Телефонът звъни. Няма предисловия, направо на въпроса – „Искаш ли да се видим сега?“. В повечето случаи отговорът е „да“. Захвърляте всичко на момента, измисляте някакво плитко оправдание и хуквате. След час-два може дори да се върнете и да си продължите с купона, който по-рано сте напуснали така внезапно. Или просто да се приберете и отново да си легнете.  Прочети повече »

Понеже - за който не е разбрал – имам да уча  , реших, че точно сега е моментът да приема една неподадена и две подадени щафети. Тотенлихт ме заби в царевицата с някаква, която идея си нямам за какво е Бампи ме беше вкарала в кюпа доста отдавна, но аз само забавям, когато не забравям И накрая, съвсем нагло и доброволно се пробутвам във въпросника за това как, кога, защо, къде, колко и какво чета. Прочети повече »

Защо изпитни ли – защото от известно време се опитвам да уча за един доста тежък изпит, с конспект от 46 въпроса, включващи материала от два учебника, от който изпит зависи дали най-накрая ще започна пак да получавам пари или не. Прочети повече »

Споменах тия дни, че обичам да съм единствена жена в мъжка компания. И докато го кажа – ме отрязаха! Вбесявам се от мъжките предразсъдъци. Или поне от тия на собствения ми мъж. А беше време, когато бяхме гаджета и се събирахме с негови колеги от университета – пак се падах само аз на 5-6 пръча, но си ни беше супер – никой не се е оплаквал, че не може да се отпусне и да се държи както, ако ме няма. За разлика от редките случаи, в които са идвали гаджетата (тогава, сега вече съпруги), на останалите – тогава те моментално се спичаха, пиеха бира вместо ракия, цензурираха вицовете, понижаваха градуса на настроението и си тръгваха поне два часа по-рано. Прочети повече »

Не, няма да пиша нещо кой знае какво за това Световно първенство по футбол. Вече доста съм поизгубила интерес, благодарение на съпружието, което преди време не пропускаше мач, даван по която и да е телевизия и с това ме накара да се отвратя от тази игра, която преди това чат-пат следях. Прочети повече »

Мине – не мине и току се замислям за красотата на простотата. Винаги стигам все до един и същи извод – колкото по-простичко живее някой, толкова е по-щастлив. Обратно на принципа „Колкото повече знам толкова повече знам, че нищо не знам“ (Сократ) – колкото по-малко знаеш за света около теб, толкова повече си мислиш, че знаеш и следователно имаш нужда от по-малко. А тия дето уж много знаем с течение на времето сме се барикадирали с толкова много технологии, процедури, предразсъдъци, че все нещо ни липсва и все нещо чакаме, за да се почувстваме истински щастливи. Прочети повече »

Тръгнахме унили - след последния път имаше смяна на ръководството и в катедрата, и в организацията на конференцията. За пръв път се налагаше да стигнем навреме за откриването, а не 2-3 часа след него. За това е напълно обяснимо как настроението ескалира, когато се разбра, че все пак ще спрем на задължителните при тези наши пътувания отбивки. Прочети повече »

Без да искам и със сигурност без да се усетя преди малко съм пуснала една съвсем сурова чернова. Вие пък като дузина хиени веднага я прочетохте, че и коментирахте! Е, лошо няма, аз коментара ще го запазя и ще го пусна когато (ако) дойде времето тази статия да бъде завършена и публикувана. Но благодаря за вниманието

Вместо да се занимавам с купищата снимки, с които се зарих напоследък и без въобще да споменавам за купищата служебна работа, която съм зае…рязала, днес пак си взехме шапката (образно казано, аз моята я забравих и почти слънчасах) и се отправихме в преследване на поредната туристическа маркировка в близост до града. Прочети повече »

Аз докато смогна, народът вече си изприказва впечатленията от този грандиозен концерт, но все пак трябваше да се прибера оттам и да редуцирам моите над 350 снимки до около 150 Но не мога да премълча, то това чудо ме боде из отвътре! До сега най-големите концерти, на които съм била бяха първият на Manowar и вторият на Iron Maiden. Този обаче изби рибата! И откъм сцена, и откъм зрители. За шоуто въобще не говоря. Прочети повече »

Така и така ме мързи да правя това, което трябва, нека поне ви разходя из наоколо. Онзи ден с любимия си направихме едно излетче за шест часа извън града, пеша. Предвид това, че към края слънцето реши да се прави на важно, преходът си беше цяло геройство. Особено към финала, когато имах чувството, че ще получа удар. Сърдечен, слънчев или с нещо тежко. Прочети повече »

Може би по-малките не си спомнят какво беше това „Зоопарк от пластелин“ – едно ужасно грозно източно-немско филмче, което пускаха за „Лека нощ, деца“. Само дето в него май имаше повече животни, отколкото в софийския зоопарк. Имам чувството, че всеки следващ път животните са все по-малко, а празните клетки все повече. Възможно е и да съм пропуснала някои животинки, които са си били там, но като цяло май намаляват. Като оная слоница, дето си беше счупила врата в обезопасителния ров Прочети повече »

Преди години една позната ми каза прозрително, че на изток от нас хлябът става все по-вкусен, а на запад все по-блудкав. Не знам дали е истина, въпреки, че съм склонна да вярвам, на базата на малкото експерименти, които съм правила по темата. Въпреки, че италианският хляб не е за пренебрегване, френският също… Но пък арабските питки… И пърженият китайски хляб… Прочети повече »

Да, не са от старите ленти, понеже са още по-стари, много по-стари, отпреди има-няма 100 години! У нас снимки не се изхвърлят. Наскоро един приятел ми обясняваше как като умре тоя или оня член на семейството му, камари снимки отиват на боклука. Това така и не го разбрах. Защо?! Нали това са спомени? А след време от спомени се превръщат в история. Голямо ли е значението, че не са твоите спомени? На тези снимки са приятели и роднини, прадеди дори. Никога не бих могла да ги изхвърля. И без това опасността да се зарием през годините със снимки рязко намаля, след като сега всички са цифрови и почти никой не вади снимки на хартия. Прочети повече »

Пролет пукна, а ние пак се отървахме. Направихме си по този повод онзи ден с половинката една ненадейна няколкочасова разходка в покрайнините на града. Пътьом заведохме на ремонт котката и лаптопа и с олекнали души и джобове поехме по туристическата пътека, маркирана с червена боя. Прочети повече »