За колите

25.03.2009 13:24

Миналата година се скъсах да пътувам по чужбинско, къде за лошо, къде за добро – такъв ми бил късметът. И понеже в момента също съм на път, подготвих няколко статийки с впечетления и снимки от миналата година. (още…)

Огън и лед

24.03.2009 13:23

Колко различни се оказахме – като огън и лед. Или като морето и планината – аз непостоянна, изменчива, примамлива, прекалено разголена и откровена, а ти земен, устойчив, непоклатим и забулен в стаени чувства и мъгла. Опитах да те подкопая. Ако беше по-близо можеше и да успея. Но невидени очи бързо се забравят.

(още…)

Ами това беше…

23.03.2009 13:21

Казали са – човек каквото сам си направи, и Господ не може да му го направи. И още – на каквото си постелеш, на такова ще легнеш. А аз се постарах да осера всичко. И успях. Прецаках се жестоко. Преди година направих огромна грешка, която осъзнах напълно чак днес, но тя ми струваше много скъпо. Всичко. И сега нямам нищо. Искам много неща да кажа. Но нямам сили май. И въобще – какъв е смисълът да казвам каквото и да било. Всичко свърши. Другото няма значение.

Без тема

22.03.2009 13:20

P1200250

Просто така, нищо конкретно, но ми се прииска да си попиша. Все още ми е доста тъповато, повече депресивно отколкото весело. Снощи здраво си поревах долу до морето, та малко ми олекна. Ако не беше такъв кучи студ (като за първа пролет), щях сигурно да остана и повече. Успокояващо е да си сам в тъмното и да гледаш как трепкат светлините, отразени във водата. Но е и доста тъжно да осъзнаеш колко си сам в действителност.

(още…)

Срещнах днес една мисъл, от биографията на Хичкок, написана от Франсоа Трюфо. Та според човека с птиците, хората били два вида – ексхибиционисти и воайори. Има логика, като се замисли човек. Въпросът е аз от кои съм? И възможно ли е да си едновремено и воайор, и ексхибиционист, понеже май натам клоня?

(още…)

Апатия

20.03.2009 13:15

След дълго емоционално лутане от едната крайност в другата, най-накрая изпаднах в апатия. Явно защитна реакция на организма, който взе да не издържа на толкова глад, бой и стриганье. И сега всичко е вдигане на рамене, „все тая“, „не ми пука“ и „не ме занимавай“.

(още…)

Критика

17.03.2009 13:10

Абе, хора, що мълчите толкова? Няма ли критици сред вас? Аз как ще разбера дали блогчето не става прекалено блудкаво или досадно, скучно или… розово? Ориентирайте ме малко къде съм. Трябва ми обективно мнение от безпристрастен непознат :-) (още…)

Инсомния

16.03.2009 13:09

Тия дни било пълнолуние. Отново. Аз малко със закъснение разбрах, но това обясни, може би, някои странности, случващи се с мен. Или поне ми се прииска да ги обясня с пълнолунието.

(още…)

Оказа се, че песимистът не е прав, изкарах дори с ден повече от най-дългата ми прогноза. Накрая не ми се тръгваше, исках да си остана в приказката. Още докато бях там закроих планове кога пак ще отида. Протаках максимално, не ме беше грижа, че ме чака дълъг път, исках да остана още малко, още няколко минути, и след тях само още няколко… Едвам се откъснах, дори и когато обърнах гръб и закрачих, краката ми се влачеха тежки като олово, а сълзите сами заваляха неудържимо.

(още…)

Конски Великден

11.03.2009 10:50

P1210466

Тази година за пръв път ми се случи да присъствам на кушия. Предвид това, колко обичам конете и колко добре гледани красиви животни имаше, се очаровах. И за пръв път не ми се стори смешно да гледам някого с каубойска шапка. :-)

(още…)

Усещане за жена

10.03.2009 10:49

Следващите 2-3 дни за мен бяха приказка. Позволих си да направя неща, за които дори не мислех, че ще се съгласиш. Дяволът в мен взе връх и почти успя да отстреля ангела в теб. Отбелязах малка победа над конкуренцията. Почти най-хубавото беше, че с часове не се и сещах за нея.

(още…)

Моята целувка

09.03.2009 10:46

Най-после, доживях! Имам си целувка! Разкошна, вълшебна, божествена целувка. Беше толкова фантастична, все едно е първата в живота ми. А може и да е първата истинска, да. (още…)

Поврати

08.03.2009 10:45

Мислех днес да не пиша. Първо защото имаше прекалено много болка, после защото нещата уж се оправиха, след това защото всичко свърши, а накрая – защото решихме да започнем отначало.

(още…)

Слабост

06.03.2009 10:40

Започнах хард. Без усмивка, без целувка, без докосване, студенина. Все едно не си там или си там, ама така, между другото. Но не можах да издържа. Толкова ми беше стискането – някой и друг час . И после се поддадох на импулса да те докосна. (още…)


Знам откъде тръгвам, не е съвсем сигурно къде трябва да отида, а какво ще се случи по пътя никой не знае. Тръгнах със смесени чувства, за пръви път не бързах да стигна. Поне не бързах за там, където трябваше в крайна сметка да отида. Бързах за едно друго място, където щях да убия още малко време преди срещата, която вече не знаех дали искам да се състои.

(още…)

Права за ползване © 2017 - Хитрата сврака
Albizia Theme designed by itx
SEO Powered by Platinum SEO from Techblissonline