Вместо да се занимавам с купищата снимки, с които се зарих напоследък и без въобще да споменавам за купищата служебна работа, която съм зае…рязала, днес пак си взехме шапката (образно казано, аз моята я забравих и почти слънчасах) и се отправихме в преследване на поредната туристическа маркировка в близост до града.
До някъде с рейса и после – пеша покрай морето, над едни от най-големите и активни в момента свлачища. Не спрях да се чудя на хорските алчност, безхаберие и малоумие, докато гледах какви монстър-хотели вече са построили или поне много сериозно са се опитали точно там, където в момента земята се пренарежда. И като петел на бунище отгоре се кипрят гордо мутробароковите творения на нещастни архитекти.
По-натам минахме край позападнал соц комплекс, в който обаче сериозно се наливат пари. Лошо няма. Лошото дойде когато за пореден път загубихме пътя. Когато двама географи тръгнат на някъде, вероятността да се загубят е два пъти по-голяма, от колкото при нормалните хора. Или както казваше един наш преподавател – всеки велик географ някога се е губил. Ние ще да сме от най-великите! 
Е, поне пътьом докато повече от половин час обикаляхме по прашните черни пътища между вилите, без грам сянка, опитвайки се да не получа слънчев удар (днес е станало 30 градуса, както в последствие разбрах 
), понаснимах малко китки и буболечки.
След като най-накрая влязохме в правия път и в гората, започна кошмарът. Атакуваха ме цели орди злобни, освирепели комари, които искаха да си отнесат парченца от мен за сувенир. Интересното е, че мъжо няма и едно ухапване, а аз преброих в къщи пред огледалото 24, включително и такива на невъзможни и/или неудобни места. В момента задникът ми е на решето, целият в огромни, горещи и червени плюски, всяка с диаметър около 5 см. Как точно се е случило през дънките си остава загадка 
От по-рано имам горчив опит с неравностоен сблъсък с горските комари, които са колкото ситни, толкова злобни и зли. Но този път беше прекалено. Край нас се носеха цели облаци от адски инатливи и досадни гадинки, които ми влизаха във всички отверстия, до които имаха достъп. Не веднъж си забивах крушета докато инстинктивно размахвах ръце в жалък опит да ги прогоня. В един момент усетих, че съм напълно омаломощена от това непрекъснато гонене на вятъра. Но почивка не ми се полагаше. В момента, в който сприрах, на петата секунда бях накацана от поне 15 парчета. По същата причина от този етап на маршрута (около 2/3 от него или към два часа), нямам нито една читава снимка, за сметка на това изтрих около 30 размазани, щракнати в момента, в който с апарата съм замахнала към поредния кръвопиец. Наличието на тези пълчища не беше никак изненадващо, защото цялата гора беше осеяна с по-малки или по-големи блата и гьолове. Имаше дори и един аквапарк с водни люлки и пързалки – още една енигма. Там гъмжеше от разноцветни водни кончета – сини, червени, жълти, бели, но не можах да снимам нито едно, понеже концентрацията на комари беше невъзможно висока.
И този път не мина без приятни изненади. Натъкнах се на друг вид дива орхидея (най-вероятно Limodorum abortivum), както и на едни много приятни ирисчета и гъбки. За капак – жълтоуха водна змия (Natrix natrix), която се разхождаше по пътеката без наблизо да има вода, което леко ме учуди, но нямах време да се замисля, понеже провеждах разгорещен спор с половинката. Той обаче устоя на 
, 
, дори и на 
и в крайна сметка се наложи да я пусна по живо – по здраво.
Питате къде е мохитото в цялата картинка ли? Ами сложих го само за благозвучие. Всъщност след като се прибрахме ударихме по един джин със сок от сини боровинки. Оказа се невероятно освежаващо и приятно питие. Наздраве и на вас!
Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!
http://textove.com/text.php?song=c6828506 
Пеша???
Never!
Страхотна разходка сте си спретнали!
)
Без комарите, де!
