Зелената фея

26.04.2009 22:17

Иначе казано, с риск да разочаровам фейоманите, за абсента иде реч. Падам си по бохемско-декадентски питиета със стара слава, средно до слабо популярни в наши дни, особено в България. Не случайно любимото ми питие е джин с тоник – толкова буржоазно-английско (сега, а в миналото – отрепко-английско), че няма накъде. Избрах си, че това искам да пия, още преди да съм близвала алкохол. Ей така, за престиж. В последствие ми хареса, така че не се отказвам от този си избор. (още…)

Помните невероятната история на мацката, която обикаля по света на стоп, нали? Е, имаме си малко новини от нея и както обещах – пускам ги тук.

Развитието на историята се състои в това, че един от завиждащите и (редом с мен), е решил да се пробва, като се вкара в подобно приключение и търси информация от нея. Леките правописни редакции и трансформацията от латиница на кирилица са мое дело, понеже постът и е дълъг, а аз лично се уморявам да чета шльокавицата.

(още…)

Обещания

24.04.2009 22:11

Слънце, дракони, тинтири-минтири… Обещах. И ще го изпълня. Държа на думата си, какво друго имам? И за бунгало обещах. Не съм се отметнала. Най-малкото искам да провалям нечии планове заради някакви си чувства. Щом съм поела ангажимент, ще го изпълня, каквото и да ми струва. Поне за това не трябва да се притесняваш.

(още…)

Може би вече е ясно, че щракането насам-натам с фотоапарата ми е хоби. На моменти се справям добре, понякога обаче ужасно. Имам десетки гигабайти със снимки вече, но от тях стойностните едва ли са много. Лошото е, че когато тръгна да отсейвам и да трия провалите, в един момент се получава така, че над половината много си ги харесвам и не си ги давам.

(още…)

Празнини

21.04.2009 21:47

Тия дни пак ми е скапано. Или по-точно пак имам време да се скапвам. Вече съм си в къщи и събитията отпреди да се махна оттук ме връхлетяха отново с предишната сила. Освен опразненото ми сърце най-неочаквано се появи и друг дразнител. Въпреки, че теоретично бях подготвена, напоследък не се бях замисляла по въпроса и новината ме изненада. (още…)

Ейййй, писна ми! Напоследък май все по-често се връщам към тийн-годините си. От известно време насам, точно както тогава, ми се иска да се дяна някъде сам-сама и всички да ме оставят на мира, да не се съобразявам с чужди прищевки и капризи и да си правя това, което на мен ми е кеф, така както си искам. То бива фасони, бива, ама вече взе да ми идва до над ушите. Единият вика „Пикае ми се“, другият вика „Бързо, ела да видиш!“, а аз просто исках да ме оставят да си гледам и снимам това, което на мен ми е интересно. (още…)

Орел, рак и щука

19.04.2009 21:43

Преди няколко дни се сетих коя е основната причина да не искам да карам кола. Добре, че не бях аз зад волана, че щях с кеф и облекчение да ни засиля в първото дърво. Разиграха се незабравими сценки от „Трима души в една кола, без да броим GPS-а“.

(още…)

Болен мозък

18.04.2009 21:41

Не мога да спра да се чудя – аз ли съм болен мозък, или това, което става е нормално? Направих нещо против собственото си желание, без никой да ме е карал – прекъснах връзка, на която много държа. Не е минал и час, в който да не съжалявам за това. (още…)

Ливърпул

16.04.2009 21:37

Това беше изборът на мъжо, навих се щото имаше рожден ден та от Гданск – със самолетчето бяхме за 2-3 дни в града на ливърпулската четворка… или на някъв там отбор, зависи от гледната точка явно… Бяхме и на мач, разбира се. Така прибавих още едно странно място, на което съм спала права или седнала, наред с концерта на Юрая Хийп и една дискотека – стадион Анфийлд по време на мач.

(още…)

Xареса ми повече от очакваното, въпреки че и там бяхме за малко. Личи обаче, че са напред с материала. Много по-близо във всяко отношение до Австрия, отколкото до Румъния. Е, само дето манджите им са по-евтини отколкото у нас…
(още…)

Ясно ми е, че за има-няма един ден не може да се разгледа Виена и да се добият правилните впечетления, но все пак мога да кажа, че очаквах нещо повече или може би малко по-различно, не знам. Някак си не ми легна на сърцето. Градът беше помпозен, за разлика от двореца Шонбрун, който леко ме разочарова. Беше по-скромен от представите ми, но то след Версай май всичко ще ми се струва така.

(още…)

Като изключим ужасните хора и пътни знаци, градчето си е много добро даже. Отвсякъде лъха на история, чак течение става. На мен лично много ми хареса, на мъжо не толкова. Ама той е пристрастен, нали беше зад волана…
(още…)

И този град приятно ме изненада. Очаквах няква здрава индустрия, а той бил един такъв натруфено-приятно подреден. Определено най-запомнящото се е кметството – бяха прекалили с орнаментите! Е, и дългата цяла улица бирена фабрика.

(още…)

Фрайбург

Kръстих го града на играчките. Не знам, дали е вярно, но имаше купища магазини с ръчно правени играчки и то не в Китай, а във Фрайбург. Голям кеф за дечурлига по душа като мен. Той и самият град беше малко като макетче. Уцелихме някакъв национален религиозен празник, та и шествие видяхме, а камбаните на катедралата пяха невероятно.

(още…)

Стерилно. Прекалено много. И ужасно луксозно, чак ти става неудобно. Лъскаво, чисто, муха да се разчекне, където и да кацне. Така или иначе даже и мухи не видях де. Хем дребна държавка, хем в същото време демонстрира някакква грандиозност. Тая пуста долина много ме впечетли, признавам. Не е за хора със страх от високо.

(още…)

Права за ползване © 2018 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline