Помните невероятната история на мацката, която обикаля по света на стоп, нали? Е, имаме си малко новини от нея и както обещах – пускам ги тук.

Развитието на историята се състои в това, че един от завиждащите и (редом с мен), е решил да се пробва, като се вкара в подобно приключение и търси информация от нея. Леките правописни редакции и трансформацията от латиница на кирилица са мое дело, понеже постът и е дълъг, а аз лично се уморявам да чета шльокавицата.

(още…)

Обещания

24.04.2009 22:11

Слънце, дракони, тинтири-минтири… Обещах. И ще го изпълня. Държа на думата си, какво друго имам? И за бунгало обещах. Не съм се отметнала. Най-малкото искам да провалям нечии планове заради някакви си чувства. Щом съм поела ангажимент, ще го изпълня, каквото и да ми струва. Поне за това не трябва да се притесняваш.

(още…)

Може би вече е ясно, че щракането насам-натам с фотоапарата ми е хоби. На моменти се справям добре, понякога обаче ужасно. Имам десетки гигабайти със снимки вече, но от тях стойностните едва ли са много. Лошото е, че когато тръгна да отсейвам и да трия провалите, в един момент се получава така, че над половината много си ги харесвам и не си ги давам.

(още…)

Празнини

21.04.2009 21:47

Тия дни пак ми е скапано. Или по-точно пак имам време да се скапвам. Вече съм си в къщи и събитията отпреди да се махна оттук ме връхлетяха отново с предишната сила. Освен опразненото ми сърце най-неочаквано се появи и друг дразнител. Въпреки, че теоретично бях подготвена, напоследък не се бях замисляла по въпроса и новината ме изненада. (още…)

Ейййй, писна ми! Напоследък май все по-често се връщам към тийн-годините си. От известно време насам, точно както тогава, ми се иска да се дяна някъде сам-сама и всички да ме оставят на мира, да не се съобразявам с чужди прищевки и капризи и да си правя това, което на мен ми е кеф, така както си искам. То бива фасони, бива, ама вече взе да ми идва до над ушите. Единият вика „Пикае ми се“, другият вика „Бързо, ела да видиш!“, а аз просто исках да ме оставят да си гледам и снимам това, което на мен ми е интересно. (още…)

Орел, рак и щука

19.04.2009 21:43

Преди няколко дни се сетих коя е основната причина да не искам да карам кола. Добре, че не бях аз зад волана, че щях с кеф и облекчение да ни засиля в първото дърво. Разиграха се незабравими сценки от „Трима души в една кола, без да броим GPS-а“.

(още…)

Болен мозък

18.04.2009 21:41

Не мога да спра да се чудя – аз ли съм болен мозък, или това, което става е нормално? Направих нещо против собственото си желание, без никой да ме е карал – прекъснах връзка, на която много държа. Не е минал и час, в който да не съжалявам за това. (още…)

Ливърпул

16.04.2009 21:37

Това беше изборът на мъжо, навих се щото имаше рожден ден та от Гданск – със самолетчето бяхме за 2-3 дни в града на ливърпулската четворка… или на някъв там отбор, зависи от гледната точка явно… Бяхме и на мач, разбира се. Така прибавих още едно странно място, на което съм спала права или седнала, наред с концерта на Юрая Хийп и една дискотека – стадион Анфийлд по време на мач.

(още…)

Xареса ми повече от очакваното, въпреки че и там бяхме за малко. Личи обаче, че са напред с материала. Много по-близо във всяко отношение до Австрия, отколкото до Румъния. Е, само дето манджите им са по-евтини отколкото у нас…
(още…)

Ясно ми е, че за има-няма един ден не може да се разгледа Виена и да се добият правилните впечетления, но все пак мога да кажа, че очаквах нещо повече или може би малко по-различно, не знам. Някак си не ми легна на сърцето. Градът беше помпозен, за разлика от двореца Шонбрун, който леко ме разочарова. Беше по-скромен от представите ми, но то след Версай май всичко ще ми се струва така.

(още…)

Като изключим ужасните хора и пътни знаци, градчето си е много добро даже. Отвсякъде лъха на история, чак течение става. На мен лично много ми хареса, на мъжо не толкова. Ама той е пристрастен, нали беше зад волана…
(още…)

И този град приятно ме изненада. Очаквах няква здрава индустрия, а той бил един такъв натруфено-приятно подреден. Определено най-запомнящото се е кметството – бяха прекалили с орнаментите! Е, и дългата цяла улица бирена фабрика.

(още…)

Фрайбург

Kръстих го града на играчките. Не знам, дали е вярно, но имаше купища магазини с ръчно правени играчки и то не в Китай, а във Фрайбург. Голям кеф за дечурлига по душа като мен. Той и самият град беше малко като макетче. Уцелихме някакъв национален религиозен празник, та и шествие видяхме, а камбаните на катедралата пяха невероятно.

(още…)

Стерилно. Прекалено много. И ужасно луксозно, чак ти става неудобно. Лъскаво, чисто, муха да се разчекне, където и да кацне. Така или иначе даже и мухи не видях де. Хем дребна държавка, хем в същото време демонстрира някакква грандиозност. Тая пуста долина много ме впечетли, признавам. Не е за хора със страх от високо.

(още…)

Basel (154)Не беше точно това представата ми за класически швейцарски град, но той и без това полвината е в Германия кажи-речи. Все пак си ги имаше и някои отличителни белези – чисто, спретнато (то къде ли не беше така, освен в Париж разбира се), старо и симпатично, с магазините за шоколад и часовници.
(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline