Завърши и тази пародия, базирана на фарса отпреди две години – Голямото четене. Опитах се да гледам поне финала, но издържах пряко сили половин час. От една страна умопомрачителното представяне на изкопаемото БНТ (за пореден път), от друга страна неспособността на „защитниците“ да свържат едно цяло изречение и от трета – закърнелите мозъци на гласуващите, каращи само по инерция, насочвани от стадния инстинкт, почти успяха да ме накарат да върна вечерята си обратно в чинията. (още…)
На прага на астрономическото лято аз все още не съм се топнала в морето. Остана ми само да чета и да си представям какво е било…
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Звучи толкова… ще използвам така омразната ми напоследък дума – позитивно! Хем обич, хем кеф, радост и веселие, един вид песни и пляски на народите… Всъщност това е името на главния герой от едноименния, овехтял вече, но все така класически английски серал на ВВС – „Lovejoy“. Добре, че беше kathryn да ме открехне, че го има в торентите, с всичките му 6 сезона! Дадоха 1-2 от тях преди бая години по Канала, не пропусках серия тогава. Дано преведат всички, за сега има субтитри само за първите 12 серии.
Преди две години подкарах водолазния курс, на който му се канех толкова отдавна и който сам по себе си изпълнява една малко по-незначителна мечта. Още при първите няколко гмуркания успях да достигна до някои фундаментални изводи, от които ще формулирам малко съвети за начинаещи водолази като мен.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Една сутрин (или беше вечер), ме осени идеята да снимам всеки, който ме качва на стоп. Понякога има страхотни образи, които си струва да бъдат увековечени, а и така по-лесно ще си припомням интересните истории. Като го измислих ми се стори много интересно, но сега като гледам снимките се чудя дали е така. Все пак, знам ли, може като се съберат повече снимки да се получи нещо любопитно. Когато попитам човека дали може да го снимам ми е много трудно да обясня защо всъщност съм решила да направя тази колекция от образи. Наистина не знам. (още…)
Ясно ми е, че за има-няма един ден не може да се разгледа Виена и да се добият правилните впечетления, но все пак мога да кажа, че очаквах нещо повече или може би малко по-различно, не знам. Поне станаха хубави снимки.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Когато бях малка и нещо сгафen, ми се караха, в случаите, когато не ставаше дума за „Какво направи?!“, беше „Защо не го направи?“. А моят дежурен отговор беше „Забравих“ Следваше „Това не е оправдание, като забравяш – записвай си!“ Е, вече си записвам – имам един от ония настолни тефтери-органайзери, дето всеки ден по часове си записваш какво те чака. Файда йок – забравих за едно квесторство, да поръчам един букет, да отида на една сбирка…
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
И понеже това е така, мисля да напиша (отново) нещо за себе си – какво се случва с мен напоследък, понеже така и така не ми се пишат някакви специални статии, които нямат нищо общо с мен.
Първо за блога – той си е мой, обаче аз напълно съм го зарязала по течението. Не съм забравила, че още вали сняг в него, макар да е време за откриване на плажния сезон. Някак си нямам голямо желание да се занимая с тая малка подробност, макар да предстои ново плащане за адреса. В ТБЛ не ме отчитат близо месец. Не, че ми пука, но може би, някой ден, ще направя нещо по въпроса. До тогава – имате си блогрол – употребявайте го. Нищо не се е променило при мен, освен, че ме мързи да пиша, повече от всякога. (още…)
Тия дни се събуди старата ми, неугасваща мечта да живея в собствена къща с прилично голям двор. Имаше някаква надежда, че нещо може и да се получи най-накрая, но тя в последствие беше смъртоносно ранена, макар че лекарите все още се надяват на чудо. Ако не друго, поне си помечтах и пооплакнах окото.
В процеса на обсъждане за пореден път възникна спорът – крайградско-селска къща с двор или централно-градски апартамент? Основният спонсор както винаги има обратното на моето мнение и ме смята за инфантилна мечтателка заради това, което мисля. А аз се опитвам съвсем аргументирано и обективно да обясня защо точно моят вариант е по-добър и как не си измислям нещата сама, а че по цял свят е така – даже в университета едно време учехме за дезурбанизацията и „кварталите-спални“ (субурбанистични агломерации). Е, изсмяха ми се и темата беше приключена за момента, но ще си го кажа тук. Може пък някой да ме обори достатъчно разумно, за да си променя мнението (да бе, да, сякаш е възможно). (още…)
Чак сомнамбул не съм. Но често се блещя срещу кръглата луна, светеща като улична лампа. В моменти на самота и романтичен копнеж дори ѝ говоря. Карам я да предаде много поздрави и целувки на обратната страна на земята. И така докато сме улисани в сладки монолози, се оказва, че пак е станало посреднощ, а на мен не ми се спи.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Онзи ден малко спонтанно, след подобаващото оагняне (по аналогия с освинването, но когато се прави с агне), се занесохме с колеги до Каварна, да отчетем безплатното представяне на Rhino Bucket, което преживяване донякъде ме подсети за едно подобно преди две години.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Сигурно старите ми читатели са забелязали първото място в блогрола ми, което неизменно се заема от „Моят луд форум„. С това заглавие е завоалиран най-големият цветарски форум у нас, на който се смятам за един от основателите. И това не е случайно. Манията ми по растенията датира от времето, когато бях в гимназията, а първоначалният интерес към тях – доста по-отдавна. (още…)
Това не е моят град, определено. Имах известни представи за него, но той ги надмина. Оказа се още по-голям, шумен и мръсен, отколкото мислех.
Цък на линка от текста, за да видите цялата статия
[twitter-button]
Добре де, нави ме тотенлихт, при това прекалено лесно, да се включа в поредната щафетка, този път започната от Бу и наречена фестивал. И без това тия дни съм в малко носталгично настроение, защо да не се върна много години назад и да се се сетя за първата си голяма любов. Казвам голяма, защото по същото време имах още един-два трепета, но не с тези мащаби. Явно от малка ми е било трудно да канализирам чувствата си само в една посока. И така… (още…)
