Макро разходка

Така и така ме мързи да правя това, което трябва, нека поне ви разходя из наоколо. Онзи ден с любимия си направихме едно излетче за шест часа извън града, пеша. Предвид това, че към края слънцето реши да се прави на важно, преходът си беше цяло геройство. Особено към финала, когато имах чувството, че ще получа удар. Сърдечен, слънчев или с нещо тежко.

Не очаквайте особено съдържателен разказ, нищо особено не се случи по пътя, освен, че гледахме сеира на граничните полицаи, които бяха затънали до шията в… кал. Останалото – макро снимки и първи стъпки в HDR (бъдете снизходителни). Мързеше ме да си нося статива (кусур и той!), та са малко поразмазани

След обяда на тревата, съпроводен от комарите, които късаха месо от нас, съвсем ненадейно попаднах на една единствена дива орхидея. Тя е една от тези, които ми харесват най-много, понеже всеки цвят е като пич с качулка Наричат я маймунски салеп – Orchis simia.

Ето ги и юнаците, как се бяха навъртяли. И по начина, по който се дърпаха, само затъваха повече. Но коя съм аз, че да им наливам акъл…

Този път нямах забележки към двата маршрута, които обходихме, с изключение на ей тая простотия. Какви хора са това?!!!

В тази част на маршрута имаше много полски цветя и пеперуди. Красота! И един храст, накичен с бръмбъри (обикновена златка – Cetonia aurata) , заети с разнообразни дейности

И после – ни в клин, ни в ръкав – череп. Започнах да се оглеждам и за търкалящи се сухи храсталаци. А към финала се поразкриха и малко гледки.

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!