И между впрочем – вся смут в душата на мъжО, след коментара ти при Кенкал, че сте му пациенти!
))) Дупка ми проби на главата, да съм разберяла поне какво животно имате! 
ами че морте, как, ако не пеша?! то са тесни горски пътеки, с оня оперативния ще се заклещиш нейде
хахаха, златина, какво ли нямам, но при него сме водили веднъж само небеизвестната повръщаща котка. между другото тия дни и без това смятах да му се обадя да кажа как я караме. надявам се тя да го е забравила вече
ако идваш на срещата може да ти разкажа
Да се заклещи, да се заклещи… Колко да се заклещи?
Море, и друг път сме се заклещвали. Преди две недели с булката тръгнахме(не пеша, нали?) по билото, по билото и отвяхме къде трийсетина километра. За шест часа и нещо. Голям кеф е там, дето циЛИвилизаята не си е изсипала прогреса във вид на кофички от мляко и ПВЦ бутилки.
Новата боя вече е история.
А, да. И снимките ти хич не са хубави. – казала лисицата, гледайки гроздето.
P.S.
Понеже жена ми, като виден естет, ми е забранила със закон думичката „цици“, вече не пиша сричката „ци“ повече от веднъж в никоя дума.
Книгата е пристигнала. Благодаря!
Страхотно е! Обаче колко страх брах, докато се престраша да седна пак пред екрана, след като зърнах онова мъничкото, жълтоухото, пълзящото чудоооооооооооооооо! Вече знам, че и от снимка на змия бягам, не само от умряла!
;D
Ей, че хубава разходка сте си спретнали пак. Поздрави мъжО от мен. Доста воля му е трябвала да ти устои, горкия.
Ееей сега видях какви неща си снимала и ми харесваш.Без да съм те видял.Дето се вика сега съжалявам за това дето ти написах за добрите и лошите момчета.Само,че късно.Аз също съм любител на природата,а като те виждам как си хванала змийчето и ми се струва,че си доста на ти с нея.Даже си представих и други неща как държиш с които си на ти,ама…жалко отиде работата.Все пак ако ми простиш ще се радвам да посетиш блога ми,сайта ми заедно със приятели и ако искаш да ми пишеш на и-мейл,за нещо по така.
припозна се със змийчето ли? ама то много малко бе! откъдето и да го погледнеш
бях там. метнах едно око и на двете места. едва ли ще повторя, честно казано. не ми е интересно нещо. и със сигурност няма да ти пиша на мейла, та после да ме разнасяш из мрежата. достатъчно се излагам и тук. със здраве и наздраве!
Ааа!Не така!
Що да не ти е интересен?Та там има всякаква информация,а ми направи впечатление,че блога ти е направен с вкус,а има и шеговити елементи.
Ако не държиш на шега не става!Аз пък няма да се занимавам с тебе ако няма да е весело пък!
Това за жените-ами че ти знаеш(или не) колко боклучливи и пропаднали жени има,разбира се че трябва да се постъпва така с тях.Както и с мъжете.Аз просто ти предложих теза.Че ако не правиш секс ти остава енергията-факт.Която може да я употребиш да станеш по-добър човек-пак факт,аз съм доказателството.
Пък в онзи сайт всички ние си разнасяме имената и никой не е защитен.Всеки от нас държи на самоиронията,като на нещо утвърждаващо.
Не съм ти видял лицето или тебе но си ми симпатична отчасти,а това значи че искам да коментирам в блога ти,което е равносилно на полов акт.
Ти предоставяш готов материал,аз изливам в него и допълвам съдържанието му.
Аз не виждам нищо лошо!
А иначе това което правя сега е второто момиче,което съсипвам.Тази учи философия в СУ,срещнах я в нощният влак и се имаше за много хитра,беше и най-вероятно е хипарка и искаше да ме върже за ебане,но сега бившият й приятел чете блога и се чуди откъде му е дошло,както и колегите й четат личната й кореспонденция.Заради моите интерференции си изтри блога,както и сумати профили във интернет и би трябвало да се чувства застрашена,защото знам къде ходи,къде живее,какво прави и т.н.
