janavara (27)

Пролет пукна, а ние пак се отървахме. Направихме си по този повод онзи ден с половинката една ненадейна няколкочасова разходка в покрайнините на града. Пътьом заведохме на ремонт котката и лаптопа и с олекнали души и джобове поехме по туристическата пътека, маркирана с червена боя.

В началото всичко беше шест, дори за моя изненада се натъкнахме на нелоши останки от някаква средновековна базилика – току в града си бяха, а никога не бях чувала за тях. Имаше до нея и паметник на единия брат Шкорпил.

janavara (0)

janavara (1)

janavara (3)

janavara (2)

Покрай пресъхнала чешма продължихме весело нататък по маркировката. Според описанието трябваше да стигнем до един ресторант, да прекосим паркинга му и да подхванем отново по червената маркировка. Да, ама ядец! Ресторант имаше. Или поне някакви останки. Нооо…. паркинг йок! Вместо него имаше частна мотописта, оградена с плет от тоя, дето Петър го е плел и преплитал през пет пръта. Помислихме, почесахме се, пак помислихме и хванахме едната от двете възможни посоки. Маркировка обаче няма. Повървяхме, повървяхме, пък се върнахме. Направихме едно голяяяяяяямо кръгче около заплетения частен имот, подкован за по-сигурно и с недвусмислени табели. Идеята беше да обиколим сградата на бившия ресторант, станала очевидно частна и необитаема, и да открием маркировката. Само че, сметките били криви – там имаше някаква друга сграда, с друга ограда, която ни принуди да разширим кръга и да се забием в една трънлива акациева „горичка“, то си беше жив храсталак. Направихме криво-ляво някаква просека и в един щастлив миг излязохме на пътека с маркировка.

janavara (7)

Върнахме се да видим къде, аджеба, отива тя и се оказа, че излиза точно до оградата на тъпата писта. На 20-тина метра от мястото, на което се чудехме накъде да поемем. А ние обикаляхме почти половин час през почти непроходими трънки, защото някой си бил заградил пътеката и дори не си е направил труда да тури една табелка, поне с маркировката, ако не с друго, та да не обикаля човек като гламав. Както и да е, понапсувахме ги цветисто и продължихме. Тучна зелена пътека, наоколо цъфнали птички и пчелички, кеф ни стана на душата.

janavara (4)

janavara (5)

janavara (6)

janavara (8)

janavara (10)

janavara (11)

janavara (12)

janavara (13)

janavara (14)

janavara (16)

janavara (17)

Докато не стигнахме до една магарешка каручка с трима циганина и магаре, запречила пътеката, докато те товарят ли, товарят нелегални съчки. Заобиколихме ги някак през храсталака и оттам нататък всичко тръгна по дяволите. Пътеката постепенно се превърна в дълбоки кални коловози, ама прекарани от каруци, с три вдлъбнати и две изпъкнали ленти. Добре, че не беше мокро, понеже калта предвещаваше да е от най-лепкавите. Е, предвещаваше, докато не стана мокро, там вече се убедихме. Имаше цели езерни участъци, бъкащи от чехълчета, еуглени, амеби и плазмодии (това последното според мъжо). Излишно е да споменавам, че ходенето стана адски трудно и досадно, едвам дочаках да стигнем средата на маршрута, когато трябваше да свърнем по друга маркировка.

Намерихме я ние, всичко беше ок. Докато не стигнахме поредното сечище. Там се бяха оляли, насечените храсталаци бяха просто нахвърляни навсякъде и както и предполагахме, бяха скрили пътеката, по която трябваше да вървим. И стана така, че тръгнахме по единствената възможна, която разбира се беше грешната. Оттам нататък карахме само по компас и онче-бонче. В един участък дори се върнахме 15-тина минути, че съвсем се бяхме загубили. По едно време хванахме просеката на електропровода, поне докато той не влезе стръмно в едно дере, където се наложи да си търсим друга пътека. И така лека полека приятният излет се превърна в уморителен и изнервящ преход, който нямахме търпение да свърши. И слава богу, той най-нарая свърши – в циганската махала. Много подобаващо.

 janavara (18)

janavara (19)

janavara (20)

janavara (22)

janavara (23)

janavara (24)

janavara (25)

janavara (26)

janavara (28)

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

7 Comments

  • bampi казва:

    Пролет пукна, ние не ;-), но пък една разходка винаги е добре дошла, дори и само по-здравословни причини… :)

  • kathryn казва:

    На мен разходката много добре ми звучи. Интересно, ми е от къде си намерихте маршрута?

  • Гарга Рошава казва:

    от онова недоразумение, наречено туристическо дружество родни балкани. в интерес на истината, картите ги имаме от години, може и да са ги опреснили и аз несправедливо да ги виня.

  • kenkal казва:

    :) Под носа си можем да намерим доста неща. И аз бях изненадана от откритието на същите тези руини.
    Най-хубавите разходки май стават без дълго планиране и големи очаквания.

  • Недоразбрал казва:

    Не разбрах за резултата от ремонта: котката е с upgrade-нат RAM, а лаптопа – ваксиниран против бяс???

  • Гарга Рошава казва:

    не, на лаптопа му взеха кръв, а на котката и смениха предната дясна панта :P
    ти се наработи? или си открадна малко време.

  • Съвсем недоразбрал казва:

    Вземането на кръв от лаптоп е лесна работа (на един и лоботомия му направих), но ми е жал за момчето от компютърния сервиз – сигурно е трябвало да изтича до близката железария за панта. Дано поне да се е сетил да я смаже, та да не му досаждаш пак.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline