Plovdiv (31)

Ето ни обратно след рекламите!

Дни преди съдбоносните в служебен план събития реших, че не е за изпускане идеята за разпивка с приятели от София, само че в … Пловдив! Тогава, разбира се, не знаех колко скоро ще ми си стоварят на главата всичките тъпотии, които прекият ми шеф сътвори, знаех, че каквото има да става ще е след празниците. Така че с леко сърце и чиста съвест спретнах една раничка и застопирах към Филипополис.

Само дето по-тъп стоп не съм имала до сега! Нов рекорд, но този път отрицателен – за тези има-няма 400 км смених 9 /девет/ коли! Вече дори не ги и помня, но всичките бяха дърти трошки, половината бяха пълни с разни майстори, тръгнали или прибиращи се от работа, а едните (очевадно турци – светли и синеоки) ми зададоха най-неочаквано въпроса „Ти туркиня ли си?“, при което ченето ми лееекинко увисна. След което дискретно, но крайно невъзпитано започнаха да си говорят на турски :-q Имаше и едно ченге, което реши, че мога да му помогна да си намери гадже като го сватосам с едни мои познати, негови колежки. Ами, каквото можах – направих! Оттам нататък да се оправят сами :mrgreen:

Пристигнах в Пловдив безкрайно уморена и с гадно главоболие, почти заричаща се да не повтарям тази дестинация. Много бързо обаче забравих всички неудобства, когато тръгнахме на разходка из центъра и стария град в топлото слънчево време. За да не изневерявам на каръка, бях забравила да си взема фотоапарата ~X(

Вечерта много весело се запихме с няколко местни приятели и дори и само заради това ще си струва пак да отида някой път. Обаче имам притеснения, че остарявам! :-(( Оклюмах като пран чорап рано-рано по никое време и нищо не можа да ме спаси. Другите се спасиха без мен, а аз сладинко прегърнах възглавницата. За сметка на това, докато те реанимираха сутринта на Цветница, аз си направих една фоторазходка. И пак заради каръка – такъв дъжд ме пра, че не е истина! Естествено, всичкото дъждопредпазни средства бездействаха в къщи.

Прибирането не беше чак толкова ужасно, но не беше и цвете – само 4 коли, но за сметка на това доста бавно каращи. Дори първото беше един тир, но тогава не подбирах, понеже дъждът валеше из ведро. За сефте се екипирах с дъждобран даже. Този път всичките се чувстваха безпрекословно длъжни да ме поят с кафе. А последният индивид (уникален беше!), реши да спира да пикае в храстите точно на входа на града. Толкова ли не можа да издържи до тях си…

Ето малко снимки да се разходите и вие из Пловдив.

Plovdiv (3)

Plovdiv (10)

Plovdiv (16)

Plovdiv (15)

Plovdiv (18)

Plovdiv (11)

Plovdiv (20)

Plovdiv (25)

Plovdiv (28)

Plovdiv (32)

Plovdiv (35)

Plovdiv (43)

Plovdiv (45)

Plovdiv (47)

Plovdiv (50)

Plovdiv (55)

Plovdiv (56)

Plovdiv (57)

Plovdiv (61)

Plovdiv (62)

Plovdiv (63)

Plovdiv (64)

Plovdiv (66)

Plovdiv (69)

Plovdiv (73)

Plovdiv (74)

Plovdiv (75)

Plovdiv (78)

Plovdiv (80)

Plovdiv (86)

 

Ако ви е харесало - нацъкайте копчетата!

[twitter-button]

7 Comments

  • Насо казва:

    Ти се радвай,че някой не ти е скъсал шушона по време на пътуването.А може би това си търсила.

  • Гарга Рошава казва:

    а ти се радвай, че съм в добро настроение и няма на теб да ти скъсам шушона ;-) или може би това търсиш?

  • kathryn казва:

    Хей, младежо, Насо положи усилия и прояви малко възпитание, поне заради великия ден. Не „може би“, а е ясно, че в останалата част на годината няма да ти се отдава.

  • Val казва:

    Вярно че валяло
    А тук ни шамароса априлска жега
    Уриниращият се е представил зле – друго си е да целиш осовата линия

  • mikimausbg казва:

    Хубави снимки. Мерси за разходката до Пловдив. Все пак се е намерил фотоапарат, за да може да направиш фоторазходката. ;-)
    Поздрави!

  • Гарга Рошава казва:

    той апаратът си беше там, просто първия път го оставих в къщата, където спахме.

  • Ema казва:

    Гарга, много интересно разказваш. По начина, по който пишеш и описваш смелостта ти да предприемеш авантюрата, да пътуваш „на стоп“, с раница на гръб, се досещам, че си млад човек. И въпреки интересните неща, които ти се случват, винаги изпитвам страх за пътуващите на стоп. В това число и на малката ми щерка, която също тръгва понякога с раница на гръб и с приятели нанякъде „на стоп“.

1 Trackback or Pingback

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline