на базилиска. Ипотпал и Хаку се приготвиха. Те трябваше да намерят десет кристални кълба в дълбока тиня. Елементът на базилиска беше вода, но звярът обитаваше мочурливи области и блата. Хаку се засили и ... е естествено Ипотпал го беше научил да изпълнява различни атаки. Във въздуха се разнесоха най-обикновени пламъци, които изпариха водата и Хаку лесно събра десетте кълба. Базилиска също не загуби много време. След дискусия на комисията беше решено резултатът да бъде равен. - Явно синът на Шакоку не притежава силата на баща си, а господарю? – докачливо попита бащата на Тикто. - Хмм. Е никой не знае с действителност. Може би е само въпрос на време. – отговори Ипотпал Втори. Тикто Първи – бащата на Тикто Втори, предвкусваше бъдещата победа на своя син. Младият принц Тикто беше основният опонент на Ипотпал Трети. И може би главният противник в бъдещото състезание за кралското място. Следващитя бяха орелът и вълкът на Хинтор и Актонор. Това състезание завърши с победа десет на нула в полза на орела. На полето на вълка звярът трябваше да справи с поразяване на скрити между скалите мишени, които не бяха особен проблем и за орела. На полето на орела обаче... вълкът нямаше шансове. Във въздуха бяха поставени мишени, които орелът с лекота порази, докато вълка не успя да достигне дори една от тях. С това дойде края на състезанието. Ипотпал беше победител, на второ място само на крачка разстояние беше Тикто, а синът на Туник беше чак на четвърто място... С това беше сложен краят на неговите амбиции синът му да стане господар на света. При раждането на Ипотпал Трети беше прието решение от всички Велики Господари, на състезанието за кралското място да бъдат допуснати само първите трима състезатели. Хидрата загуби и сега Казим нямаше да бъде допуснат до Големия турнир. Ипотпал Трети също както своя баща нямаше намерение да се излага и веднага след като спечели състезанието се захвана за работа. Той знаеше, че дракона му няма да се разболее и че може да оключи истинската му сила. Някога Великият Хилиф беше успял да отключи само първите четири от петте техники на Мрака и сега никой не знаеше какво може да постигне Хаку. Ипотпал тренираше по два пъти на ден. Той беше усвоил много знания в сферата на науката, но повече му харесваха битките. Ипотпал тренираше упорито със своя дракон и много скоро се появи тя – Мантията на пурпурния огън. Бяха изминали две години от състезанието. Ипотпал Трети имаше още осем в които да достигне до последните две нива в силите на Хаку. Той тренираше и тренираше.... И така изминаха нови пет години и Ипотпал все още се мъчеше да научи Хаку как да използва Пурпурния кръг. Един ден докато тренираха, около Ипотпал и Хаку бяха поставени многобройни мишени. Ипотпал изкрещя и този път се случи дългоочакваното събитие. Хаку създаде Пурпурния кръг и порази всички мишени. Оставаше само да бъде достигната последната техника. Пурпурният кръг обаче отне на Хаку пет години. Ипотпал се надяваше, че няма да са му необходими още толкова, за да разбере каква е последната техника на дракона. Той реши да ускори нещата и започна да тренира по четири пъти вместо по два на ден.... Дните минаваха, а резултат нямаше, никой не знаеше какво точно трябва да очаква. Свитъкът, който Ипотпал Втори беше превел и разшифровал не казваше какво е последното Мрачно умение. Казваше само, че техниките са пет.... - Ипотпал, ела да поговорим. – каза господарят на острова. - Идвам тактко. Кажи какво става? - Ами ти вече си на седемнадесет години. Надявам се скоро да ме наследиш. Ще бъде хубаво обаче, ако успееш да освободиш и последната техника на Хаку. Точно за това предлагам да започнеш отново по две тренировки на ден, а през останалото време да се разровиш и да потърсиш записки за кралството Калитрон. Все някъде ще намериш информация за Царството на Мрака и митичните му сили. - Добре татко съгласен съм. Още днес отивам в библиотеката. – отвърна младият принц. След като тренировките с Хаку приключиха Ипотпал Трети отиде право в библиотеката. Той започна да търси информация за силите на отвъдното кралство и накрая попадна на едно старо и окъсано парче пергамент. На него беше изобразено тяло на войн, но остатъка от пергамента беше съсипан от времето. Единственото, което се четеше от текста беше: „ Силата на Мрака може да бъде използвана както от светлата, така и от тъмната страна на хората. За тези, които се опитват да я използват с користни цели тя отваря измерението към Калитрон. За останалите предлага само част от своето могъщество или по-точно пет демонични магии: Черен Пъкъл, Пурпурна Стихия, Пурпурна Мантия, Пурпурен Кръг и Тамера’ас. Първата магия мож...”, тук пергамента свършваше. Тамера’ас. Това беше името на техниката, която Хаку щеше да усвои един ден. Какво представляваше, как можеше да я отключи. Ипотпал Трети реши да постъпи по следния начин. - Татко – каза принц Ипотпал. – Разбрах как се казва последната техника на Хаку. Името й е Тамера’ас. Ще замина за кралството на сенките, за да потърся повече информация. - Добре синко, бих те посъветвал да тръгнеш веднага. - Така и ще направя татко! Ипотпал тръгна веднага и след около седмица път на гърба на своя дракон той достигна до кралстовот на сенките. Там беше приветстван с почести. - Млади принце. Какво Ви води на сам? Как можем да Ви помогнем ?