Но успя да се смири малко и съм сигурен,че се е замислила над безплодният си живот.
Първата която подхванах,беше пасторска дъщеря от Бургас,която така се изложи,че после едвам си намери НОВИ приятели,а старите не искаха да общуват с нея.Баща й беше общински съветник в Бургас и тръгна и с полиция да ме преследва,като се оплакваше,но мене тези работи не ме плашат щот нищо не можа да докаже.Викаха ме,говориха ми,но нищо.Поощавих я още малко и дотук.Спрях да се занимавам с нея.А тя също се промени вече не е същата.По-добър човек е!
Не вярвам аз да съм лош.Да за разюзданите жени съм зъл,но да си развратна не е по-добре.Както и към разпасаните и разюздани мъже и момчета.Те не са по-добри.
При мене хубавото е че аз не се отказвам докато не постигна ефект.Не ме е грижа за общественото или нечие друго мнение освен моето.Даже много пъти са се подсмивали в началото как започвам зле и лузърски.Но аз ни най-малко не съм се отчайвал.Повярвай ми с времето се натрупва информация,опит и методи,които са безценни и нещата винаги се обръщат.Тези които се смеят отслабват,защото смеейки се не мислят за защита и самите те се разпасват.Това ги слага всички в купа и рано или късно си плащат.Винаги връзвам история и ги нареждам до един,просто защото никога не се отказвам и там където другите виждат отчаяние,аз виждам врата.Там където виждат изгубена кауза,аз виждам възможност.Защото да ги накараш да мислят,че си изгубен е много пагубно за тях.А аз съм като машина за наказания.С който и да съм се захванал съм бил безскрупулен и съм променял живота и съдбата му.
Никога не жаля усилия,защото никога не са напразни.Както виждаш дори и да напиша този коментар ми отне около 20 минути,нио никак не се притеснявам,че ще отиде напразно.Защо?
Обаче напоследък хората взеха да ме взимат по насериозно и се пазят от мене,което ме притеснява,защото подценяването беше най-доброто оръжие за влагане на огромни усилия.Така растях много по-бързо.Докато вече не мога да си намирам опоненти.Вече престанаха да ме дразнят развратните жени и мъже,защото не ги виждам.Толкова много се издигнах над тях,че за мене разврата вече е низша форма на съществуване.
Човече имам чувството,че съм постигнал нещо.Нямам нужда да се занимавам с никой човек,нито имам нужда от взаимоотношения.
Имам нужда да със сам и да правя каквото ми дойде на ум.
Мисля,че това е свободата.Да можеш да избираш всичко.Не само каквото си поискаш.Но това което би поискал.Тоест да си знаеш бъдещето.А това става само като изпревариш времето си.Тоест бързо да прескочиш възрастовите граници и нещата които са около теб за конкретната възраст и да започнеш да се развиваш по самостоен,уникален и независимо-суверенен начин със власт произтичаща и центрирана във самият тебе.И воля с център на обозрение,право напред!
Като локомотив 46 серия начело на бързият нощен влак,движещ се в тъмата като свирепо животно.Пробиващ си път през мрака.
Хей,но пътуванията и това,че говоря за път не ме правят битник.В никакъв случай!
Самотата ме удивява по пътя!Всяко дърво и растение,всяка скала е САМА!
Аз съм сам!Всред хора,но абсолютно сам!Един всред тълпата,когото никой не знае!Защото аз съм уникален всред другите,не заради другите,а заради себе си.Един егоизъм,който обаче не търси себе си и не съществува заради себе си.Съществува защото Е!Точно като скалите.
Хайде сега наздраве и със здраве
Ах ах
Какъв гьол с безплатен аквапарк вътре в него
Според медицинските изследвания консумацията на джин със сок от сини боровинки предизвиква остра алергична реакция, изразяваща се в обострен обрив по характерни части на тялото.
Факт!
факт? горкичкия, за това ли вече не пиеш?